Лалето е сред най-популярните и обичаните пролетни цветя. Почти всеки от нас има спомен как тича в градината на баба си, слънцето грее, а червените цветя се веят от лекия полъх на вятъра.

Лалетата далеч не са само червени. Съществуват 150 различни вида от красивото цвете и над 3000 вариации. Нови сортове се създават постоянно, като на всеки от тях са необходими поне 20 години, за да премине от началния си етап на отглеждането до цветарските магазини.

Пролетните цветя растат в най-разнообразни цветове, но най-ценните сред тях са тези в тъмна лила, както и това, което е познато като Кралицата на нощта – то е почти черно.

Уникална отличителна черта на лалетата е, че те имат почти съвършена форма и са изключително симетрични. Те изглеждат по един и същи начин от столетия.

Като става дума за столетия - лалетата мигрирали в Европа през средата на 16 век и се превърнали в най-търсеното и отглежданото цвете в Нидерландия през 17 век. Те произхождат от Мала Азия. Донесени са в Турция, където се превръщат във важна част от местната култура.

От там идва и наименованието им - българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, а латинската „tulipa“ - от турската дума „тюрбан”. Причината за това вероятно е асоциацията с формата на чашката на лалето, както и това, че туркините кичели лалета по тюрбаните си.

Треската по лалетата превзема Нидерландия и цветето става истински хит на пазара. Това се случва по време на Нидерландския златен век.  През 1634-1637 г. манията по лалетата достигнала до големи крайности. Някои сортове стрували десет пъти повече от годишния доход на опитен занаятчия. До ден днешен холандците все още са най-големия световен производител и износител на цветята.

Листата на лалетата са годни за консумация, но нямат особено приятел вкус. Смята се, че те могат да се използват като заместител на лука в много рецепти и дори в производството на вино.

Лалето е част от семейството на лилиите, лука, чесъна и аспержите.

Преливащата шарка, която украсява венчелистчетата на някои видове лалета, първоначално се дължи на вирусна инфекция. Първият, който забелязва тази инфекция е холандския ботаник Карол Класиус,. Той е смятан и за човека, популяризирал лалето в Холандия.