В българската литература има не един и двама гения, които са създали просто уникални произведения, които се четат и днес. Голяма част от тях дори не са се издържали от това си майсторство, защото просто някак държавата не го е измислила. Иван Вазов, например, освен ненадминат писател на поезия, разкази и романи, е бил и държавен чиновник. Трудно ни е да повярваме, като се има предвид какви гениални неща са написали, но това са фактите.

Колко добре обаче познаваме някои от най-известните ни писатели и какво знаем за тях? Ето някои факти, които може и да ви изумят.

    1. Христо Ботев, виден български поет и революционер, написва едва 20 стихотворения. Той още пише есета, статии и сатира, които пулбикува във вестниците на българските емигранти в Румъния. Първото му стихотворение е „Майце си“, което той написва още като студен, а последното е „Обесването на Васил Левски“, което той пише няколко месеца преди да загине на връх Вола. Освен писател, той е бил журналист и издател.

    2. Добри Чинтулов също написва само 20 стихотворения, като едва 3 са били публикувани преди да умре. След смъртта му голяма част от тях се превръщат в песни. Най-известните са „Стани, стани юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“.

    3. Пейо Яворов е един от най-обсъжданите поети на своето време, най-вече заради трагичните си любови Мина и Лора. Но знаехте ли, че Дора Габе също е била сред любимите на поета, макар за това да не се говори много?

    4. Пенчо Славейков е първият в нашата литература, който започва да пише философски поеми. Освен това той е първият, който пише сборник с мистифицирани биографии.

  5. Няма спор, че Иван Вазов е сред най-видните писатели не само на своето време, но и на всички времена. „Пряпорец и гусла“ е първата издадена стихосбирка на поета. Излиза малко преди Освобождението, през 1876 г. Любопитното тук е, че все още страната е под робство и той публикува стихосбирката под псевдонима Пейчин, за да не излага семейството си на риск. Освен това за заглавието на романа си „Под игото“, той се допитва до своие приятели, като масово посочват именно това заглавие. Романът „Нова земя“ е бил замислен като продължение на „Под игото“. Голяма част от своето творчество Иван Вазов посвещава на своята майка. Тя е била най – близкият му човек и го е насърчавала да пише и да се образова, докато баща му го е подготвял за търговец. Едно от най – популярните му стихотворения, което всяко дете учи в училище е „Аз съм българче“. Интересното тук е, че той не включва това стихотворение в нито една от своите стихосбирки. То е публикувано за първи път в списание „Българче“ през 1918 г. а първото публикувано стихотворение на поета е „Борба“.

     6. Захари Стоянов е ползвал за герои в своята книга „Записки по българските въстания“ апостолите от 4-ти революционен окръг с водач Бенковски.

     7. Истинското име на Елин Пелин е Димитър Иванов Стоянов. Когато е на 20 години той си измисля този псевдоним и така остава в литературната история. След 1944 г. голяма част от творчеството на Елин Пелин попада под крилото на пропагандата. Често е бил недолюбван от управници, заради близкото си приятелство с Цар Борис III. Дори по погрешка убиват друг човек, вземайки го за Елин Пелин.

8. „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов е първият професионален белетристичен пътепис в литературата ни. А „Бай Ганьо“ е първият сборник с разкази, който има постоянен герой.

     9. Освен писател, Йордан Йовков е бил дипломат и преводач в Букурещ.

    10. Димчо Дебелянов е бил известен с прозвището „нежният лирик на България“.

    11. Елисавета Багряна и Дора Габе са били съпернички не само в поезията, но и в живота. След като бракът на Дора Габе с критика Боян Пенев се разпада, нейното място заема Елисавета Багряна, но двамата не сключват брак.

    12. Гео Милев е ранен в главата и губи дясното си око при едно сражение близо до Дойран през април 1917 г. След това е бил опериран в Германия, където му поставят стъклено око.

    13. Христо Смирненски живее само 25 години, но оставя забележително творчество в 8 тома.

    14. Никола Вапцаров публикува само една стихосбирка приживе - „Моторни песни“. Фамилията на Никола Вапцаров произлиза от прякора на човека, от когото Йонко – бащата на Никола, купува къща с вапцарница (бояджийница). Йонко променя фамилното си име на Вапцаров.

    15. Първият многотомен роман в българската литература е на Димитър Талев – „Железният светилник“, Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.

    16. Вторият баща на Димитър Димов е бил експерт по тютюна и именно от него той събира информация за романа си „Тютюн“. 

    17. Истинското име на Ран Босилек е Генчо Негенцов. Той е бил учител и първите си стихотворения пише за своите ученици. 

    18. Ангел Каралийчев започва своята писателска кариера с разкази за възрастни, но остава в литературната ни история като един от най-обичаните детски писатели. 

    19. Дамян Дамянов е още един виден български писател. За първи път той публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно публикува поетични творби в централния литературен печат.

    20. Блага Димитрова е била избрана за вицепрезидент през 1992 г., но същата година напуска поста, поради несъгласия с президента Желю Желев.

    21. Атанас Далчев освен виден писател е бил и много добър преводач. Сред забележителните постижения на Далчев като преводач са творби на Йохан Волфганг Гьоте, Блез Паскал, Мишел дьо Монтен, Стендал, Фридрих Хьолдерлин, Емили Дикинсън, Антон Чехов, Исак Бабел, Федерико Гарсия Лорка, Габриела Мистрал и др.

    22. Освен писател, Симеон Радев е бил още дипломат, историк, революционер и публицист.

    23. Пенчо Славейков е учил философия в Лайпциг.

    24. Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и политик. Той е сред водачите на Либералната партия след Освобождението, председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета (1880 – 1881, 1884 – 1885).

    25. Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Той публикува първите си произведения през 1931 г.

    26. Георги Райчев не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора, а по-късно – като деловодител в III мъжка гимназия в София и VI мъжка прогимназия в София. Той е бил дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на народното просвещение.

    27. Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в списание „Българан“ под псевдонима Анри.

    28. Никола Фурнаджиев, освен писател е бил и редактор на много вестници и списания. Той е сред най-добрите преводачи на поезия от руски език. Стихотворенията на Фурнаджиев са преведени на основните европейски езици.

    29. Радой Ралин е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов. Той е български писател, поет, сатирик, дисидент, известен с творчество, изтъкващо ценностите на свободата. Ползва псевдонимите Раликор, Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Димитър Ралин, Ралко, Радойа.

    30. Валери Нисимов Петров, чието рождено име е Валери Нисим Меворах е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход.  Известен е и с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 г., вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки“.