Той на него какъв се пада, а аз всъщност каква съм им? Колкото и добре да познаваме българския език, много често сме си задавали този въпрос, а след това сме изпадали в безумно обяснение, докато разплетем роднинската връзка. В някои случаи е необходимо дори да си записваш, че да не вземеш случайно да изпуснеш някоя от „плетките“.

А има такива, които са доста наплетени и като ги наименуваме с някоя диалекта думичка и направо си става равносилно на решение на квадратно уравнение. За едни чинката е просто птичка, а за други е просто жената на чичо им. Общо взето е трудно да оправиш наименованията дори и на най-близките роднини, камо ли да задълбаеш с по-далечни. Майката и бащата, сина и дъщерята са си константа (въпреки, че на доста места в Родопите „син“ се използва като обръщения и към момичета и момчета). От тук нататък, обаче връзките започват да се заплитат.

Сега ще се опитаме и да разясним и някои от наименуванията

Как се наричат родителите на съпруга или съпругата?

Обръщението към „новите“ роднини много често е израз на уважение.  На теория родителите на жената са тъст и тъща за мъжа й, а тези на мъжа се падат свекър и свекърва на неговата съпруга.

Така, обаче рядко някой се обръща, а в повечето случаи се използва „майко“ и „татко“. На много места в страната пък се използва „баба“ и „дядо“. А някъде пък наричат тъста „бабалък“.

Двете двойки пък помежду си са сватове. Или като обръщение „сват“ и „сватя“ или „сватица“.

Дотук добре, сега продължаваме с братята и сестрите на майката и бащата.

Схемата се усложнява в случай че въпросният човек е брат/сестра на майката или бащата или е негов съпруг/съпруга.

Започваме с майката – нейният брат е вуйчо, а жена му- вуйна или учинайка.

Ако пък има сестра, то тя ще е леля или тетка на децата, а нейният мъж- тетинчо, свако или тетин.

Когато пък говорим за брата на бащата, то той е чичо или стрико, а жена му чинка, чана или стринка.

Ако пък вашият баща има сестра, то вие ще се обръщате към нея с леля, а нейният мъж ще ви е калеко, лелинчо или свако.

Роднинските връзки не свършват дотук. Всички изброени до момента по между си също са роднини. Ето и някои от тях:

Девер е братът на съпруга, Шурей пък се нарича братът на съпругата. Шуренайка е съпругата на шурея (съпругата на брата на съпругата). Балдъза е сестрата на съпругата.

Зълва  е сестрата на съпруга. Баджанак е съпругът на балдъзата – на две сестри съпрузите един на друг са баджанаци. Етърва се нарича съпругата на девера – на двама братя съпругите една на друга са етърви.

Далеч сме от идеята, че сме описали „титлите“ на всички роднини, използвани в цялата страна. Използват се още много диалектни наименувания в различните области в страната, но те са характерни за малко райони и не са толкова популярни.

Цялото това титулуване, обаче е на път да изчезне. България все повече върви към модела на редица страни от Западна Европа и по-малките деца все по-често се обръщат към роднините си по име. И така някой ден звучните наименувания  като свако, чана или чинка могат да останат само част от историята.