Ежедневието ни постоянно изисква да се адаптираме. Поведението ни на работна среща не е същото като на първа среща, а реакциите ни днес невинаги работят утре. Умението да „превключваме“ – да изоставяме стари навици и да избираме нови стратегии – е ключово за успешното справяне с променящи се ситуации. Но как мозъкът всъщност прави това?

Ново изследване, публикувано в сп. Nature Communications, хвърля светлина върху мозъчните механизми зад поведенческата гъвкавост – способността да коригираме действията си, когато условията се променят. Екип невроучени от Института за наука и технологии в Окинава (OIST) описва как определени химични сигнали в мозъка подпомагат отказа от неработещи модели и насърчават вземането на нови решения.

Според проф. Джефри Уикенс, ръководител на изследователската група, промяната в поведението е изключително сложен процес. Тя не зависи от един „център“, а от координираната работа на множество мозъчни области. Предишни проучвания вече са подсказвали, че ключова роля имат т.нар. холинергични интерневрони – клетки, които освобождават невротрансмитера ацетилхолин. Новото в това изследване е, че учените успяват да наблюдават освобождаването на ацетилхолин в реално време и да проследят как той влияе върху промяната в избора.

В хода на експеримента изследователите работят с виртуална среда, в която се изисква научаване на определен маршрут за получаване на награда. Когато правилата неочаквано се променят и познатият път вече не носи очаквания резултат, в мозъка настъпват ясно измерими промени. Наблюдава се рязко повишаване на освобождаването на ацетилхолин в определени области, свързани с вземането на решения.

Тази химична „вълна“ не е просто отражение на разочарование, а работещ сигнал за промяна. Колкото по-изразено е увеличението на ацетилхолина, толкова по-вероятно е индивидът да изостави стария избор и да потърси ново решение. Изследователите описват това като механизъм за „прекъсване на навика“ – биологичен начин мозъкът да си каже: „Това вече не работи, опитай нещо друго.“

Интересен детайл е, че не всички клетки реагират еднакво. В малки зони нивата на ацетилхолин остават непроменени или дори леко намаляват. Според учените това може да служи като своеобразен архив – мозъкът не изтрива напълно старата информация, а я запазва, в случай че условията отново се върнат към предишното състояние, пише puls.bg.

Значението на тези открития надхвърля чисто научния интерес. Поведенческата негъвкавост е характерна за редица състояния, при които хората трудно излизат от повтарящи се модели – например при зависимости, обсесивно-компулсивни разстройства или болестта на Паркинсон. Ацетилхолинът вече е добре познат в медицината, тъй като неговите нива се повлияват от редица терапии. По-доброто разбиране на ролята му в адаптивното поведение може в бъдеще да помогне за по-прецизни и ефективни подходи към лечение.

Изследването показва нещо важно и на по-общо ниво: способността да променяме поведението си не е просто въпрос на воля или характер. Тя има ясна биологична основа – фина химична комуникация в мозъка, която ни помага да се учим от грешките си, да се освобождаваме от неработещи навици и да намираме нови пътища напред.