Ако на някого му се занимаваше да определи коя държава е първа по брой суеверия в света, ние щяхме да сме на второ място. Можеше и да сме на първо, ама черна котка ни мина път...
Откъде се пръкнаха?

Трудно е да се каже какво точно са суеверията. Някои ги считат за останки от остарял начин на мислене и имат право. През ранните години от развитието на човечеството хората често били изправяни пред бури, земетресения, непредсказуемостта на болестите и несигурната прехрана, затова се опитвали да разберат и овладеят природните сили, надявайки се, че така ще опитомят съдбата си.
Това ни дава право да мислим, че най-ранните суеверия са създадени като начин за справяне с невежеството и страха от неизвестното.
Днешните психолози също поддържат тази теза. Техните наблюдения са, че за много хора тези ирационални вярвания дават усещане за контрол и намаляват тревожността. Логично е тогава да ставаме по-суеверни в моменти на стрес и тревога. В Германия между 1918 и 1940 г. се е увеличил и броят на суеверията. Излиза, че народът е оцелял, защото се е боял.

През 1947 г. поведенческият психолог Б. Ф. Скинър публикува изследване върху поведението на гълъбите. По време на експеримента група гълъби били хранени с малки количества храна на определени интервали. До края на изследването три четвърти от групата гълъби развили това, което той нарича, „суеверно“ поведение. Един от тях се въртял по посока на часовниковата стрелка, очевидно очаквайки появата на храна, а други птици развили специфични движения на главата. Гълъбите вярват, че чрез своите „ритуали“ могат да влияят на автоматични механизми и май не са единствените.

Бързо и бавно мислене

Какво определя дали вярваме на нещо или не? Джейн Райзън, професор по поведенчески науки в Университета в Чикаго и член на Американското психологическо дружество, използва така наречения „модел на двойното мислене“, за да обясни чекинг системата на нашия мозък. Според нея хората могат да мислят както „бързо“, така и „бавно“. Първият начин на мислене е бърз и интуитивен, докато вторият е по-рационален и основната му задача е да отмени интуитивната преценка, ако открие грешки. „Превключвайки от бързо към бавно мислене, хората могат да открият, че това, в което първоначално са повярвали, е безсмислено, но въпреки това да не предприемат различни действия, процес, който аз наричам мълчаливо съгласие“, казва тя.

Защо става така? Отговорът дава Стюарт Вайз, автор на „Вярата в магията: Психологията на суеверието“ и бивш професор по психология в колежа в Кънектикът.

„Има доказателства, че положителните суеверия ни носят емоционална сигурност и психологическа подкрепа, а това влияе на начина, по който се представяме в ежедневните си дейности.“

Така че дори когато на рационално ниво разбираме „грешката“, ние поддържаме вярата в суеверията заради положителния ефект върху емоциите и психиката ни. „Освен това „хората не искат да изкушават съдбата, като ги отхвърлят“, казва Вайз. Спазването им е нищо в сравнение с онова, което може да ни сполети, ако ги игнорираме.

Заветът на древните

Наред с някои безспорни дарове, древните римляни са ни оставили и част от страховете си. Страхът от счупено огледало, например. Древните култури в отражението виждали не само лоша прическа, но и душата си, затова и ние днес смятаме, че да счупиш огледало не е на добре. Проклятието продължава седем години, защото древните римляни вярвали, че толкова време е необходимо на човешкото тяло и душа да се регенерират напълно.

Отново от древните сме наследили друго суеверие, което прави дъждовното време една идея по-усложнено – страхът да разпънем чадъра си на закрито. През I век след Новата ера само знатните особи имали право да „се скрият“ от Бога Слънце. Дори на избраните обаче било забранено да използват чадъра на сянка или в закрито помещение. Смятало се за обида към Слънцето и по тази причина отварянето на чадър на сянка било табу, и явно още е. Съществува и друго, по-практическо обяснение. Чадърите през XІX век в Англия били по-големи от днешните, с по-здрав и донякъде опасен механизъм (заради пружината и острите спици). Инцидентите след отварянето на такива чадъри в закрито помещение зачестили толкова много, че пресата в Англия се заела да дава съвети при сушене чадърът да не се отваря, а просто да се оставя в специален кош.

На езика на фаталното

Някои суеверия спокойно можем да наречем мост между вековете, например фаталната дата петък 13-и. Някои твърдят, че всичко тръгва от 13 октомври 1307 година, петък. Тогава са арестувани рицарите на ордена на Тамплиерите по нареждане на френския крал Филип IV Хубави, който три седмици по-рано изпраща в цяла Европа писма с изричното нареждане да бъдат отворени точно на указаната дата. Обвинява ги в ерес, содомия, канибализъм и още множество престъпления, но се твърди, че те са само оправдания, за да може кралят да присвои парите им. А романът на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“ популяризира теорията за това суеверие и спокойно можем да кажем, че той е виновен за обвързването на петък 13-и с обществото на рицарите тамплиери.

Книгата на Натаниел Лахенмайер „Петък 13-и“, която излиза през 1907 г., разкрива и ред други теории за това суеверие. Той въвежда понятието „трискаидекафобията" – страх от числото 13 и дори говори за „златната епоха на фобията“ от 1860 до 1940 г., когато Уилям Фаулър, с цел да развенчае суеверието, създава „Клубът на 13-те“, в който членуват 13 души и организират срещите си в дни като петък, 13 януари 1881 г. Също така се стараят на масата да има много разсипана сол (заради друго суеверие, че „разсипаната сол вика дявола“). Лахенмайер не пропуска и скандинавския мит за Балдур (бог на светлината и правдата), който бил убит на празника на боговете, защото бил 13-ят гост.

Според други източници славата на петък 13-ти тръгва от библейската Тайна вечеря. Тъй като на тази вечеря имало тринадесет души, а на следващия ден (петък) Иисус бил разпнат, се счита за нещастие да седнеш на маса с такъв брой сътрапезници. Ние сме отишли много по-далеч от това само да броим хората на масата. Днес на панелите с бутони на асансьора на много сгради няма 13-и етаж, обозначава се с 14, 14A 12B или Н (13-тата буква от азбуката). След проведено проучване сред гостите на хотел, 13% (по ирония на съдбата) посочват, че престоят на 13-ия етаж на хотел би ги притеснил, а 9% казват, че биха поискали друга стая.

Навик или суеверие

Никой наистина не мисли, че заслепява дявола, като хвърля сол през рамото си или призовава дървесните феи, когато чукне на дърво. Всъщност за повечето хора тези действия са просто навик. Тези „навици“ обаче се оказват най-дълбоко вкоренените суеверия. Например да казваме „Наздраве!‘, ако някой кихне. Това суеверие датира от времето на папа Григорий Велики (590 г. - 604 г.), когато в Италия се разпространявала ужасна епидемия. Един от симптомите бил тежко, хронично кихане, което често било последвано от смърт. Папа Григорий призовал здравите да се молят за болните и въвел „Наздраве!“-то.

Друго суеверие, което не е с толкова религиозен произход, но и то са е превърнало в навик, е „Да чукна на дърво“. Една от по-популярните теории е, че то идва от келтското вярване за духовете, които обитават дърветата, така че когато чукаме на дърво, ние всъщност ги призоваваме за късмет. Или пък почукваме, за да не чуят какво сме казали и да ни прокълнат за думите ни.

Ефектът на римата

Може да звучи глупаво, но когато във формулировката на суеверието има рима, сме по-склонни да го вземем за истинно. Проведено е проучване, в което на половината от участниците е представено суеверие, формулирано така, че да има рима, а на другата половина – същото, само че без рима.

Резултатите показват, че по-голям е броят на повярвалите сред участниците, на които то е представено с рима.

Фразите, които се римуват, се запомнят по-лесно и по този начин е по-вероятно да се предават от човек на човек. Ако се замислим, народните мъдрости също използват похвата на римата („Бистра водица, мирна главица.“). Дразнещо е да мислим, че една рима може да ни накара да повярваме в нещо, но мозъкът работи по мистериозен начин.

Развален телефон

Това обаче, че се предават от уста на уста, крие и някои рискове. Понякога се получава развален телефон. Не е нужно да се връщаме три крачки назад или да хвърляме камък през рамо, ако черна котка ни пресече пътя. Пресичането не е зла поличба, древните египтяни дори смятали, че е на късмет. Записаното в Англия в началото на седемнадесети век обаче, заостря вниманието по отношение на смъртта на черна котка. Крал Чарлз I имал домашен любимец – черна котка. След като тя умряла, кралят започнал да се оплаква, че късметът му изчезнал. И наистина, още на следващия ден той обвинен в държавна измяна. И все пак, ако домашният ни любимец вече е черна котка, по-добре да изхвърлим суеверието, отколкото него.

Всеки луд с номера си

Някои суеверия са универсални, други обаче са българско производство. Такова например е вярването ни, че ако намериш монета на улицата, не трябва да я подминаваш, иначе ще обеднееш и парите ще започнат да те подминават. Друго наше е, че ако видиш бременна жена, трябва да ощипеш задната част на ръката на човека, с когото вървиш. На късмет е! И, разбира се, най-българските – ако се изплашиш, да направиш три пъти кълбо, казвайки „Сърце на място!“ или да плюеш три пъти в пазвата си с думите „Мечка страх, мен не страх!“. Ако пък чуеш, че на някого му е излязъл късмета, го предупреждаваш: „Много добре, не е на добре.“ Силата на позитивното мислене да извинява!
Шегата настрана. Ние наистина сме много суеверни. Проучване сред българите сочи, че 73% чукат на дърво срещу лош късмет, 12% хвърлят сол за късмет, а 35% процента носят червен конец против уроки. Последното е старо, колкото първите хора, живели на територията на днешна България.

Надлъж и нашир

Подготовката за околосветското започва отдалеч и не трябва да изключва предварителното запознаване с местните суеверия. Иначе може да се изненадаме, ако в Зимбабве русалка отвлече някого и откаже да го върне на семейството му, защото то е проляло сълзи за него. В Швеция пък може да попаднем на хора, които тичат на един крак по улиците. В такъв случай можем да сме сигурни, че са убили паяк и бягат от проклятието – на следващия ден да завали дъжд. Условието, което трябва да спазват, докато тичат, е да стъпват само върху шахтите, на които е изписана буквата „К“, защото ако стъпят върху тези с „А“, тогава е доста вероятно да загубят работата или половинката си. Причината е, че думите „безработен“ и „зарязан“ на шведски започват с „а“ (arbetslöshet, avbruten kärlek).

И спортът не остава по-назад. Някои състезатели от Формула 1 хвърлят обелки от фъстъци по пистата за късмет. Но това поне е безопасно, в сравнение с африканския футболен отбор Midlands Portland Cement, който преди мач през 2008 г. се изкъпва в гъмжащата от крокодили и хипопотами река Замбези. Това се случило по заповед на треньора им, който след няколко поредни загуби на отбора решил да вземе нещата в свои ръце.


С намигване към Стиви Уондър и ние смятаме, че „Superstition ain`t the way!“

 

Източник: spisanie8.bg