Ново обзорно изследване на невролози от Института „Макс Планк“ за когнитивни и мозъчни науки при човека разкрива по-ясна картина от всякога. Като обединяват данни от 163 невровизуализационни експеримента, включващи над 3000 здрави възрастни четящи, изследователите успяват да картографират динамичната мрежа за четене в мозъка – не само за думи, а за всеки слой на четенето: от отделни букви до цели повествования, пише glasnews.bg. 

„Открихме висока специфичност на обработката при четене на букви, думи, изречения и текстове, концентрирана изключително в зони на лявото полукълбо,“ пишат Сабрина Тюркер и Беатрис Фумагали – водещи авторки на изследването, публикувано в Neuroscience & Biobehavioral Reviews.

Тяхната работа не просто изброява кои мозъчни области се активират. Тя показва как различните видове четене – наум или на глас, на истински думи или безсмислици, при оценка или при разбиране – имат своя собствена неврална „подписка“. Тези прозрения дават ключ към това как учим, защо понякога срещаме трудности и как четенето променя мозъка ни.

За да разберем какво прави това мета-анализно изследване различно, е важно да знаем как обикновено невронауката изучава четенето. Често фокусът е върху отделни думи или псевдодуми – произносими, но безсмислени комбинации като „флирп“ или „гост“. Но реалното четене не спира дотук. Ние разчитаме букви, декодираме срички, разбираме синтаксис и дори задържаме истории в паметта си.

Тюркер и колегите ѝ избират по-широк подход. Те събират данни от изследвания, в които участниците четат всичко – от отделни букви до цели абзаци, на девет азбучни езика, включително английски, немски, френски и италиански. Резултатът е една от най-подробните карти на „четящия мозък“, създавани досега.

Откритията потвърждават, че четенето активира класическата езикова мрежа на мозъка – области като лявата долна фронтална извивка (IFG), вентралния окципито-темпорален кортекс (vOTC) и темпоро-париеталния кортекс (TPC). Но всеки отделен етап на четене предизвиква и уникална мозъчна активност.

· Четенето на букви активира само тясна зона в лявия окципитален кортекс, област, свързана с визуалната обработка.

· Четенето на думи ангажира по-широки мрежи, включително части от фронталния и париеталния дял.

· Четенето на изречения води до допълнителна активация в области, свързани със синтаксиса и създаването на смисъл, особено средната и горната темпорална извивка.

· Четенето на текст изисква координация от „хъбове“ като прецентралната извивка и допълнителната моторна зона, което вероятно отразява задържането на сложна информация в работната памет.

Тази прогресия е впечатляваща: мозъкът не просто мащабира едни и същи процеси, а пренастройва активността си според изискванията на задачата.

Четене на глас срещу четене наум

Едно от най-интересните открития на изследването е как различните стилове на четене предизвикват различна мозъчна активност.

· Явното четене – четене на глас – активира слухови и моторни зони, включително лявата инсула и горния темпорален кортекс. Тези области подпомагат обработката на звука и координирането на речта.

· При четене наум (скрито четене) се активира друга система: мрежата за многозадачност, включваща фронталния полюс и парасингуларния кортекс. Тази система е свързана с висши изпълнителни функции, като внимание и потискане на импулси.

„По-последователната активация на многозадачните региони по време на четене наум“ най-вероятно отразява умствения баланс между формиране на вътрешна реч и потискане на гласовото ѝ изразяване.

С други думи, да четеш наум е далеч от пасивно действие – това е високо ниво на мисловна активност: реч без звук.

Какво показват безсмислените думи

За да разберат по-добре как мозъкът обработва смисъл, учените сравняват как се четат реални думи спрямо псевдодуми – измислени, но произносими.

Истинските думи активират повече области, свързани с паметта и смисъла – като ъгловата извивка, средната темпорална извивка и орбитофронталния кортекс. Тези зони помагат при извличането на познати понятия и интегрирането им в контекста на четенето.

· Псевдодумите, от друга страна, активират региони, свързани с фонологичното декодиране – „разчитането“ на непознати комбинации от звуци. Това включва прецентралната извивка, pars opercularis от долната фронтална извивка (IFG), както и зони в дясното полукълбо, като горния латерален окципитален кортекс.

Този контраст потвърждава добре позната теория за четенето – модела на двойния маршрут (dual-route framework), който предполага две различни пътища:

· лексикален път за познати думи

· фонологичен път за непознати

Изследването на Института „Макс Планк“ предоставя едно от най-ясните невронни потвърждения на тази теория до момента.

Изненадващата роля на малкия мозък

Малкият мозък, традиционно познат като координатор на движенията, все повече се признава и за важен участник в езика и четенето. Новият мета-анализ потвърждава значимостта му в този процес.

Десният малък мозък се е активирал при всички задачи, свързани с четене, което подсказва, че той има обща роля – вероятно в координацията на очни движения или планиране на речта.
Левият малък мозък, от своя страна, се е ангажирал по-специфично при четене наум и разпознаване на думи, което подсказва негово участие в семантичната обработка.

„Малкият мозък изглежда много по-дълбоко вграден в мрежата за четене, отколкото се смяташе досега,“ отбелязват Тюркер и колегите ѝ.

Не всички задачи за четене са равностойни

Много невроизследвания на четенето използват лексикални задачи – при които участниците трябва да преценят дали дадена поредица от букви е дума или не. Но изследователите от института „Макс Планк“ предупреждават, че тези задачи не отразяват реалното четене.

Анализът им показва, че четенето наум – дори на безсмислени думи – активира по-дълбоки мрежи за смислово разбиране и интеграция, включително фузиформената извивка и средната темпорална извивка, в по-голяма степен от лексикалните задачи.

От друга страна, лексикалните задачи разчитат повече на фронталните зони за вземане на решения и области като предната цингуларна извивка, която помага за наблюдение на конфликти и контрол на вниманието.

Това означава, че изследователи, които изучават дислексия или развитието на четенето, може би трябва да преосмислят какви задачи използват в проучванията си.

Четенето и мозъкът: Динамичен обмен

От това мащабно изследване не се очертава един „център за четене“ в мозъка, а по-скоро гъвкава система, която се пренастройва в зависимост от сложността на текста и естеството на задачата.

Това откритие е особено навременно. Грамотността е жизненоважна в съвременното общество, но милиони хора изпитват трудности с четенето поради състояния като дислексия. По-дълбокото разбиране на ролята на различни мозъчни области в процеса на четене може да помогне за по-добре насочени интервенции.

„Тази работа може да предостави ценни невронни прозрения за моделите на четене,“ пишат учените,
„и да информира бъдещи изследвания върху развитието на четенето и свързаните с него затруднения.“

А за всички, които някога са се изгубвали в хубава книга, това изследване предлага още нещо: усещане за възхита. Всеки път, когато четем, превръщаме буквите в живот – акт, който остава сред най-забележителните постижения на човешкия мозък.