Всички сме виждали известната снимка, на която Алберт Айнщайн позира с изплезен език, но малцина знаят историята зад емблематичната фотография на гения.
В деня, когато Айнщайн отбелязва 72-ия си рожден ден на 14 март 1951 г., физикът, който по онова време работи в Принстънския университет, се събрал с приятели и колеги, за да почетат рок звездата от света на науката с купон, който, както се оказва, ще бъде запомнен завинаги. На партито са били поканени, както много познати, колеги и приятели, така и много фотографи, измежду които и Артур Сасе.
През вечерта са направени многобройни снимки, но въпросната е направена секунди преди Айнщайн да си тръгне след партито.
В края на вечерта великият учен бил изморен и негов приятел - Франк Айделот, бивш ръководител на Института за усъвършенствани изследвания в Принстънския университет и Мари Джеанет, съпруга на Айделот предложили да откарат Айнщайн до дома му. Но скоро покрай тях се появила нова вълна от фотографи, които се опитали да го заснемат.
В този момент Айнщайн вече бил изморен и нямал сила за снимки и повече усмивки. Точно тогава, когато Артур Сасе се приближил до отворената врата на автомобила, помолил за последен поглед към камерата, Айнщайн бързо отвърнал с иронично, пренебрежително, лежерно изражение. Фоторафът се възползвал от възможността и уловил точния момент, без да подозира, че в камерата си има това, което ще стане най-известното изображение на гения.

Когато Артър Сасе представя снимката в редакцията на UPI, повечето от колегите му сметнали, че би било неподходящо да публикуват точно тази снимка. Но, когато Айнщайн видял за пръв път изображението с неговия лик, толкова много го харесал, че поискал да му направят 9 копия за лична употреба. Самият Франк и Мари Айделот са били изрязани от оригинала на снимката, за да може геният да я разпраща на приятели и близки като поздравителна картичка. Така се родила и версията на снимката, която всички познаваме и ни радва.