Как живеят полярните мечки в своята „столица"

Едно е човек да наблюдава 1200-килограмова полярна мечка отдалеч в снежната тундра. Съвсем друго - да се приближи достатъчно, за да види дори снежинките, кацнали на носа ѝ. В градчето Чърчил, в област Манитоба в Канада, и двата вида срещи с полярни мечки са напълно възможни.

Градът е познат още като "столицата на полярните мечки" и е едно от малкото места в света, където тези животни срещат хора ежедневно. Там живеят около 1050 души, а около 1200 са туристите, които пристигат през пиковия сезон в края на лятото.

Не е рядкост мечките да се скитат в града, но понякога се налага да бъдат премествани далеч от него и отвеждани в т. нар. "затвор за полярни мечки". Той всъщност представлява бивш хангар за военни самолети и в него животните получават медицинска помощ.

Нападенията от страна на полярните мечки пък също са част от живота в Чърчил, но се случват все по-рядко, благодарение на засилено наблюдение и нова радарна система, наречена bear-dar, която предупреждава жителите за приближаването на животно. Освен това местните имат навика да оставят вратите на колите си отключени, в случай че някой има нужда да се скрие от мечка.

Животните обикновено търсят убежище на сушата още през август, когато ледът започва да се отдръпва. Малко по-късно обаче, през октомври, те отново "яхват" леда.

Именно есента е един от най-подходящите периоди за наблюдение на полярните мечки. За щастие на хилядите туристи, които посещават "столицата" им, те не са срамежливи животни. Могат да бъдат видени да представят цяло "шоу", като се изправят на задните си крайници, боричкат се помежду си на леда и заемат различни "йога пози" в снега.

Колкото и забележително да звучи това преживяване както за гостите на Чърчил, така и за пухкавите му обитатели, истината е, че зад него стои една доста притеснителна тенденция. От 2015 г. се забелязва значително намаляване на леда, който е необходим на полярните мечки, за да се придвижват чрез него и да си осигуряват прехрана. Без лед те остават приковани на сушата.

"Полярните мечки са силни плувци, но не са много бързи. Ако са в открити води, нямат шанс да уловят тюлени. Нуждаят се от морския лед, за да го използват като платформа", обяснява Джеф Йорк, старши директор в нестопанската организация Polar Bears International.

Сега мечките прекарват с един ден повече на сушата, отколкото през изминалата година. Това ги кара да губят тегло и за съжаление излага на риск най-вече женските, които трябва да тежат поне 190 килограма, за да могат да се възпроизвеждат.

Вече е отчетено, че през последните години се раждат по-малко малки. И лошата статистика не приключва дотук. Учените споделят, че от 80-те години мечките в региона са с около 30 процента по-малко. Освен това те все по-често се хранят едва на 140 дни, което граничи с глад.

Тъй като полярните мечки действително са застрашени, учените не спират да призовават за повече усилия за спасяването както на вида им, така и на морския лед, който влияе осезаемо върху глобалния климат.

"Наричаме го климатикът на Земята, защото не позволява глобалните температури да си повишават толкова", обясняват експертите. По думите им е трудно да си представим живота без полярните мечки, тъй като те са твърде тясно свързани с изменението на климата, пише Travel and Leisure.

 

Източник: Lifestyle.bg