Недостатъчният сън е широко разпространен проблем, който оказва сериозно влияние върху когнитивната функция, емоционалното благополучие и работната продуктивност. Според данни на Националната фондация за съня (NSF) около 60% от възрастните изпитват негативни последици от липсата на качествен сън, като 70% от тях съобщават за значителен спад в ефективността на работното място.
Централната нервна система представлява основната комуникационна мрежа на човешкото тяло. Сънят е не само физиологична необходимост за правилното ѝ функциониране, но и важен процес за поддържане на когнитивните и неврологични процеси. Хроничното безсъние обаче може да наруши нормалната обработка и предаване на информация в организма.
По време на сън се формират нови невронни пътища, които са съществени за консолидацията на научената информация. Липсата на сън води до когнитивна изтощеност, която компрометира ефективността на мозъчната дейност и затруднява изпълнението на нормални нервни функции.
Освен това, съществува повишена трудност при концентрацията и усвояването на нови знания. Възможно е и забавяне на неврологичните сигнали, което води до нарушена координация и повишен риск от инциденти и злополуки.
Също така, може да се стигне до явлението микросън, при което човек изпитва краткотрайни епизоди на заспиване (продължаващи само няколко секунди), без да го осъзнава.
По време на сън имунната система произвежда защитни молекули, като антитела и цитокини, които играят ключова роля в отблъскването на бактерии и вируси. Определени цитокини не само подпомагат възпалителните процеси, но също така регулират съня, като оптимизират ефективността на имунната система в борбата с патогените.
Липсата на сън затруднява имунната система в нейното възстановяване и укрепване, което води до намалена способност за защита на организма. Продължителният дефицит на сън може да отслаби имунния отговор, което увеличава уязвимостта към инфекции и забавя времето за възстановяване след заболяване.
Хроничното лишаване от сън също така е свързано с увеличен риск от развитие на сериозни хронични заболявания, включително захарен диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.
Проучванията показват, че липсата на сън, в комбинация с неправилно хранене и липса на физическа активност, е значителен рисков фактор за развитие на наднормено тегло и затлъстяване. Сънят оказва влияние върху нивата на два хормона, лептин и грелин, които регулират чувството за глад и ситост. Лептинът сигнализира на мозъка, че организмът е сити, докато грелинът стимулира апетита. Недостигът на сън води до намаляване на нивата на лептин и повишаване на нивата на грелин, което може да доведе до преяждане, особено през нощта, и да повиши склонността към неконтролируемо хранене.
Недостигът на сън може да доведе до чувство на умора, което затруднява физическата активност. С времето, намалената физическа активност може да доведе до натрупване на телесни мазнини, тъй като организмът не изразходва достатъчно калории и не изгражда мускулна маса.
Липсата на сън също така намалява секрецията на инсулин след хранене. Инсулинът играе ключова роля в регулирането на нивата на кръвната захар (глюкозата), като способства за намаляването на нивото ѝ в кръвта.
Прекомерното лишаване от сън води до понижена толерантност към глюкоза и е свързано с развитието на инсулинова резистентност. Тези метаболитни нарушения могат да предизвикат захарен диабет и затлъстяване, пише puls.bg.
Сънят е ключов за регулирането на важни физиологични процеси, които поддържат здравето на сърцето и кръвоносните съдове, като метаболизма на кръвната захар, кръвното налягане и възпаленията. Липсата на сън увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания и може да доведе до сърдечен удар или инсулт. Освен това, сънят е необходим за производството на хормони, като тестостерон и растежен хормон, които са от съществено значение за мускулния растеж, възстановяването на тъканите и растежа. Прекъсванията на съня нарушават тези процеси и намаляват хормоналната секреция.
