Учени са изчислили, че най-вероятно докосваме лицето си с ръце по 20-25 пъти на час. А във времена на пандемия, когато е най-лесно да се заразим през носа, устата и очите, това е навик, от който трябва да се отървем час по-скоро. Но всички добре знаем, че не е никак лесно да го направим.

Да докосваме лицето си е в нашето ДНК, правим го още преди да се родим, в утробата на майка си. И колкото и да си повтаряме, че не бива, за да не се заразим, само вървим срещу природата си.

Да докосваме лицето си е и несъзнателен начин да намалим нивата на стрес, като активираме определени точки на натиск. Именно затова когато сме под напрежение или в паника, ръцете ни много по-често посягат към носа, устата и очите.

Според здравни специалисти и психолози, трудно можем да изкореним този вреден навик. За сметка на това, може да създадем други навици, които да ни карат по-рядко да докосваме лицето си.

Например да носим очила, които са преграда към очите ни. Да носим по-малко грим, който да не предизвиква раздразнения или да не бива да го коригираме често. Важно е да се грижим за състоянието на кожата си, защото ако тя е суха, със сигурност ще ни кара да я докосваме редовно. Носенето на маска тези дни може да послужи не само като преграда за вирусите, но и за нас самите, за да нямаме достъп до лицето си.

Психолози предлагат и да заменим този навик с друг - например да започнем да докосваме лакътя или рамото на едната си ръка с другата. Можем да го практикуваме по 30 минути на ден, напълно целенасочено, за да стане естествен за нас.

Можем и просто да държим ръцете си заети, като си вземем от онези меки стрес топки или си намерим друга занимавка, която ще отвлича вниманието ни от докосването на лицето, пише Good Housekeeping, цитиран от Lifestyle.bg.

Не на последно място е и това да разберем кои ситуации ни карат да посягаме по-често към лицето си като начин да се справим със стреса. Ако можем - да ги избягваме, ако не - да изпробваме някои от горните методи. Защото е наистина важно.