Продължават дейностите за преодоляване на последствията от разрушителните земетресения в Турция и Сирия на 6 януари т.г. Освен за хората, от самото начало подкрепа се оказва и на животните, обясни Явор Гечев от организацията „Humane Society International” (HIS), който два пъти посети Турция. На място доброволци си взаимодействат с местните организации, за да бъде помощта за животните пълноценна.
Гечев подчерта, че грижата за животни при бедствия изисква спазването на определени правила. Той посочи, че спасяването не трябва да поставя на риск живота на животните и на хората.
Първа помощ
Ако човек няма необходимите познания, най-добре е да закара животното до ветеринарна клиника или пункт, където да бъде прегледано, съветва природозащитникът. Животното трябва да бъде пренесено възможно най-внимателно, за да не получи допълнителни травми, добави още той. Ако видим, че животното има открита рана, е добре да я почистим с кислородна вода, каза Гечев.
На въпрос да дадем ли храна, специалистът отговори, че по-важно е животното да получи най-напред вода. Храната също трябва да е съобразена с вида животно, като се препоръчва да е пакетирана. Ако няма условия за това, може да се остави чисто месо, посочи Гечев. И добави, че ако се дава кайма, тя не трябва да е с подправки, защото те дразнят стомаха. Гечев коментира, че е грешно схващането, че на котетата трябва да се дава прясно мляко. Прясното мляко навън много бързо се разваля и може да навреди на животното, обърна внимание той.
Ако животното е на открито, но не идва при нас – може да оставим вода и храна в близост до него, обясни Гечев. И даде пример, че въпреки трудностите, хората в Антакия, провинция Хатай, не спират да оставят купчини храна из града за животните. В Антакия по принцип има много бездомни животни, но никой не се притеснява от тях. Хора не се дразнят от присъствието на животните, разказа Гечев.
Първото нещо, което ми направи впечатление при моето посещение, е, че нямаше разделение дали помагаш на хората или на животни. Когато някой беше намерил животно, веднага се обръщаше към ветеринарните клиники на място. В нито един момент към нас не е задаван въпрос защо помагаме на животни, коментира Гечев.
Животните след земетресенията
Природозащитникът потвърди, че след земетресенията много кучета и котки, селскостопански животни, са останали без семействата си. Доброволците са откривали дори и птици в кафез.
След спасяване най-напред се търсят собствениците на животните, каза Гечев. Хора, които не са успели да вземат със себе си домашния си любимец, се свързваха с доброволците, на които даваха домашния си адрес, за да бъде открито тяхното животно, разказа Гечев.
Ако стопаните обаче не могат да бъдат открити, ще се търсят осиновители за спасените животни. Неофициално има над 2000 души, които са се записали за осиновяване на животно от засегнатите райони. В Антакия има и приют, в който животните да бъдат настанени, посочи Гечев. Разговарях с ветеринарни лекари, които предложиха съдействие с издаване на документация за осъществявания на осиновявания в България. Това обаче е по-сложно, тъй като Турция е страна извън Европейския съюз, обясни той на въпрос дали има желаещи осиновители от България.
Природозащитникът каза, че първото голямо земетресение и последвалите вторични трусове са стресирали животните, а в очите им личи тъгата от раздялата със стопаните. Животните са по-адаптивни от хората, но това се отразява зле на здравето им впоследствие, отбеляза природозащитникът.
Тъй като разрушенията в Антакия са големи, има притесненията, че ще има гладуващи животни. Затова се обмисля вариант да се разпределят поетапно в приюти в страната, обясни още Гечев.
Гечев подчерта, че грижата за животни при бедствия изисква спазването на определени правила. Той посочи, че спасяването не трябва да поставя на риск живота на животните и на хората.
Първа помощ
Ако човек няма необходимите познания, най-добре е да закара животното до ветеринарна клиника или пункт, където да бъде прегледано, съветва природозащитникът. Животното трябва да бъде пренесено възможно най-внимателно, за да не получи допълнителни травми, добави още той. Ако видим, че животното има открита рана, е добре да я почистим с кислородна вода, каза Гечев.
На въпрос да дадем ли храна, специалистът отговори, че по-важно е животното да получи най-напред вода. Храната също трябва да е съобразена с вида животно, като се препоръчва да е пакетирана. Ако няма условия за това, може да се остави чисто месо, посочи Гечев. И добави, че ако се дава кайма, тя не трябва да е с подправки, защото те дразнят стомаха. Гечев коментира, че е грешно схващането, че на котетата трябва да се дава прясно мляко. Прясното мляко навън много бързо се разваля и може да навреди на животното, обърна внимание той.
Ако животното е на открито, но не идва при нас – може да оставим вода и храна в близост до него, обясни Гечев. И даде пример, че въпреки трудностите, хората в Антакия, провинция Хатай, не спират да оставят купчини храна из града за животните. В Антакия по принцип има много бездомни животни, но никой не се притеснява от тях. Хора не се дразнят от присъствието на животните, разказа Гечев.
Първото нещо, което ми направи впечатление при моето посещение, е, че нямаше разделение дали помагаш на хората или на животни. Когато някой беше намерил животно, веднага се обръщаше към ветеринарните клиники на място. В нито един момент към нас не е задаван въпрос защо помагаме на животни, коментира Гечев.
Животните след земетресенията
Природозащитникът потвърди, че след земетресенията много кучета и котки, селскостопански животни, са останали без семействата си. Доброволците са откривали дори и птици в кафез.
След спасяване най-напред се търсят собствениците на животните, каза Гечев. Хора, които не са успели да вземат със себе си домашния си любимец, се свързваха с доброволците, на които даваха домашния си адрес, за да бъде открито тяхното животно, разказа Гечев.
Ако стопаните обаче не могат да бъдат открити, ще се търсят осиновители за спасените животни. Неофициално има над 2000 души, които са се записали за осиновяване на животно от засегнатите райони. В Антакия има и приют, в който животните да бъдат настанени, посочи Гечев. Разговарях с ветеринарни лекари, които предложиха съдействие с издаване на документация за осъществявания на осиновявания в България. Това обаче е по-сложно, тъй като Турция е страна извън Европейския съюз, обясни той на въпрос дали има желаещи осиновители от България.
Природозащитникът каза, че първото голямо земетресение и последвалите вторични трусове са стресирали животните, а в очите им личи тъгата от раздялата със стопаните. Животните са по-адаптивни от хората, но това се отразява зле на здравето им впоследствие, отбеляза природозащитникът.
Тъй като разрушенията в Антакия са големи, има притесненията, че ще има гладуващи животни. Затова се обмисля вариант да се разпределят поетапно в приюти в страната, обясни още Гечев.
Изпрати на приятел: