Либидото – онази фина енергия на желанието – често е наричано огледало на нашето общо състояние. Стрес, умора, рутина и дори липсата на сън могат да го потиснат, докато внимание, грижа към себе си и партньора, и здравословен начин на живот го събуждат отново. Всъщност поддържането на либидото не е въпрос на магия, а на малки, но последователни навици, които правят ежедневието по-живо – и по-интимно.

На първо място, добрата физическа форма не е само за визията пред огледалото. Движението – независимо дали става дума за спорт, дълга разходка или дори танци в кухнята – засилва кръвообращението, подобрява хормоналния баланс и повишава усещането за виталност. А както знаем – когато се чувстваме добре в тялото си, желанието не закъснява.

Храната също има своята роля – не само като гориво, а и като настроение. Авокадото, черният шоколад, ядките, лютивите подправки, морските дарове – тези „афродизиаци“ не действат като магически еликсир, но създават атмосфера. А понякога това е напълно достатъчно.

Не бива да подценяваме и най-стария „враг“ на желанието – стреса. Натрупаното напрежение, тревогите от работа и умората действат като студен душ за либидото. Затова почивката, качественият сън и отделянето на време за удоволствия извън графика – от масаж до просто вечер без телефон – са инвестиция и в интимността.

И още нещо: близостта, топлината, разговорите без задръжки. Либидото не живее само в тялото, а и в ума. Когато има усещане за свързаност, когато се чувстваме видени, чути и приети – желанието често се връща, дори след дълга пауза.

Либидото не е даденост, а нещо, за което се грижим. Без фанфари и рецепти за бързи чудеса. Просто с внимание към себе си и човека до нас – с онзи малък, но постоянен жест, който казва: „Ти си важен. И аз още искам да те усетя.“