Всеки има мнение. В един толерантен, съпричастен и интелигентен свят, различните мнения не трябва да са проблем. Напротив, те трябва да ни обогатяват. Въпреки това, в свят, в който хората често са твърде заети, ядосани и разочаровани, различните мнения се превръщат в източник на конфликт, а негативните коментари заемат мястото на конструктивната критика и често приемат формата на неуместни и/или обидни забележки.

Свръхчувствителните хора – тези, които приемат нещата твърде сериозно, или тези, които трудно овладяват първичните си импулси, могат да се окажат силно повлияни от емоционалното въздействие, което генерират негативните коментари. Ето защо умението да отговорим на отрицателен коментар, без да губим спокойствието си, се превръща във важен инструмент за оцеляване. Надяваме се следващите съвети да ви бъдат полезни в усвояването на това умение.

Не забравяйте – емоциите са заразни

Всички знаем, че емоциите са заразни, но това, което е особено важно да си припомняме в конфликтни ситуации, е, че по-заразните от тях са негативните, като гняв или тъга. Заразни са също грубостта и арогантността в отношенията. Проучване, проведено в Университета на Флорида, разкрива, че когато сме обект или свидетели на грубост, рискът да се държим неуважително към другите се увеличава.

От друга страна, негативните коментари или критичните забележки могат сериозно да повлияят на продуктивността и креативността ни, показва изследване на университета в Джорджтаун. Обяснението е просто: когато с нас се отнасят лошо или несправедливо, емоциите ни завладяват и ни пречат да мислим ясно. Дори е възможно да ни обсебят до такава степен, че да не сме в състояние дълго време  да насочим вниманието си към по-удовлетворяващи дейности или към ежедневните си задачи.

Златното правило за отговор на негативен коментар: Избягвайте емоционалното заразяване

Ако позволите събеседника ви да ви зарази с гнева или неудовлетвореността си, на практика вие приемате предизвикателството му да участвате във война с неясен смисъл. Един от начините да избегнете заразяване е да направите пауза и да дишате, преди да отговорите. Отделете няколко секунди, за да овладеете спонтанното си желание да отвърнете. Накратко, действайте обмислено, а не реактивно.

Когато реагираме, ние се оставяме да бъдем манипулирани от мненията и емоциите на събеседника си. Когато решим как да действаме, ние поемаме контрола над ситуацията. Една лесна техника за осигуряване на психологическа дистанция от случващото се е да се опитаме да разпознаем емоциите, които нашият събеседник изразява. Това психологическо упражнение ще ни превърне във външен наблюдател и ще ни помогне да останем спокойни.

Да отговаряш или да не отговаряш? Това е въпросът

Въпросът невинаги е "Как да отговоря на негативен коментар?", често всъщност е "Необходимо ли е да отговарям на всички отрицателни коментари?".

Краткият отговор е "Не".

Има коментари, които не си струват емоционалните усилия, когнитивната работа или времето, необходимо за отговор. Когато другият не иска да води диалог, а просто да критикува или налага мнението си, не си струва да отговаряте на коментарите му. Не си заслужава да отговаряме на отрицателни коментари и ако не искаме да инвестираме във връзката си със събеседника си.

В конфликтна ситуация винаги си задавайте въпроса наистина ли си струва да пожертваме малко от вътрешния си мир, за да участваме в битката, в която ни “канят”. Ще има моменти, когато си заслужава, и такива, в които би било загуба на време и спокойствие.

Понякога най-добрият начин да отговорим на отрицателни коментари е като посочим границите си, ясно казвайки, че няма да позволим на никой да ги пресече. Пример за отговор на негативен коментар е: "Вие повишавате тон, обиждате и критикувате, а аз не желая да бъда третиран по този начин.".

Можем да отговорим и по по-фин начин – с въпрос, който променя динамиката и принуждава другия човек да преосмисли казаното и последствията от него. Можем да отговорим с въпрос, който подчертава абсурдността, злонамереността или нетактичността на думите му. Например отговор на отрицателен коментар под формата на въпрос може да бъде: “Забелязал ли си, че думите ти ме нараняват?”.

Но най-важното, което винаги трябва да помним, е, че ние сами избираме битките, в които да участваме. И трябва само да се научим да ги избираме мъдро.

 

Източник: Psychology.framar.bg