Когато работният ден приключи, повечето хора копнеят за покой. Но вместо да си дадем време за истинска почивка, често се плъзгаме в навици, които изтощават ума – безкрайно скролване, „още един имейл” или безцелно гледане на телевизия. Експертите обаче напомнят, че часовете след 17:00 ч. са златен прозорец за възстановяване на равновесието между тялото и ума. Това време помага да се овладее стресът, да се регулират емоциите и да се подготвим за прехода към пълноценен нощен отдих.

Навиците и емоционалното здраве си влияят взаимно – нашето състояние определя какво правим, а това, което правим, от своя страна оформя психичното ни състояние. Постоянството в грижата за себе си, включваща движение, сън, хранене и управление на стреса, като взаимосвързани фактори, създават стабилност и основа за благопуличие.

Как да използваме вечерните часове така, че да ни носят спокойствие и устойчивост? Ето три решения, които специалистите препоръчват за превключване от работен в ползотворен вечерен режим:

1. За да излезем от „работен режим“, е необходимо движение!

След дълги часове в седнало положение или прехвърляне на задачи тялото и съзнанието ни има нужда от ясен сигнал, че работният ден е приключил. Движението е най-ефективният начин да му го подадем. Създадени сме да се движим много повече, отколкото го правим. Факт е, че не са ни нужни дори 10 000 крачки, за да се чувстваме спокойни, че правим необходимото за тялото си – всъщност по най-нови изследвания са достатъчни между 8000-9000 крачки, които могат да се изпълнят при прибиране от работа, слизайки 2-3 спирки по-рано и обиколка между щандовете в магазина или сергиите на пазара. Повече от ясно е, че с ходенето няма да постигнем нужната ни физическа форма, но със сигурност ще потисним отделянето на кортизол – хормонът на стреса, заливайки го с естествено отделящите се ендорфини от движението. Движението дава жизненост и настроение.

Ако разполагате с повече време, то разходката за удоволствие може да се превърне в търсена йога практика, няколко дължини плуване, данс аеробика или урок по фехтовка.

Независимо от вида му това занимание, превърнато в ритуал, помага на ума да премине от състояние на автоматично изпълнение на конкретни задачи във физическа форма на присъствие.

Този кратък ритуал помага на ума да премине от правене към присъствие.

2. За да сме удовлетворени, е необходимо време за свързване с другите и/или със себе си

Хората сме социални същества и чувството за принадлежност е жизненоважно за психичното ни равновесие. След дълъг ден обаче сме склонни да се изолираме, без да си даваме сметка, че усещането за принадлежност към някого е ключово да се освободим от стреса.

Дали ще се сподели време със семейството чрез готвене, игри или просто разговори или ще се посетят няколко магазина с приятелка е без значение, стига да носи удовоствие. При положителните контакти се отделя окситоцин – това е хормонът на доверието и близостта, който успокоява нервната система, докато самотата повишава стресовите хормони и отслабва имунитета.

А когато сме сами? Разбира се, домашният любимец прави чудеса за разтоварването и обогатява социалните контакти – една кратка разходка е достатъчна да се срещнете с познат или запознаете с някого. А ако не вашето – медитацията, воденето на дневни и писането ще ни свържат със себе си, което да засили вътрешната ни устойчивост, пише puls.bg.

3. За да се усетим, е необходимо да успокоим ума си

Непрестанното мислене за утре рядко спира като с бутон в края на работното време. Именно затова е нужно съзнателно изключване. Как се постига? Оставете мислите ви да се реят. Това позволява на мозъка да си почине и да се презареди. Разбира се, ако шофирате в силен трафик това трудно би могло да се получи, както и ако четете коментарите под постовете в социалните мрежи докато се прибирате. Но слушането на музика, четенето на художествена литература, фантазирането или просто блуждаенето имат своята лечебна сила.