Националният парк Скафтафел, разположен в югоизточното крайбрежие на Исландия, съхранява гледчери първенци по размери в Европа. Той е част от по-големия национален парк Ватнайокул. През 1989 г. фотографът Колин Бакстър посетил ледника по време на семеен празник и направи снимка на замръзналия пейзаж.

Неговият син− д-р Кийрън Бакстър, се завърнал на същото място 30 години по-късно, за да увековечи промяната, настъпила с годините, предаде BBC. 

Той се е разтопил драстично, като учените са изчислили, че е намалял размерите си с около 400 квадратни километра в резултат на климатичните промени. Това се доближава до размерите на остров Уайт.

„Израснах, посещавайки тези невероятни места и наследих разбирането за тихата сила на тези пейзажи“, каза д-р Кийрън Бакстър, преподавател в университета в Дънди.

„Унищожително е да се види как те се променят толкова драстично през последните няколко десетилетия. Външния вид му вид свидетелства за мащаба на климатичната криза, сериозността на която често остава невидима. Ето тук можем ясно да проследим критичността на ситуацията, която засяга целия свят", отбелязва д-р Бакстър.

В глобален мащаб световните ледници се считат за едни от най-визуалните показатели за това как климатът се затопля необратимо. Според американски учени ледниците са загубили еквивалента на 24-милиметрово парче лед от 1980 г. насам. Измерването на действителния спад на ледниците е трудно в глобален мащаб, тъй като има редица фактори, които влияят върху скоростта на топене − надморска височина, валежи, излагане на стихии, вятър и слънчева светлина.

Възрастта на ледниците също се различава значително. Някои са само на няколко века, докато други съществуват от стотици хиляди години. Дълголетието на ледниците предоставя ценен запис на минали климатични условия и как текущата ситуация се сравнява с минали събития.

Учените пробиват в леда на ледниците и извличат част от "ядрото". Тези ядра осигуряват непрекъснат приблизителен запис на минали климатични условия. Анализирайки компоненти на леда, като задържани въздушни мехурчета в леда, изследователите могат да изградят картина на минали атмосферни характеристики, като например колко CO2 е имало във въздуха, температурни вариации, растителност. Това позволява на учените да изградят картина на миналия климат, как се е променил и какво можем да очакваме в бъдеще.

Загиването на ледниците по света служи като двойно удряне. Не само регионите губят жизненоважни източници на питейна вода и напояване за селското стопанство, но светът губи завинаги ценна научна история на климата на планетата.