Уискито може и да е ирландска национална напитка, но то отдавна е обиколило целия свят, пренасяйки духа на старите дестилерии. Една от най-популярните напитки в света има дълга и необятна история, която е трудна за проследяване с ясна датировка. Но все пак ще опитаме. В рубриката на TrafficNews “Историята на уискито” ще се опитаме да разбулим мистерията му, като се върнем до дълбока древност.

Ще отговорим на някои основни въпроси, ще ви запознаем с терминологията в бранша и ще разгледаме различните видове уиски. ВНИМАНИЕ! Този материал не е предназначен за опитни дегустатори, превърнали уискито в занимание или хоби. Рубриката ни е любителска и за забавление. А и истинските любители на напитката винаги искат да научат нещо ново или да споделят знанието си с други. Приятно четене и наздраве!

 

 

"Твърде много от всичко е лошо, но твърде много от добро уиски е съвсем достатъчно."

МАРК ТВЕН 

Историята на уискито е дълга, авантюристична. Много смели хора са се борили, за да запазят тайните на кехлибарената напитката. Естествено, някои дати са отдавна изгубени във времето, но все пак ще разграничим отделни отрязъци, за да разберем основите на произхода му, история на дестилацията му, как са се появили различните видове и други подробности. А за вкус ще добавим и някои любопитни факти, митове и легенди. Като начало можем да се върнем далеч преди новата ера, за да стигнем до първите дестилерии.

3000 г. пр. Н. Е

Едни от първите следи за дестилация са открити в Египет при производство на парфюми и „кол” (khol) – тъмен прах, използван като сенки за очи.

Терминът „алкохол“ се появява около края на Средновековието и произлиза от арабската дума al-khul. През 9в. пр. Н.е. е дестилиран ликьор от меласа, захарна тръстика и плодове. Наречен арак и се твърди, че е произведен в Индия.

2000 г. пр. Н. Е

Може да се каже, че изкуството на дестилацията е основано в древна Месопотамия (днес обхващаща части от Ирак и Сирия), често използвано като начин за производство на парфюми и аромати.

500-100г. пр. н.е.

Една история, която понякога се чува, е, че уискито е древна келтска напитка. Твърдението е често подкрепено с факта, че думата „уиски“ е преведена от галския „uisce beatha”, което означава „вода на живота“. Това е толкова приятна идея, че наистина трябва да е истина. Думата „уиски“ всъщност свидетелства за това монашеско наследство – „вода на живота“ е бил общ термин, използван като дума за дестилирани спиртни напитки, по-често предавани като aqua vitae на латински. Терминът оцелява и до днес с напитки като eau de vie (Франция), запознанство (Италия), аквавит (Скандинавия) и оковита (Полша). Вместо да е древен келтски еликсир, вероятно е прародителят на модерното уиски, който е стигнал до манастирите на Ирландия в края на средновековието.

100 г. сл. н.е.

Откриваме първия писмен запис на дестилацията. Древногръцкият философ Александър от Афродизий описва процеса на вземане на морска вода и дестилирането й в чиста питейна. Средновековните цивилизации развиват своите техники през следващите векове, макар че все още не водят до алкохол.

Много по-късно, през 384 г. пр. Н. Е., Гръцкият философ Аристотел е първият, който споменава нещо по темата в трактат за метеорологията. 

500-1000 г. сл. н.е.

Знанията за дестилацията пристигат в Европа заедно с пътуващите маври от началото на първото хилядолетие. Процесът се подхваща от първите християни, като се използва за производство на съставки за различни церемонии, както и лекарства за колики, парализа и едра шарка.

1000-1200 г. сл. Хр

След падането на Римската империя, в епоха, в която Европа е измъчвана от варварски нашествия,  Ирландия се е превърнала в сигурно убежище за християнството и монашеското учение. Твърди се, че ирландските мисионери, водени от Свети Патрик, са се завърнали от своите евангелски мисии в Ирландия, като са донесли със себе си знания за дестилационна техника, която те са приспособили към makeuisce beatha, келтският термин за „вода на живота“.

1250 г.

По това време най-ранните записи за алкохолна дестилация се появяват в Италия, като се дестилира от вино. Техниката е използвана от Рамон Люл (1232 - 1315).

1405 г.

Първият писмен запис за „уиски“ се появява в ирландските Annals of Clonmacnoise, където е записано, че главата на клана е починал след „вземане на излишък [прекомерно количество] от аква вита“ по Коледа.

1494 г.

По това време дестилирането на уиски в Шотландия вече е напълно в ход, както е видно от запис в Exchequer Rolls 1494 година. Крал Джеймс IV от Шотландия отпуска голямо количество малц „На отец Джон Кор, по заповед на краля, направете аквавита!"

1536-1541 г.

Производството на уиски се разпространява все повече, след като английският крал Хенри VIII разпуска манастирите, правейки голям брой монаси независими и търсейки нови начини за препитание. И ето ти дестилация!

1600г.-нататък 

Когато европейските колонизатори започват да пристигат в Америка, те донасят със себе си практиката на дестилиране на уиски. Много шотландски и ирландски имигранти се заселват в новите територии, като в крайна сметка започват да дестилират новите  видове зърнени култури.

1608

Дестилерията Old Bushmills е лицензирана в Северна Ирландия и днес носи титлата на най-старата лицензирана дестилерия за уиски в света.

1707-1725г.

(The English Malt Tax of 1725) Английският малцов данък от 1725 г. заплашва сериозно производството на уиски и кара по-голямата част от шотландските дестилерии да се отправят под земята и да започват производството през нощта, като дават на уискито един от най-добрите му прякори– „Лунна светлина“.

1775-1783г.

След много години на производство на собствено уиски и виждайки стойността му за населението, дестилаторите често го използват  като валута по време на Американската война за независимост.

Ако сме успели да ви заинтригуваме с част от историята на уискито, следете рубриката ни. Ще ви разкажем още много интересни неща и ще продължим да проследяваме миналото и настоящето на това вълшебно питие.