Днес целият свят обръща поглед към нашия общ дом – планетата Земя. 22 април е Денят на Земята – ден с фиксирана дата, който всяка година ни приканва да спрем за миг, да се огледаме и да се замислим: как живеем, какво оставяме след себе си и как можем да се грижим по-добре за природата, която ни е дала всичко, пише glasnews.bg.

Денят на Земята не е просто дата в календара – това е глобално движение, признато в почти всяка страна по света. В духа на този специален ден, ви представяме някои удивителни факти за планетата ни, които ще ви накарат да се вгледате в нея с нови очи.

Денят на Земята е създаден от американски сенатор

Гейлорд Нелсън, сенатор демократ от Уисконсин, ставал все по-загрижен за състоянието на околната среда в САЩ през 60-те години. След масивен петролен разлив в Санта Барбара, Калифорния през януари 1969 г., той имал идеята да стартира национално, фокусирано върху околната среда обучение в университетските кампуси, черпейки вдъхновение от антивоенните движения срещу войната във Виетнам, протичащи в кампуси из цялата страна. Нелсън наема Денис Хейс, млад активист, за да помогне за представянето на идеята пред обществеността.

Идеята за Деня на Земята идва след поредица от екологични катастрофи 

Денис Хейс, един от организаторите зад първия Ден на Земята, разказва, че идеята за празника идва след редица събития, които привличат вниманието към околната среда, включително издаването на книгата на Рейчъл Карсън „Тиха пролет“ през 1962 г. и пожара на река Куяхога през 1969 г. 

Хейс казва, че въпреки че в САЩ има редица групи, работещи по различни екологични въпроси - за намаляване на замърсяването на въздуха, привличане на вниманието към въздействието на пестицидите върху селскостопанските работници и други - те никога не са работили съвместно. 

Пожар на кораб в река Куяхога, САЩ

"Това, което направихме, беше да вземем всички тези безброй нишки, включително проблемите със защитата на дивата природа, и да ги сплетем всички заедно. Днес звучи странно, но тогава хората, участващи в тези различни каузи, не смятаха, че имат нещо общо помежду си", каза той пред списание TIME през 2019 г. "Никой не си задаваше този въпрос в края на 70-те години."

Повече от 20 милиона души участваха в първия Ден на Земята

Така през 1970 година милиони хора участват в първото честване на Деня на Земята на 22 април. Въпреки че Денят днес се отбелязва от над 190 страни по целия свят, движението стана глобално едва през 1990 г., след като група екологични лидери се обърнаха към Хейс, за да организира друга голяма кампания за планетата, която мобилизира 200 милиона души в 141 страни.

През новото хилядолетие движението смени фокуса си към кампания срещу глобалното затопляне и едва през 2020 г. над 1 милиард души по света участваха в действията за Деня на Земята.

Защо точно 22 април?

Изборът на тази дата не е случаен. През 1970 г., при планирането на първия Ден на Земята, организаторите – сенатор Гейлорд Нелсън и младият активист Денис Хейс – избрали 22 април така, че да се вмести между пролетната ваканция и изпитите в университетите. Целта била ясна – да привлекат вниманието на младежите, които в онези години вече се изявявали като социално активни и ангажирани с бъдещето на планетата.

Денят на Земята си има химн

Да наистина! Песента „Earth Anthem“ е написана от индийския поет Абхай Кумар през 2013 г. и оттогава е записана на всички официални езици на ООН.

И знаме!

Освен химн, тази международна кампания си има и знаме. То включва изображение на Земята, погледната от космоса, и е проектирано от защитника на околната среда Джон Макконъл през 1968 г.

Някои държави го наричат ​​„Международен ден на Майката Земя“

Общото събрание на ООН определи 22 април за Международен ден на Майката Земя чрез резолюция през 2009 г. - но някои страни не са приели новото име.

Водата – големият покровител на планетата

Мнозина не осъзнават, че водата е много повече от ресурс – тя е основният елемент, който оформя облика на нашата планета. Над 71% от земната повърхност е покрита с вода. Океаните са най-големият воден басейн, но водата съществува и под формата на реки, езера, ледници, подземни резервоари и дори във въздуха като пара. Без нея нито един живот не би бил възможен.

Големият бариерен риф – природен колос, видим от Космоса

Водите край Австралия крият едно от най-зашеметяващите природни чудеса – Големият бариерен риф. Това е най-голямата екосистема от коралови рифове на Земята, обхващаща над 2300 км. Със своето биоразнообразие и мащаб той е единствената жива структура, която може да бъде видяна от Космоса – доказателство за мощта и красотата на природата.

Дърветата – незаменимите „бели дробове“ на планетата

Знаете ли, че едно дърво може да осигури дневната доза кислород за до четирима души? Освен това дърветата абсорбират въглеродния диоксид от атмосферата – газът, който играе ключова роля за глобалното затопляне. Само един акър зрели дървета може да поеме CO₂, колкото автомобил изхвърля за 26 000 мили. Дърветата не просто красят света – те го поддържат жив.

По 400 дървета на човек – богатство или отговорност?

Проучвания сочат, че на планетата има около 3 трилиона дървета, а населението на света наближава 8 милиарда души. Това означава, че на всеки човек се падат около 400 дървета. Звучи впечатляващо, но и ни напомня, че носим отговорност за съхраняването на това зелено богатство.

Океаните и пластмасовата криза

Всяка година около 8 милиона тона пластмасови отпадъци попадат в океаните. Те се натрупват в огромни зони, като т.нар. „Голямо тихоокеанско петно от боклук“, което е вече два пъти по-голямо от Тексас. 

Повечето пластмаси не се разграждат – те остават в екосистемата десетилетия, дори векове, като заплашват живота на морските обитатели.

Планетата не е идеално кръгла

Въпреки че в училище ни учат, че Земята е кръгла, всъщност тя е леко сплесната при полюсите и изпъкнала при екватора. Причината – въртенето на планетата около оста ѝ. Малък, но любопитен факт, който ни показва, че природата обича асиметрията.

Името „Ден на Земята“ – избор с послание

В началото празникът е щял да се нарича „Обучение по околна среда“. Но рекламният специалист Джулиан Кьониг предлага нещо по-кратко и въздействащо – „Ден на Земята“, и това име остава. То е лесно за запомняне, универсално и заредено със смисъл.

Законодателна вълна след Деня на Земята

След първия Ден на Земята през 1970 г., в САЩ се създава Агенцията за опазване на околната среда (EPA) и се приемат редица закони, сред които Законът за чист въздух, Законът за чиста вода и Законът за застрашените видове. Това е доказателство, че една идея може да доведе до глобални промени.

2025 г. – Време за действие под мотото „Нашата сила, нашата планета“

Темата за Деня на Земята тази година е ясен призив към човечеството: възобновяема енергия, чисто бъдеще. Целта е утрояване на производството на чиста електроенергия до 2030 г., което ще помогне да намалим зависимостта си от изкопаеми горива и да забавим изменението на климата.

Как всеки от нас може да се включи?

Достатъчно е да направим малка крачка: да рециклираме, да засадим дърво, да откажем найлоновата торбичка, да караме велосипед или да участваме в кампания за почистване. Всяко действие има значение. Планетата ни не се нуждае от перфектни хора – нуждае се от милиони, които правят каквото могат.

Засаждане на милиони дървета – мисия възможна

Организацията EarthDay.org стартира Canopy Project през 2010 г., и оттогава насам е засадила десетки милиони дървета по света. Това е конкретен пример за положително въздействие – срещу обезлесяването, което отнема над 18 милиона акра гори всяка година.

Парижкото споразумение – символичен акт на Деня на Земята

На 22 април 2016 г., в чест на Деня на Земята, се откри подписването на Парижкото споразумение за климата – най-мащабното международно усилие за борба с климатичните промени. Над 190 държави се обединиха с обещание да намалят вредните емисии и да се грижат по-добре за нашия дом.

Земята е нашата единствена планета – да ѝ покажем, че я обичаме

Нека Денят на Земята не бъде просто символичен. Нека бъде начало на ново отношение, на нова отговорност, на ново поколение природозащитници. Защото, в крайна сметка, когато се грижим за планетата, ние се грижим за себе си и за бъдещето на всички след нас.