Вероятността да разчитате езика на тялото съвсем погрешно е много голяма. Ето какво казват експертите.

Повечето от нас са чували, че ако някой кръстоса ръце пред гърдите си това е защитна реакция или, ако си играе с косата, докато говори означава, че е неспокоен, но истина ли са тези стереотипи за езика на тялото?

Разчитането на езика на тялото може да бъде полезно умение, когато искаме да разберем как се чувстват хората или за какво мислят. Важно е да запомним обаче, че това не е точна наука и може да се натъкнете на културна или лична особеност в начина, по който даден човек използва езика на тялото.

Например в Япония очният контакт се възприема като израз на агресия или неучтивост.

И наистина, не може да се доверявате на всичко, което четете в наръчниците за езика на тялото. Ето както в книгата на Рей Бърдуисъл, публикувана през 1970 г., пише, че хората могат да правят 20,000 физиономии. Но в публикуваната през 2004г. книга на Барбара Пийс - „ Definitive Book of Body Language “, бройката скача до 250,000.

Четвърт милион, съвсем различни изражения на лицето – нищо чудно, че ни трябват наръчници, за да ги дешифрираме. По-скорошни научни изследвания показват, че израженията са всъщност около 21.

Има книги за езика на тялото, които обещават да постигнете успех в заседателната зала, спалнята, бара, ресторантите. Обещават успех в работата, вкъщи, а заедно с това и как да разчитате „подтекста“ в разговорите с приятели и съседи.

Тези широкоразпространени книги имат две основни цели (освен да носят печалба) – обясняват как вещо да разчитате езика на тялото, а също и как да подправите своя, за максимален ефект.

Доминиращи прояви

В Definitive Book of Body Language можете да прочетете, че разтворените крака, леко изнесения напред чатал и ръката на колана са белези на „мачо мъжете и яките момчета“. Това, според авторите, е силно изразен сексуален сигнал, който работи.

Пишат още: „Жестът казва `Аз съм мъжествен; Аз мога да доминирам`, затова и е често срещан при мъжете, които си търсят жена.“

Милиони хора купуват тези книги и се опитват да пресъздадат различните видове поведения и пози като издаването на чатала напред или позата „катапулт“ - седналата версия на „ръце на ханша“, но тук ръцете са зад главата и лактите сочат настрани.

Авторите казват, че това е основно мъжки жест, използван за сплашване на околните.

Трудно е понякога да се абстрахираме от комичността, която будят у нас тези поведения и пози. От една страна заради „тайните“ значения, широко разпространени в тези най-продавани книги, от друга страна понеже по същество са нелепи.

Тези книги са пълни със статични изображения на „ефективни комуникатори“ – това е и основният проблем, защото езикът на тялото е динамичен, тялото е в действие. Не можете цял ден да седите с чатал напред или в поза катапулт.

С това обаче не искаме да кажем, че езикът на тялото не е важен. Значението му е огромно, но не е, както някои предполагат, 12 пъти по-силено от вербалната комуникация.

Изкуствено срещу истинско

В книгата „Да преосмислим езика на тялото“ се казва, че за да можем да прочетем какво казва тялото трябва да знаем къде да гледаме. Може и да няма 20,000 възможни физиономии, но въпреки това по лицето можете да прочетете скритите емоционални състояния. Това обаче е възможно преди човекът срещу вас да е решил да се контролира, като прикрие емоцията си с усмивка, например.

Ще попитате как да различим фалшивата от искрената усмивка?

Искрената включва мускулите около очите и отминава плавно от лицето. Фалшивата усмивка изчезва внезапно, както е демонстрирал американският психолог Пол Екман, в ранните си експерименти свързани с емоциите и изразите на лицето.

За да дешифрирате изразите на лицето по-точно, съсредоточете се върху момента, в който фалшивата усмивка изчезне. Моментът е много кратък, но ако го уловите може да е много красноречив.

Друг проблем със статичността на телата в тези книги е, че речта и езика на тялото са неразривно свързани, както посочва американският психолог Дейвид Макнийл, в книгата си „Език и жестове“, от 2000 г.

Докато говорят хората обикновено извършват спонтанни, несъзнателни движения с ръце, с които да онагледят онова, за което говорят. За тези движения речници няма, те се пораждат заедно с речта. Според проучване в тях са заложени допълнителни значения и ако не можем да ги наблюдаваме, губим важна информация.

Понякога жестовете и речта не съвпадат. Говорещият може да казва „ Аз и партньорът ми сме много близки“, но ръцете може да подсказват раздалечаване, вместо близост. Друг може да казва „Аз съм много амбициозен“, но ръката му да не се вдигне много, което би било характерно за човек с подобна претенция.

В тези случаи несъзнателният жест ни говори много повече за истинските мисли и чувства на говорещия. Но трябва да знаете за какво говорят, за да можете да прочетете жестовете правилно.

Много по-лесно е да се лъже ефективно през речта, отколкото през съпътстващите я жестове, защото те са сложни и времево обвързани със самата реч. Движението на ръката започва малко преди говоренето и след това смисловата част на жеста точно съвпада със съответстващата й дума.

Трудно е да се следи за тази синхронизация, докато опитваме да лъжем. Всичко е в движението и времето – и в близката и несъзнателна връзка между речта и езика на тялото.