Всеки трети българин не се интересува от научни открития или от развитието на технологиите. Това показват резултатите от проучване на “Евробарометър” за отношението на гражданите към науката, познанията им по отделни теми и ролята ѝ в ежедневието.И зследването е проведено в 37 страни от ЕС, Западните Балкани и Турция и е обхванало близо 27 000 души, пише "24 часа".

На въпроса дали им е важно за всекидневния живот да знаят какво се случва в науката и технологиите, 29% са напълно съгласни, че не им е важно, а още 28% са по-скоро съгласни. Така общо 57% са българите, неглижиращи науката - най-високият процент спрямо останалите страни в анкетата, при които средният дял е 18%.

Едва 11% от хората у нас заявяват, че много се интересуват от научни теми, а цели 33% - че изобщо не се интересуват (виж графиката долу). Средният процент незаинтересовани за ЕС е 18%, което е почти двойно по-малко от тези в България.

Интересът към науката е съсредоточен предимно при младите. Така в групите между 15 и 24 години 13% активно се интересуват от наука, а при границата между 25 и 39 г. делът е 17%. В следващите възрастови групи интересът спада.

 

Освен това според изследването българите имат склонност към залитане по конспиративни теории.

Така например на твърдението, че има създадено лекарство за рак, но го крият заради търговски и корпоративни интереси, 40% са изразили съгласие, а 37% се колебаят.

По същия начин се отличаваме в отговорите на твърдението дали вирусите се създават в лаборатории с цел да се контролират свободите на хората. Малко над половината от българите (52%) са съгласни с това твърдение, а 29% не могат да кажат дали е вярно, или не.

Цели 78% заявяват, че никога не се задълбочават в определен научен проблем през свободното си време, а само 1% твърдят, че го правят редовно. Отделно лошата тенденция се допълва с това, че само 35% обсъждат въпроси за наука и технологии в семейството и в компания при средно 46% за ЕС.

Друг негативен тренд е, че българите имат погрешно познание по основни научни факти. Така на твърдението дали антибиотиците убиват не само бактерии, но и вируси, само 22% са дали правилен отговор, а именно, че е невярно. За сметка на това 2/3 казват, че това е вярно, а само 13% не знаят.

Подобна е картината и по въпроса за динозаврите, където

36% у нас не могат да дадат отговор дали хора и динозаври са живели по едно и също време, а 29% са съгласни, че това е вярно.

Подобна е ситуацията при въпроса дали хората са произлезли от по-ранни животински видове. Въпреки че половината (51%) са потвърдили факта, 27% от хората у нас не са могли да дадат отговор. Като се добавят и 22%, които не са съгласни с твърдението, излиза, че близо всеки 2-и българин не познава теорията на Дарвин.

48% от анкетираните казват, че в сектор “Здраве и медицински грижи” очакват най-силен ефект от научните открития в следващите години. Това корелира с нагласата на 63% от българите, че в новите технологии и науката водещи трябва да са моралът и етиката, а не самоцелните открития.