Вижте историята за ежедневната драма на безпаричния български студен:

Събуждаш се като стрела от най-противния ти звук на тоя свят, а именно - твоята аларма. Поглеждаш часовника през пет минути, припряно броящ си всяка секунда, в която се опитваш да свършиш нещо продуктивно и що да бъде? Установяваш, че имаш нужда от плавници и внедрена печка в гърдите, а може би и по една тухла във всеки джоб, за да не се окажеш отнесен от вихъра. Чакаш упорито, под навеса на спирката, тръпнещ в очакване на своя автобус, но по ирония на съдбата пристига ненужния, който те спира на майната си. И въпреки, че си преглътнал хапливата шега на случайността - тя дори още не те е погълнала! В есенно (преобладаващо зимно, всъщност, време) няма разлика между шест часа сутринта и шест часа вечерта - колкото се вижда, толкова и не се вижда. А най - досадното е, че макар напразния ти опит да отвориш клепачите си широко, няколко едри капки дъжд най - нагло се боричкат пред, над и в очите ти, но ти си изпълнен с кураж! Теб не те плашат пълноводните реки по улиците, в които затъваш до коленете. Не те плашат и преливащите канали. Не те плаши и факта, че бездомниците се опитват отчаяно да плуват в подлезите. Не ти прави впечатление, че не усещаш крайниците си от ледената вода, в която са затънали. Устремено крачиш, прескачаш, падаш и ставаш на път за гарата. Устремено пазиш куфара повече от самия себе си. 

Споменах ли, че не бива да те плаши влака, който заминава точно когато си на пет метра от него? Честито! А какво правиш щом завериш билета си за след 5 часа? Оползотворяваш го в подлеза, където ще попаднеш на полицаи, възрастни хора, нуждаещи се много от приказка, счупени и захвърлени чадъри, плуващи котки, кофи и легени пред всеки магазин, чиито продавачки се въртят като пумпали и се чудят на кое сухо място да се скрият, за да изпият сутрешното си кафе. Не след дълго пристига пожарна патрулка, която се чуди с какво може да бъде полезна в рамките на 2 часа и установява, че е най - добре да остави хората да се оправят кой както сметне за добре. През тези 4 приятни часа, в които се чудиш на кой свят си ставаш свидетел на побой, кражба и караници...но това правят хората, когато имат нужда от помощ - помагат си! Помагат си, гледайки да се почувстват по - добре от факта, че някой друг е по - зле! И когато, видиш ли, след тези 4 часа дългоочакваният влак пристигне, той закъснява с още 2, в които ти непринудено трепериш пред коловоза и възрастни жени ти се чудят как си съумял да се облечеш толкова тънко! В един прекрасен момент една от тези жени ти подарява геврека си и дебелия си шал и си казваш : "Брех, останали са хора на тоя свят!". Шмугваш се бързо в купето, където, за щастие, парното е пуснато и се радваш, че си се събудил от мини - кошмара на твоята реалност. Когато се прибереш вкъщи успяваш да оцениш топлата храна, компания и покрива, под който си израснал. Искахте да пиша за приключения - ето ви приключение! И макар то да не побира любимите ви фентъзи герои, събира в себе си изключителна мъдрост. И само тия, които един ден преживят ежедневната драма на безпаричния студент, може би ще се усмихнат когато осъзнаят, че малко или много всеки от нас е един Дон Кихот, истински способен да се бори и с вятърните мелници!

П.Д.