За първи път в археологическата практика американски учени приложиха метод с биомаркери за определяне вида на „алкохолните“ бактерии, живеещи върху черепите на останки. Така те разбрали какво и защо са пиели мексиканските индианци – жителите на Теотихуакан (І. век пр.н.е. - VII. век от н.е.). Резултатите от проучването са представени в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences.

Древните мексиканци са пиели основно пулке – напитка от ферментирал сок от агаве с алкохолно съдържание от 6 до 18 процента. В Теотихуакан археолозите открили множество фрески, изобразяващи агаве и сцени на употреба на алкохолни напитки. Открити са и амфори, подобни на онези, в които се е съхранявало пулкето при ацтеките и в съвременно Мексико, както и уреди за изстискване на сок.

Досега обаче не са били откривани преки доказателства за алкохолните навици на индианците. Работата е там, че химическите вещества на алкохолните напитки се разтварят във вода и почти не оставят следи по посудата.

След като открили достатъчно биомаркери, доказващи, че наистина жителите на Теотихуакан са използвали редовно алкохол, учените представиха тезата, че тези напитки са се използвали не само за забавление и в ритуали, но са били и важен източник на хранителни вещества и вода. Те са служели за „резервна храна“ в периоди на суша. Работата е там, че в този регион на Южна Америка – високопланински и с дълги сушави периоди – хората често страдали от недояждане заради лоша реколта. Основната селскостопанска култура – царевицата, е крайно бедна на витамини от В групата, както и на много аминокиселини, на желязо и на калций. Ето защо местните жители е трябвало да се снабдяват с тях от другаде.

Агавето е много по-добър от царевицата източник на тези хранителни вещества. Освен това понася по-добре както студа, така и сушата. Благодарение на гъстотата си пулкето не само опива, но и отлично може да засити глада. Ето защо е напълно възможно в древна Америка алкохолът да е имал по-различно предназначение, отколкото си представяме днес.

TrafficNews.bg