Ако сте гледали филма Пинокио, вероятно си спомняте за Джимини Крикет. Това добре облечено насекомо действа като съвест на Пинокио. Той ​​се нуждае от този глас в ухото му, защото не знае, кога е прав и кога греши. Повечето истински хора, за разлика от Пинокио имат съвест и не се нуждаят от буболечка в ухото. Те не само имат усещане за правилно и грешно, но също така разбират как техните действия и решения влияят на другите.

Понякога съвестта се описва като "глас" в главите ни. Но това не е буквално глас. Когато съвестта ни казва да направим или да не правим нещо, това се случва чрез емоциите.

Понякога тези емоции са положителни. Симпатия, благодарност, усещане за справедливост, състрадание, гордост са примери за емоции, които ни насърчават да правим неща за други хора. Емоциите, които ни пречат да предприемем действие, включват вина, срам и страх и са породени от нежеланието да бъдем съдени от другите.

Учените се опитват да разберат откъде идва съвестта. Защо хората имат съвест? Как се развива, когато пораснем? И къде в мозъка възникват чувствата, които изграждат нашата съвест? Разбирането на съвестта може да ни помогне да разберем какво означава да бъдеш човек, пише ScienceNewsforStudents.

Хората помагат

Хората са кооперативен вид. Това означава, че работим и градим заедно като общество. Едва ли сме единствените, които правят това. Другите големи видове маймуни (шимпанзета, горили, бонобо и орангутани) също живеят в сътрудничещи си групи. Същото правят и някои птици, които "работят" заедно, за да отглеждат малките си или да събират храна за тях. Но хората работят заедно по един уникален начин.

Нашата съвест е част от това, което ни позволява да работим в сътрудничество.

Кога става толкова полезна? Антрополозите мислят, че съвестта е започнала да действа в полза на човечеството, когато нашите предци е трябвало да ловят по-едрия дивеч.

Ако хората не са работели заедно, те не са получавли достатъчно храна. А кой не би искал да се нахрани?

Сътрудничеството е означавало оцеляване, буквално. Всеки, който не е помагал, не заслужавал равен дял от храната. Това означава, че хората е трябвало също така да следят кой е помогнал и кой не. 

Това ни насочва към идеята, че основната част от това да бъдеш човек, е да помагаш на другите и да следиш кой ти е помогнал. И научните изследвания подкрепят тази идея.

Биологията на правилното и грешното

Какво се случва вътре в нас, когато чувстваме угризения на съвестта? Учените са направили десетки изследвания, за да разберат това. Стигнали са до изводът, че кодексът на поведение ни помага да преценим правилно от грешно.

За целта учените са се фокусирали върху намирането на мозъчните области, свързани с моралното мислене.  

В началото учените са очаквали да намерят “морална област” в мозъка. Учените обаче откриват няколко области, които работят, когато нашата съвест се активизира и се оказва, че моралната област е цяла “морална мрежа”.

Тази мрежа всъщност се състои от три по-малки мрежи. Едната ни помага да разберем другите хора. Другата ни позволява да се грижим за тях. И третата ни помага да вземаме решения, основани на нашето разбиране за грижа. И така формираме нашата симпатия към останалите, основана на всички принципи на съвестта спрямо нашата преценка.