"...Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение - можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш, и то не може да те види - но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.
Но преди всичко, тя е изключително ценна в психологическо отношение. Кой знае защо, ако един страг (страг = нестопаджия) открие, че стопаджията носи хавлията със себе си, автоматично стига до заключението, че си има и четка за зъби, кърпа за лице, сапун, кутия с бисквити, манерка, компас, карта, кълбо, капан, спрей против комари, екипировка за дъждовно време, космическо облекло и т.н., и т.н... При това страгът е готов с удоволствие да заеме на стопаджията кое да е от всички тези, а и дузина други неща, които стопаджията случайно може да е "загубил". Ето как разсъждава страгът: онзи, който е способен да преброди надлъж и нашир галактиката, и то на стоп, да изнемогва, да мизерства, да се сблъсква с невероятни трудности, да ги преодолява и все още да знае къде му е хавлията, е явно човек, с когото си длъжен да се съобразяваш..."

Именно така – размахали бяла хавлия, героите на Дъглас Адамс Артър Дент и Форд Префект започват своето фантастично пътешествие, отвело ги до отговора на въпроса за Живота, Вселената и всичко останало.


На почитателите на "Пътеводител на галактическия стопаджия" и големият писател Дъглас Адамс не е нужно да им се обяснява, какво точно се празнува в Деня на хавлията.

За онези, които не са се докосвали до прозренията на Дъглас Адамс, ето кратко обяснение:

"...хавлията навярно е най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава".


В романите, започващи с "Пътеводител на галактическия стопаджия" и последвалите го "Ресторант на края на Вселената", "Животът, Вселената и всичко останало", "Сбогом и благодаря за рибата" и "Почти безобидна" хавлията е нещо, което

"...служи да се загърнеш и стоплиш, да я опънеш върху жарък мраморен пясък или да се скриеш от погледа на неособено интелигентни същества, които ни дебнат в чуждите галактики".

Денят на хавлията се отбелязва от 2001 година насам. Две седмици след смъртта на Дъглас Адамс група ентусиасти решават да почетат паметта му, но не с тъжна панахида.

Междугалактическият Ден на хавлията в австралийските клубове се отбелязва с безплатни напитки за всички, които носят в себе си пешкир. Конкурси с мотото "Без паника" са част от честванията на Деня на хавлията в много страни по света.