Световният ден на красотата се отбелязва по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология от 2003 г. Комитетът e водеща престижна световна организация в областта на естетиката и козметологията. Основан е в Брюксел през 1946 година. Има свои подразделения в 33 страни. По повод Деня на красотата в много градове и страни на 9 септември се провеждат конкурси за красота, съобщава slivenpress. Първият конкурс за красота е организиран в Белгия през септември 1888 г. а първият конкурс “Мис Свят” се провежда в Лондон през 1951 г. „Красотата е присъща на всичко здраво, пише” Фьодор Достоевски. „Тя е хармония, в нея е залога на успеха, тя въплащава човека и човешките идеали. Ако хората съхранят идеала за красота и потребността от нея, значи има и нужда от здраве и хармония, които гарантират развитието на този народ, казва още руският писател”. В романа си „Идиот”, Достоевски казва: „Красотата ще спаси света”. Дали това е така ще оставим на вас да решите.

„Красотата събужда душата“ – Данте Алигиери

Красивите неща са онези, които успяват силно да развълнуват и най-безчувствения човек, да се прокраднат и в най-студеното сърце, да събудят и най-заспалата душа. Малко са нещата, които наистина могат да „поразят“ човек – да го оставят безмълвен на място, сякаш ударен от светкавица. Такова въздействие има именно красотата – тих залез, ярка рисунка, новородено дете...Красотата в най-различни форми има силно поразяващо въздействие върху човешките сетива, ум и душа.

В повечето случаи става въпрос за голям емоционален комфорт и чувство на наслада, но много често, при голям интензитет, красотата може да бъде почувствана и като силно болезнена. Тази емоционална болка обаче няма нищо общо с друг тип болка, тя е мека, сладка и наистина събужда душата.

„Всяко нещо е красиво, но не всеки успява да го види“ – казва Конфуций

„Субективна“ е може би най-точното определение за красотата. Затова и в речника думата „красота“ означава абстрактна характеристика и субективна категория. Векове наред, като започнем още от Античността и стигнем до днес, хората са се опитвали да наложат някакви „стандарти“ за красота, и ето, въпреки това, все пак всеки отделен човек я свързва с нещо различно, в зависимост от индивидуалното развитие, специфичните мозъчни особености, средата на израстване, културата и другите условия, които влияят.

В Древен Египет е важна симетрията и издължената лебедова шия; за елините красив е онзи, чието тяло е меко и закръглено, главата му е 1/7 от общия ръст, дланта – 1/10, а стъпалото – 1/6.

През Средновековието символ за красота е закръглеността, докато жените по време на Викторианската епоха са по-фини и бледи. През втората половина на ХХ век „стандартите“ определиха слабото тяло за еталон за красота. Въпреки опитите да се наложи един масов стандарт и модел за красота, всеки човек има свои собствени уникални възприятия и определя света и обектите в него именно чрез тях.

Затова и красотата е една от най-субективните и абстрактни категории в целия свят – неопределима, плаваща, хлъзгава и различна за всеки. Неслучайно Дейвид Хюм е казал: „Красотата живее в душата на този, който я възприема.“

„Красотата ще спаси света“ заявява смело Достоевски

Това е може би най-популярната фраза, свързана с красотата. Какво е имал предвид големият руски писател? Над този въпрос са си блъскали ума десетки след него, а самата фраза е една от любимите теми за есета. Различните интерпретации и варианти за тълкуване са много и съвсем не опират до „да, съгласен съм“ и „не, не съм съгласен“.

Дали Достоевски е имал предвид, че наличието на красиви неща ни облагородява и предизвиква доброто у нас, или пък че ако хората се фокусират да виждат красотата в нещата, а не недостатъците и несъвършенствата, светът ще върви към по-добро? Само руският писател знае. Но темата заслужава един кратък (или пък по-дълъг) размисъл, а защо не и дискусия на тази тема.

Честит Ден на красотата!

TrafficNews.bg