Корените на един народ можем да търсим в неговата история. Там именно ще открием отговорите на много въпроси и може би дори ще си зададем нови такива. Историята на една нация е от огромно значение за нейното самосъзнание, както и за това на всеки отделен индивид в нея. Ето защо смятам, че всеки трябва да познава поне някаква част от историята на своя народ, на своята държава и по този начин ще запази жива паметта на героите, които са формирали тази история.

Нека направя едно уточнение в скоба, както се казва – няма как да спомена всички значими дати в историята на България, за това съм се спряла на класация от 20 такива. Може би ще има хора, които ще кажат, че липсват важни според тях, но все пак както казах не може такава наситена със събития история да бъде предадена в една статия, за това се спрях на числото 20 като начало.

  1. Нека започнем с 681 г. – създаването на България. Тогава е подписан мирният договор между Аспарух и Византия. Има много спорове кога е създадена държавата ни, все пак тази година остава, защото през нея е сключен мирният договор с Византия и тогава други сили признават България за държава, за обединен народ. Иначе българите от доста време преди това обитават тези земи, но не и обединени в държава.
  2. 855 г. – създаване на славянската писменост. На 24 май честваме деня на славянската писменост и култура. В продължение на 3 години Константин-Кирил Философ и Методий замислят славянската азбука. Двамата братя създават глаголицата в манастира Полихрон в Олимп, където Методий е бил игумен. Името „глаголица“ идва от думата глаголь, което означава „дума“. „Глаголати“ пък означава „говоря“ и оттам съвсем поетично глаголицата е наричана „знаците, които говорят“.
  3. 864 г. – Княз Борис I приема християнската вяра. Не е съвсем ясно защо оставя вярата на предците си и приема християнството. Има множество теории за този акт, но нито една доказана напълно. Това е дълъг процес на приемане и утвърждаване на християнската религия като официална в държавата. Това важно историческо събитие се случва под управлението на Княз Борис I, който приема името Михаил.
  4. През 870 г. българската църква е обявена за самостоятелна.
  5. 886 г. – Учениците на Кирил и Методий – Сава, Климент, Наум, Горазд и Ангеларий идват в България. Кирилицата става официалната българска азбука.
  6. 893 г. – Начело на България застава Цар Симеон – Велики. Започва т.нар. „Златен век“ на българската наука, култура и книжнина.
  7. 27 май 927 г. – умира цар Симеон I, един от най-добрите владетели, които България е имала. По негово време българската държава се е разпростирала на три морета. Новината за кончината му носи облекчение на Византия и император Роман Лакапин, тъй като той се е страхувал от българския владетел и е смятал, че в основата на победите на българите е стояла някаква древна магия.
  8. 1018 г. – Цяла България пада под византийска власт.
  9. 26 октомври 1185 г. – началото на въстанието на Асен и Петър. Северна България е освободена. Слага се началото на възстановяването на българската държава. Тогава се слага началото на Второто българско царство.
  10. 14 април 1205 г. – цар Калоян нанася разгромява кръстоносците при Одрин. Император Балдуин е пленен и отведен в Търново.
  11. 17 юни 1393 г. – столицата на Второто българско царство Търново е завладяна от османците. Градът е подложен на тримесечна обсада и скоро след това османците убиват 110 от най-видните боляри. Османската власт ликвидира всички български институции, с тях и самата българска власт.
  12. 1396 г. – османците завладяват Видин и отвеждат в плен цар Иван Срацимир – последният български цар преди България да падне под жестокото пет вековно османско робство.
  13. 1762 г. – „История славянобългарска“. През 1762 г. Паисий Хилендарски завършва „История славянобългарска“ в Зографския манастир „Свети Георги“. Книгата се състои от 10 части, поместени в 85 страници. Известни са около 60 преписа на Паисиевата история, като първият е направен от Софроний Врачански през 1765г.
  14. 1824 г. – „Рибен буквар“. Първоначално сборникът се е казвал „Буквар с различни поучения“. Негов създател е българският учен и енциклопедист Петър Берон. Рибният буквар става първият български учебник. Той съдържа 141 страници и 3 таблици с изображения на животни. За по-кратко е наречен „Рибен буквар“ заради рисунките на кит и делфин на последната му страница.
  15. 1835 г. – Създадено първото светско училище - Априловската гимназия в Габрово.
  16. 20 април 1876 г. – Априлското въстание. На 20 април 1876 г. Георги Тиханек изстрелва първия куршум на Калъчевия мост в Копривщица, по-късно наречен „Мостът на първата пушка“. Той убива турският управител на града, като с неговата кръв Тодор Каблешков подписва т.нар. „Кърваво писмо“, което изпраща до апостолите в Панагюрище. Там, в къщата на Иван Тутев, е обявено Априлското въстание.
  17. 3 март 1878 г. – Освобождението на България. На 3 март 1878 г. Русия и Османската империя подписват мирен договор в Сан Стефано, чрез който България става свободна. Според този договор се създава автономно българско княжество с християнско правителство и народна милиция, обхващащо Мизия, Тракия и Македония. Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде избран от народа и одобрен от Великите сили. Така Санстефанският договор дава началото на Княжество България. Същата година на Берлинския конгрес обаче, Великите сили редуцират територията на българската държава и то значително.
  18. 6 септември 1885 г. – Съединението. Съединението на Княжество България и Източна Румелиясе осъществява чрез манифест от княз Александър Батенберг. Веднага след обявяването на Съединението е съставено Временно правителство. Това паметно събитие за България предизвиква остра реакция от някои съседни държави и Русия. Всъщност руснаците не са против самото Съединение, а против по-нататъшното управление на княз Александър Батенберг. Сърбия обаче е твърдо срещу Съединението, защото според тях така се нарушава равновесието на Балканите. Сърбия напада България, но с военната си победа българите утвърждават завинаги акта на Съединението.
  19. 1 октомври 1888 г. – у нас отваря врати първото висше училище. Това е Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Първоначално университетът е бил Висш педагогически курс. Придобива университетски статут през 1904 г., когато учебното заведение е преименувано на Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“ в знак на благодарност за дарената от Евлоги Георгиев крупна сума за построяването на красивата сграда на университета.
  20. 22 септември 1908 г. – Денят на Независимостта. Българската независимост е извършена от правителството на Александър Малинов. На 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България. Тогава княз Фердинанд I става цар.