5% от българите не са прочели нито една книга през живота си, 12% са прочели до 10 книги, 16% - до 100, 14% - повече от 500. 36% четат книги поне няколко пъти седмично.

Данните са от изследователския проект "Читателски практики в България 2014", осъществен под ръководството на проф. Александър Кьосев. Представителното социологическо изследване е извършено от външен партньор - социологическата агенция Alpha Research с ръководител проф. Боряна Димитрова. Спонсори и поръчители на изследването са фонд „Научни изследвания“ (Софийски университет) и Асоциация „Българска книга“.

За мнозинството от българите свободното време остава доминирано от гледането на телевизия (93%), общуването със семейството (90%). Сърфирането в интернет вече се „издига“ до трета по значимост тип дейност в свободното време – 38%. Четенето на книги попада в четвъртата по степен на разпространеност група - около 17%, заедно със занимание с лично хоби и разходките и излетите.

Малко над една трета от респодентите четат книги поне няколко пъти седмично (36%). Четящите книги два пъти по-често се занимават с някакъв вид хоби. Те са с около 20% повече сред сърфиращите в интернет, както и сред ходещите на кино. Три пъти повече от останалите посещават театър, опера, концерт или балет.

Аудиторията на нечетящите е формирана от най-непривилегированите и уязвими групи от населението. Това са предимно хора от селата и малките градове, възрастните поколения, с основно или по-ниско образование, ниски доходи, работещи неквалифициран труд, пенсионери, безработни, роми и турци.

Всеки трети респондент (31%) с ромска етническа принадлежност никога не е чел книга през живота си, а други 46% са прочели не повече от десет.

Настоящото проучване регистрира леко повишаване на дела на гласуващите сред активно четящите, но не толкова силно изразено, колкото участието в различни граждански движения. Така например, при 53% средна избирателна активност (за извадката) на последните парламентарни избори, активността сред групата на тясно четящите е 57% (51% при широко четящите и 47% при нечетящите).

Данните за последните избори за Европейски парламент показват също по-висока мобилизация сред активно четящата публика – 48% гласували при средно 41% за извадката и едва 31% сред нечетящите. Т.е., социално - демографския профил на тясно четящите (по-висок образователен статус, предимно градско население в активна трудова възраст и пр.) води и до по-високо участие в политическия процес. Съответно, социално-демографския статус на нечетящата публика (обикновено по-ниско образовани, живеещи в малки населени места, над трудоспособна възраст и т.н. ) води до по-непостоянна политическата активност.

В общия обем четива, книгата остава на по-заден план спрямо останалите форми. Така например, 42% от пълнолетното население споделя, че чете книги поне няколко пъти месечно, а при 58% от анкетираните това се случва едва няколко пъти в годината или дори никога (23% от всички).

Прави впечатление, че Националната библиотека се ползва от по-висок дял читатели, отколкото съвкупно училищните/университетски библиотеки. Което по всяка вероятност означава, че се формира елитарна група на активно четящите, но учебните заведения не включват и не изискват четенето на книги като задължителна съставна част от своето обучение. Най-често използващи библиотеки е групата на тясно четящите, високо образованите, завършили висше образование, с деца от 14 до 18-годишна възраст.

Много по-често се четат вестници и списания (44% всяка седмица и 24% няколко пъти в месеца), както и в интернет – порталите с новини и информация, блоговете, социалните мрежи и пр. се четат ежеседмично от приблизително всеки трети, а месечно от всеки втори респондент.

През последната една година едва 14% от пълнолетното население е прочело повече от петнадесет книги, като по-малко от половината от тях (6%) са прочели над тридесет. На противоположния полюс са приблизително две трети от пълнолетното население на страната (65%), като половината от тях (32%) споделят, че през последната една година не са прочели нито една книга, а останалите (33%) - максимум пет.

Сред най-често посочваните български автори са Стефан Цанев, Валери Петров, Недялко Йорданов, както и станалите популярни през последните години Иво Сиромахов и Георги Господинов. Интересно впечатление прави продължаващото присъствие на класически български автори, изучавани в училище, като Иван Вазов, Христо Ботев и Йордан Йовков.

Класацията на най-популярните чуждестранни автори се води от Пауло Куелю и Дан Браун. Към тях тази година силно се доближава Хорхе Букай. Останалите по-известни, които събират по-голям брой посочвания, са Нора Робъртс, Сандра Браун, Стивън Кинг и др.

ОЩЕ НОВИНИ ВИЖТЕ ТУК

TrafficNews.bg