Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени дни до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината.
Атанас Хранов, художник
- Отговори ли на очакванията ви проектът “ Европейска столица на културата”?
- Мисля, че всички ще отговорят на този въпрос, оценявайки фондацията. Аз искам да оценя пловдивчани, които бяха обекта на столицата на културата. Някак си, струва ми се , че не привлякохме толкова много нови хора към идеята за изкуството. Това е субективно мнение, като имам предвид не празници като този на Реката, а по-скоро за не толкова атрактивни неща като изложбите , които се случиха. През годината имаше много добри изложби. Театърът и операта, джаз- фестът са много по-атрактивни като изкуства, но и изобразителното изкуство бе на ниво. Например изложбата „Open Art Files: Записки и бележки под линия“ бе великолепна. Другото, което е положително и ми направи впечатление бе, че имаше много хора извън града, които дойдоха тук и присъстваха на събитията. Виждах познати и приятели от София, Варна, Бургас. Не можахме да рекламираме тези събития добре пред пловдивчани, но ни забелязаха от цялата държава.
- С кое събитие ще свързвате отминалата година?
Най- знаково за мен беше „Одисей”. Без да подценявам и нещата, които направи операта. Но все пак на най- високо ниво бе „Одисей”. Парадоксалното е, че двете най-добри културни институции не се ръководят от пловдивчани.
- Къде се провалихме?
- Провалихме се в това, че Пловдив – Европейска столица на културата не можа да стане държавна политика. Стана нещо регионално и трябваше ние да се оправяме както можем. Усещах някакво неглижиране от страна на София, което ми беше много странно. Не знам колко пъти е дошъл министърът на културата до Пловдив? Вежди Рашидов освен на неговата изложба, също не съм го виждал. Министър – председателят дори на откриването не дойде. Защо това трябва да е така. Това е важно събитие, което касае всички, не само града, в който се провежда. Например, ако Велико Търново бе спечелил , аз щях да съм супер щастлив, че този град ще се развие и ще стане по-атрактивен.
- Ще има ли устойчив резултат и през следващите години?
- Да, сигурно. Това, което придобихме като база, ще привлече нова енергия. Новите зали ще бъдат притегателен център. Базиликата също скоро ще е готова. Този опит, който натрупахме при боравене с по-масови изкуства с повече участници , също ще работи за града. Важното е нещата, които се направиха , да бъдат оценени и както държавата, така и общината да оценят потенциала и да осигурят достатъчно финансиране. Дай боже държавата да върви и да има пари за такива неща.