За да бъде траекторията на развитието в България като на изтребител – напред и нагоре, трябва да създаваме и инвестираме в продукти, които притежават висока добавена стойност и голям експортен потенциал. Преди това обаче следва да работим за добре обучен човешки ресурс, чието раждане ще се случи след актуализация на образователната ни система. Зад тази позиция застава военният летец инж. Костадин Недев – един от радетелите на проекта "Млад Изобретател“. Платформата му има мисия да преведе децата през света на  математиката и инженерните науки по един интересен за тях начин.

„Млад изобретател“ създават преди малко повече от две години заедно с баща му инж. Димитър Недев. Именно успешното развитие на програмата стана повод преди дни тя да бъде отличена с Грамота „Джон Атанасов – проект с висок обществен принос”, лично връчена му от президента Румен Радев. Носители са на още много признания, сред които международната награда за лидерство на фондация „Сторбъл“.

Инж. Костадин Недев се занимава успоредно с дейностите на летец и млад изобретател. Роден и израснал в Смолян, но от дълги години живее в Пловдив. Завършил е Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия, след което няколко години е специализирал „Лидерство в авиацията“ в САЩ. В момента работи като пилот на изтребител в авиобаза „Граф Игнатиево“.

В интервю за TrafficNews той разкрива малко повече за проекта си, наблюденията си върху детския потенциал, както и генералните грешките, които образователната ни система допуска:

Преди да се впуснем в разговори за проекта и мисията ви, позволете да попитам с какво отношение приехте наградата „Джон Атанасов“?

Ние сме изключително щастливи и признателни, че получихме грамотата „Джон Атанасов“ за проект с особено голям обществен принос. Особеното е, че сме и от малкото проекти, спечелили грамотата на толкова ранен етап от развитието си. Но на второ място, приемаме това като голяма отговорност.

Тя беше връчена лично от президента Радев – изпълнявал длъжността командир на Военновъздушните сили на България. Тази среща как приехте?

За мен лично беше много емоционална. Аз се познавам с Румен Радев още от времето, в което беше командир на ВВС и пилот на изтребител. За двама ни срещата беше неочаквана. Любопитното е, че когато е бил на моите години и подобно на мен, се е занимавал със софтуерни разработки в сферата на авиацията. Както той се изрази - „Аз виждам себе си 30 години назад“.

Разговарям ли в момента с бъдещия президент?

Не мисля, в момента е рано да говоря за такива неща. Но със сигурност виждам бъдещето си в проекти, подобни на „Млад изобретател“. Защото, за да върви страната ни напред и нагоре – също като изтребителите, ние трябва да създаваме и инвестираме в продукти, които притежават висока добавена стойност и голям експортен потенциал. Това няма да стане без масово обучен човешки потенциал, от който в момента имаме сериозен недостиг.

Проектът Ви „Млад изобретател“ вече няколко пъти Ви носи отличия, които са не само личен, но и национален успех. Разкажете ни малко повече за това как се случи неговото създаване?

Цялата идея започна преди няколко години – може би 6 или 7. Тогава баща ми беше поканен за преподавател в Пловдивския университет. Няколко месеца след като той започна да преподава по заместване, той забеляза липсата на изключително важни знания и умение и най-вече практически опит в сферата на инженерните науки. Това беше нещо, което е течение на дълго време аз самият споделях на баща ми.

През това време заедно с него работехме по създаването на електронни хоби проекти – от светлини за автомобил до симулатори за самолети.

Един ден решихме да ги занесем в университета, където студентите да видят на практика как се случват нещата. С очите си станах свидетел на промяна, която настъпи в рамките на няколко седмици – как едни студенти, демотивирани и не виждащи смисъла в това, което учат, се превърнаха в ентусиазирани наново от инженерните технологии. Това може би бе стартът на идеята за „Млад изобретател“. Така създадохме и нашият първи мини компютър Димино, с който днес обучаваме деца.

Как решихте от групата на студентите да се прехвърлите към аудитория от много по-малка възраст?

Идеята еволюира с времето. Решихме, че студентството е един доста късен етап от развитието на учащите се. Насочихме се към деца на възраст между 3-ти и 6-ти клас, защото това е етапът, в който те започват да оформят интересите си. Това е моментът, в който или привличаш интереса на децата към образованието, или го губиш.

Децата, които вие обучавате, са наистина малки. Виждате ли у тях интерес към точни науки, сметки, технологии?

Децата имат интерес. Забелязвам го през цялото това време и то потвърждава първоначалните нагласи, с които стартирахме проекта. Важното обаче е как ще представиш науката, за да грабнеш интереса им. Следващото предизвикателство е да го задържиш за дълъг период.

Наскоро излезе едно проучване, което установява, че 80% от децата между 5 и 10 клас в България смятат, че математиката и логически и инженерни науки са най-трудни за усвояване и не намират никакъв смисъл да ги изучават. С „Млад изобретател“ си поставихме именно тази мисия в началото – да представим на децата по един съвременен начин, не така както се преподават в училище и университетите в България. Искаме да разбием представата, че тези науки са запазено поле само за онзи малък процент от силно надарени ученици. Това далеч не е така! Но процесът зависи от начина, който ще ги преведем през светът на тези дисциплини.

Вие как ги превеждате през този свят?

Това, което ние се опитваме, е да променим ученото съдържание в зависимост от индивидуалните нужди и нивото, което отделните деца демонстрират по време на курса. Те имат различен път, по който стигат до усвояване на знания и умения. Времето, което е нужно да го извървят, също е различно. Ние, като преподаватели, трябва да се съобразим с това.

За тези три години успяхте ли да привлечете още съмишленици в борбата за едно по-различно образование?

Да, всъщност в момента екипът на „Млад изобретател“ наброява 10 души. Аз съм един от преподавателите, а освен мен има още четирима млади ентусиасти. Нещото, което мога да кажа, че се събрахме хора с много нестандартна визия за това как трябва да се случва образованието. А днес моят баща се занимава основно с разработката на хардуера.

Адаптираш ли добри практики, които си наблюдавал в САЩ, тук в твоя личен преподавателски опит?

Когато бях в Щатите, имах изключителния късмет да бъда първият чужденец, който завърши програмата им за Първоначално летателно обучение. Това ми даде достъп до хората, които реално създаваха тази методика. Методиката, която ние ползваме и базирана по учебната им програма на пилоти на изтребители в Америка.

В този ред – смяташ ли, че така действащата образователна система в България има нужда от актуализация?

Мисля, че проекти като „Млад изобретател“ не трябва да бъдат част само от частния сектор – частни уроци или образователни центрове. Иновациите, които въвеждат, трябва да стигат до МОН. Това, което наблюдавам в последните няколко години, е, че има такова развитие и министерството е все по-отворено за подобен тип обмен. За съжаление обаче родното ни образование все още е много, много далеч.

Една положителната тенденция от близкото минало, която забелязвате?

Наблюдавам, че след COVID пандемията децата и учителите започнаха да свикват с работа онлайн. Това е един шанс ученици от по-малки населени места да имат достъп до качествено образование. Нещо, което ние сме нямали като деца, защото нивото на образование в училищата преди време бе равно на нивото на учителите. Към днешна дата – с помощта на технологиите, кръгът се разширява.

Направи впечатление, че определихте себе си като творец. Как съвместявате тази роля с професията на летец?

На пръв поглед тези два образа са изключително различни. В дълбочината си обаче не е така. И при създаването на образователен проект, и при летенето –  две са ключовите стъпки, които са много важни. На първо място, добрата подготовка. На второ място, дисциплина и организираност. Може би това са неща, които научих от военната сфера, но интегрирах в уроците.