Можеш ли да изкараш пълно отличие на матурите след дванадесети клас без да ходиш на уроци? По-подготвени ли бяха абитуриентите от випуск 2024 или МОН им подари лесен вариант за ДЗИ? Отговаря ли образователната ти система на потребностите на съвременния ученик?

По тези въпроси разговаряме с Антоанета Андонова – една от пловдивчаните, които ще бъдат наградени с почетното отличие „Национална диплома“. Тя е възпитаник на ЕГ „Пловдив“. Учениците от гимназията ѝ показаха невероятни резултати и станаха първи в местната класация по успех на ДЗИ. Тони, както обичат да я наричат, успя да вземе и двете матури с 6,00.

Тя е лауреат на Национална олимпиада по български език през 2023г.. Признава, че четенето е нейна страст. Всеки ден отделя време на книгите, защото това допринася за развитието ѝ като личност и познания. За да провокира себе си, ежегодно се явява на олимпиади. Била е редовен посетител на училищния библиотечен клуб, като възнамерява да продължи с дейността си и след завършването.

Встрани от задълженията покрай образованието, се интересува от кино и музика, без да се обременява от тенденции и „модерно“.

Какво още разказа тя пред TrafficNews – прочетете в следващите редове:

–Поздравления за успехите! Как се почувства, когато разбра, че усилията ти в училище ще бъдат наградени с Национална диплома?

–Благодаря! Наскоро разбрах, че ще получа това отличие. Стана ми много хубаво. Знам и други мои връстници, които ще бъдат носители на Национална диплома. Познавайки ги и знаейки що за хора са, се радвам, че съм част от това общество.

– Подобни успехи не се постигат току-така. Разкажи ни малко повече за твоя път на подготовка?

–Аз не съм се подготвяла за нито една от двете матури допълнително. Разчитах само на това, което ни преподават в училище. Особено по БЕЛ, защото нивото на изпита по Английски език, по който държах втора задължителна матура, е по-ниско. Всички успехи дължа на преподавателя си по български език и литература Цветелинка Драганова, тъй като тя ни научи и на много неща. Ходя и на клуб в гимназията ми, който ни подготвя за олимпиади, като смятам, че това също ми беше от полза за матурата.

–Искаш да кажеш, че Оценка 6,00 е напълно постижима без ходене на частни уроци?

–Да, изкарах 100т. по литература без да посещавам допълнителни курсове. По Английски език ниво В1.1. постигнах 98т.. Специално по български език последно ходих на уроци, когато бях в 7. клас. Все пак мога да говоря само за моя преподавател, но смятам, че това, което тя ни даде като подготовка дори извън утвърдената образователна програма, беше напълно достатъчно. Учили сме много странични произведения. Както се видя и от статистиката, средния успех на Английската гимназия е над Отличен 5,50. Тоест има шанс с подготовката, която се дава в училище, учениците съвсем спокойно да постигнат добър резултат. Дори отличен.

–Тази година отчетохме рекордно висок резултат на матурите. Според теб на какво се дължи това – силна подготовка на випуска или улеснен ДЗИ?

–Това е нещо, върху което и аз разсъждавах. По принцип има тенденция да правят матурата по-лесна всяка следваща година. Мисля, че и това е фактор. Но не смятам, че сравняването на резултати от различни випуски е релевантно и можем да правим гръмки заключения. Аз съм решавала тестовете на ДЗИ пет години назад и отчитам, че тази може би беше по-лесна. Статистиката сочеше, че през 2024г. учениците са изкарали най-високия резултат от 16 години насам. Но едва ли, ако сега се явя на матура с изпита от преди 16 години, ще изкарам 100 точки.

–Оттук накъде? Избра ли къде и с каква специалност ще продължиш образованието си?

–Смятам да кандидатствам „Бизнес администрация“ в Софийски университет. Много хора ме питаха с тези 100т. на матурата по БЕЛ къде ще кандидатстваш с математика. Всъщност избрах това, защото от няколко години имам желание да уча икономическа специалност и да се развивам в тази сфера. Донякъде интересът ми е повлиян и от родителите ми, тъй като баща ми работи в сферата на мениджмънта, а майка ми – на маркетинга. Мисля, че тази специалност ще ми даде голяма перспектива за развитие.

–Има ли според теб българската образователна система пропуски?

–Това е много обширна тема. Нашата система, ако я сравняваме с тези на Запад, има своите плюсове и минуси. В България ни се предоставя много повече информация, учениците сме длъжни да обработваме по-голям обем от материали. На Запад тенденцията е по-скоро да се създават умения у учениците за обработване на информация, за работа в екип, тъй наречените меки умения. На нас това ни липсва, защото основно часовете ни протичат в преподаване, а след това изпитване. Работата в екип и проекти понякога може да са по-полезни, мисля аз. Особено в литературата – зубренето е на почит, а не би трябвало да е така.

–Казваш, че не можеш без книга. Коя четеш в момента?

–Сега чета „Към себе си“ на Марк Аврелий. А последната, която прочетох, беше „Писма до един млад поет“ на Райнер Мария Рилке, което отново покрива тази тематика. Най-интересно ми е да чета класическа литература, такава от XX век. Намирам я за всеобхватна, а и имам нуждата първо да премина през тези книги, които са емблематични.

–Ще споделиш ли кой е любимият ти български автор?

–Виктор Пасков, който е включен и образователната програма от две години насам. За което съм много щастлива. Харесвам много Димитър Димов, смятам, че той е автор на световно ниво. Живял е дълго време в чужбина и неговата литература не отстъпва по нищо на световни класики от по-миналия век.

–Какви са твоите настроения към съвременната българска литература? Доближава ли се тя като потенциал до тази класика, за която говориш?

– О, зависи. Понякога литературата в учебниците няма толкова голяма литературна стойност, колкото историческа. Това не я прави по-малко значима, разбира се. Смятам, че имаме много стойността съвременна литература. И може би трябва да е по-рекламирана.

– На финала на нашия разговор, сподели ни, след целия този труд, положен в последните години, ти предстои едно лято без ангажименти – с какво ще го запълниш?

– С шофьорски курсове. Отлагах ги заради ученето, но дойде моментът. Излиза, че все искам да ме изпитват по нещо (смее се).