„Категорично има увеличение на случаите на насилие сред подрастващите и това е защото тийнейджърите копират поведението от един към друг и това към момента се популяризира и се нормализира. Тоест това поведение придобива статут на нормално“, алармира психологът Лазар Атмаджов пред TrafficNews. Той обърна внимание на обезпокоителната тенденция сред подрастващите, където насилието, както физическо, така и емоционално, придобива все по-застрашителни размери, а обществото все още търси ефективни начини за справяне с проблема.

Според експерта, макар медиите да дават гласност на случаите на насилие сред децата, често липсва фокус върху превенцията и начините за преодоляване на проблема. „Непрекъснато видеоклипове в социалните мрежи и по телевизията придобиват популярност им се дава гласност, но те се показват, за да се покаже, че това нещо съществува, а не как да му се противодейства.“

Той отбелязва, че вниманието често е насочено към показване на самото насилие, без да се търсят дълбочинните причини и решения.

Атмаджов подчертава, че насилието все по-често приема нефизически форми, особено онлайн. „То по-често не е не е във физическа форма. Това са интернет заплахи, закани, предупреждения, пречаквания, организиране на различни групи, които да сплашват конкретен човек или група от деца, но е факт, че интернет насилието става изключително популярно.“

Той обръща внимание на ролята на технологиите, тъй като „децата се увличат по това нещо и нямат критерия кога прекрачват границата и кога тяхното поведение въздейства негативно върху другите.“

Училището има ключова роля в превенцията, но личният пример на учителите и отворената комуникация са от съществено значение. „Това, което може да направи училището, е да подкрепя децата посредством разговори, посредством личен пример. Самият факт, че учителите, като възрастни, би следвало да се държат по подходящ начин, който децата да виждат и използват като пример.“

Въпреки подмладяването на педагогическия персонал, съществува поколенческа разлика, която може да възпрепятства разбирането на проблемите, свързани със социалните мрежи и интернет. „По-скоро те залагат на това, че би следвало проблемът да бъде подтиснат, да не излезе на повърхността, но това само по себе си не лекува симптома.“

Влиянието на средата извън училище също е огромно, особено в юношеска възраст. „Ако вземем юношеската възраст бих казал, че поне 80% от поведението на тийнейджъра се формира от неговата приятелска или околна среда“, смята Лазар Атмаджов.

Отчуждението между родители и деца и неразбирането на технологиите допълнително затрудняват диалога между тях. „Родителите, които в момента са родители на деца-тийнейджъри, са родители на едно преходно време, в което се застъпиха стари ценности, но им се налага да се актуализират в сравнение с новите изисквания на средата.“

Дългосрочните психологически последици за жертвите на насилие могат да бъдат тежки, като те включват „депресивни прояви. Не говорим за депресия, говорим за откъсване, затваряне в себе си. Често това са физиологически откази, например да се храни, да спре да поддържа адекватно външния си вид, да спре да търси социални контакти. Доста често се срещат и самонараняванията“, разказва психологът.

Училището може да помогне, но често децата не съобщават за насилие поради срам. „В голяма част от случаите децата не информират училищните съветници, че нещо се случва с тях поради срам от това, че те не са се справили сами.“

Ранната симптоматика както при жертвите, така и при агресорите, е важна за навременна реакция. При агресорите могат да се наблюдават „закъсняване след уречен час, в който детето трябва да се прибере, за занижена търпимост към правила, занижена търпимост към някакви ограничения, невъзможност да понесе отказ от родителя.“ Често се наблюдава и употреба на психоактивни вещества, разказва психологът.

Преодоляването на срама у децата да говорят за насилие може да стане, ако „едно дете е ходило на психолог, и сподели нещо такова на свой приятел, тоест другото да види, че това не е страшно.“ Родителите също трябва да говорят открито за различните форми на насилие, смята експерът.

Атмаджов е на мнение, че за ефективна борба с насилието сред децата и младежите са необходими конкретни стъпки, насочени към творчески инициативи, спортни мероприятия и даване на възможност на децата да бъдат активни и ценени. „Децата имат нужда някой да ги зачита и някой да ги кара нещо да правят.“ Обществените инициативи се оценяват като средно ефективни, често оставайки на ниво „казах, но не показах и не изпълних“, допълва той.

Наказателните мерки за малолетни и непълнолетни често не дават възпиращ ефект. „Те са неработещи, не само че нямат възпиращ ефект.“ Законът е ограничен и много често наложените мерки не водят до реална корекция в поведението. „Ако разчитаме на едно възпитателно дело, което минава в рамките на 40 минути, детето да изгради цялостна концепция за живота си напред, това няма как да стане.“

Според Атмаджов е необходима работа както на законодателно ниво, така и в семейната среда. „Никое дете не съм видял да драска графити на стената у дома“, което подчертава ролята на родителите. Социалните мрежи могат да бъдат използвани позитивно за обединяване и диалог между родители и деца, например чрез съвместно гледане и коментиране на подкасти. „Това отваря едно пространство, в което родителят може чрез видеото да зададе по подходящ начин въпрос на детето…“ Важно е родителите да избягват осъдителния тон и да проявяват емпатия, съветва експертът.

Агресията при тийнейджърите често изпълнява функцията за бързо спадане на напрежението и изграждане на авторитет. „Агресията в случая при тийнейджърите има две функции. Едната е бързо ми спада напрежението в тялото и другия, другата функция е заявяването „аз изграждам като авторитет“. Експертът отбелязва, че е трудно да се убеди тийнейджър, че това не е правилният модел, ако той е повярвал в тези функции.

За повишаване на самочувствието на децата училището трябва да ги насърчава за постигане на по-високи образователни и морални резултати и да създава подкрепяща среда, в която децата се чувстват приети.

Според Атмаджов премахването на творческите предмети от образованието е грешка, тъй като те развиват абстрактно мислене, талант и социални умения, и са необходими за емоционалното разтоварване на учениците. „За мен това, което на този етап ми се струва глупаво решение да се махнат творческите предмети от образованието. Това са музика, изобразително изкуство, спорт...“

В заключение, Лазар Атмаджов подчертава липсата на универсални решения и необходимостта от индивидуален подход към всеки случай на насилие.

Той анонсира издаването на книга, посветена на травмите от синдрома на родителско отчуждение, базирана на неговия 15-годишен опит. В нея той предлага примери, казуси и методики за родителите. „Показал съм примери, казуси как са отработени и различни тестови методики, с които родителят може да си отговори на въпроси, които може би никога не си е задал.“ Според него тази книга е ценен ресурс в търсенето на по-ефективни начини за разбиране и справяне с нарастващия проблем за насилието сред децата.