2023г. остави силен отпечатък върху обществото ни, а кризите – дълбоко лично или колективни, продължиха да чертаят разделителни линии помежду ни. Въпреки това дори в най-тежките моменти в нас действа инстинкт към създаване и живот, който надделява. Това сподели пред TrafficNews Биляна Караджова- психолог и координатор на Контактния център за психологическа подкрепа в Пловдив.

Същият заработи към Секретариата на Областния съвет на БЧК в Пловдив. Бе разкрит в тежките времена на Covid пандемията. а оттогава досега се е утвърдил като разпознаваема услуга и вече три години екип от психолози и психиатри дава безкористната си подкрепа при нелеките битки стотици хора.

В края на календарната година TrafficNews разговаря с Биляна Караджова, за да разбере как последните 12 месеца се отразиха на българина, какви бяха болките, през които преминахме, и какви са уроците, които стоят пред него:

 

–Нека започнем разговора с малко статистика – колко души потърсиха Центъра за подкрепа тази година?

–Над 2300 човека потърсиха и получиха помощ от 15-те психолога, които консултират към Контактния център на БЧК за психологическа помощ и психосоциална подкрепа. Проведените консултативни разговори надхвърлят 3500. Най-често ни търсеха за психологическа консултация. Не толкова за получаване на някакъв вид информация свързана с услуги, които БЧК предлага. Основно хората, потърсили помощ, са в активна възраст – между 30 и 55 години. Но, също така имаше и не малък брой тийнейджъри – българи и от друга националност.

–Как се отрази 2023-а на работата Ви, наложи ли нова динамика?

–Не точно нова динамика. Въпреки, че работата на Контактния център беше с доста интензивни моменти. Различното през тази година, спрямо предходната, беше че ние работихме интензивно с хора преминали през травмата на мащабни събития. Имам предвид, че продължихме да работим с хора, пострадали от наводнението в карловските села. Паралелно с това, работихме с украински граждани, които са се установили на територията на България. Не само в Пловдив. Защото функцията на Контактния център е да поема нуждата от психологическа помощ на всички хора, които са на територията на България.

Друга тенденция, която отличи тази година от предходната, е, че хората ни търсеха предимно, за да получат психологическа консултация. Всъщност с такава цел е създаден и този център. Разбира се, че не отказваме и психосоциална помощ. Но все повече телефон 080011466 е разпознаваем като телефон, именно за консултиране с психолог. Влияние оказва и фактът, че Контактният център вече има зад гърба си няколко годишна история на съществуване.

Ако преди немалка част от обажданията бяха свързани с нуждата да получат някакъв вид информация относно помощ, която могат да получат от БЧК или как да осъществят връзка с определена институция, то сега целенасочено ни търсят за разговор с психолог.

Ние - психолозите, рефлектираме в отговор на заявените нужди от хората, които се свързват с нас по различни канали. Споделят, че стигат до нас чрез информационен материал, който са видели в интернет (социалните мрежи) или са разбрали от познат в неформален разговор. В това отношение много помагат и различните програми, по които работи Български Червен кръст – Пловдив. Особено сред украинската общност тук, ако мога да я нарека така.

Възможностите, които предлага софтуерът на Контактния център позволяват да бъдем гъвкави и да преодоляваме трудността на териториалната локация, че някой се намира в малко и отдалечено населено място, където няма кабинет на психолог. Начините на консултиране при нас са по телефон, онлайн или присъствено – в кабинет за индивидуални или групови консултации, който се намира в сградата на БЧК-Пловдив.

–Кой случай, с който професията Ви срещна през 2023г., се запечата най-силно в съзнанието Ви?

–Всеки случай, сам по себе си, е с достатъчна значимост и сериозност. Мога да споделя тенденция, която засякохме в работата си тази година. Не само аз, но и моите колеги. Едната е, проблем при подрастващите – тийнейджърите, на които им се налага да свикнат да живеят в друга страна – различна от тяхната родина. Имам предвид Украйна. Трудно приемат промяната. Трудно се адаптират. При някои стига и до нежелание за адаптация - като техен начин да изразят протест или бунт към стресовата промяна в живота им. Желанието им е да се върнат в родината си. И ние се опитваме да помагаме на тези млади хора и на техните най-значими близки. За тях наистина е травмиращо.

Друго, което ни изненада през тази година, колко много е разпространена сред младите хора, така наречената, заучена безпомощност – „искам, но не мога“. Изпадат в изолация, защото преживяват себе си като неможещи да се справят с работни задължения, например, или с отношения с партньор / родители/ приятели, до не можещи да се справят с живота си в момента. Приемат, че това е проблем на целия им живот. Фокусират се в него и се преживяват в безпомощността на жертва. Трудно осмислят, че този проблем е само част от живота им, а не изпълва целия им живот.

–Какви бяха тревогите на пловдивчани през тази година, заради които се обръщаха към вас за подкрепа?

–Невъзможност да се впишат в света около тях. Обърканост. Преживяване на невъзможност или неспособност да се справят. Фонова до силна тревожност за своето здраве и благополучие и това на близък или семейство. Усещане за самота и обреченост на самота. Липса на социална среда, която да припознаят като своя. Объркани отношения с партньор. Зависимости.… май изредих цяла палитра.

Но, знаете ли, основното и най-значимото е, че тези хора направиха най-смелата и важна крачка. Независимо, че не си даваха сметка за това. Но ние им го казвахме. И тази крачка е, че са осъзнали нуждата и са имали смелостта и желанието да потърсят помощ.

–Въпреки трудностите, със сигурност около Вас е имало и добри новини – споделете за тях.

–Това, че дори и в най-тежките си моменти, хората искат да бъдат споделени. Независимо под каква форма го правят.

Във всеки човек има инстинкт към разрушение и към създаване (живот). Това, че инстинктът към създаване и живот надделява.

–Промениха ли изминалите 365 дни с нещо обществото ни?

–Всяка една изминала година променя. Най-малкото, защото всички ние – първо като личности и после, като общество ставаме с 365 дни по-опитни. Справили сме се с определено количество повече предизвикателства. Преодолели сме. Грешели сме. Всичко това е опит. Учене. Вярвам, че обществото ни носи мъдрост в себе си и ще си позволи да задвижи необходимите процеси, които да бъдат в полза на хората. Че ще може разумно, като Възрастен, да прави разграничение между частното и общностното.

–Вече нищо не ни дистанцира физически както при коронакризата, но сякаш се появиха все повече фактори, които ни отдалечават. Близки ли сме социално, готови ли сме да се свързваме един с друг?

–Коронакризата остави траен отпечатък върху живота на хората, не само във физически аспект – имам предвид различните усложнения след боледуването, но може би най-много в емоционален и душевен план. Не сме спрели да работим с хора, чийто живот се е преобърнал вследствие събитие, случило се по време на коронакризата. Сякаш тя беше катализатора, който провокира и извади на повърхността – на поведенческо ниво потискани наклонности, душевни страдания и желания.

Социалната изолация продължава да се задълбочава, макар в момента да няма видима външна причина за това. Трудността и тревогата, че говориш, а не си разбиран. Че все повече не можеш да се впишеш в света около теб, защото нещо те прави прекалено различен. Невъзможността да усетиш себе си. Да определиш ясно и отчетливо емоциите си, които водят до тежки преживявания и да определиш кое ги генерира. Да нямаш достъп до автентичния себе си – такъв, какъвто си се познавал и усещал. Да не знаеш кой си и какво искаш. Да ти е много трудно и да не можеш да поставиш своите значими граници. Да заявиш и отстоиш себе си като личност, без да влизаш в нападение към отсрещната личност или да се конфронтираш с нея. Всичко това води до загуба на идентичност. До загуба ясното усещане кой си и как си позициониран в този свят. А човек без идентичност е неустойчив. Става такъв, какъвто другите искат да бъде, но не и самият той. И вече е попаднал във водовъртежа на множество вътрешни (в себе си) конфликти. Започва надпревара с нещо, което му е непосилно, изтощава се емоционално и се отказва от света. Защото светът вече е станал достатъчно враждебен и недопускащ.

–Какво пожелавате на хората за новата 2024 година?

–Пожелавам им на първо място да се грижат и да обичат себе си. Това не означава егоизъм. Измеренията и проявите на егоизма са други. Пожелавам им да се учат и да могат здравословно да поставят своите граници. Да не се страхуват да изпитват чувства и емоции, и да не ги подлагат на съмнение, защото те са най-правилните за тях. Пожелавам им да преживяват лекотата и свободата на автентичното си съществуване. Да не се страхуват от близост, да обичат и да позволяват да бъдат обичани!