Непрестанните изисквания и натоварената училищна среда не са ключ към успеха на децата. Напротив! Те могат да бъдат пагубни за крехката им душевност и психика и да доведат до крайни решения, понякога дори необратими. Желанието да превърнем учениците в проспериращи възрастни трябва да се извършва чрез балансирани и щадящи подходи.

Това съветва психологът Биляна Караджова дни след разтърсващата загуба на шестокласник от Пловдив, който отне живота си заради двойка по математика. Ученикът от ОУ „Душо Хаджидеков“ изпитвал трудности по този предмет, посещавал частни уроци, но заради липсващи домашни – отново не е успял да отговори на високите изисквания на преподавателката си.

Двойка по математика - последната капка, отнела живота на 13 -годишното момчеРодители настояват ръководството на "Душо Хаджидеков" да вземе спешни мерки и да намали натоварването на децата

Караджова е категорична, че слабата оценка не е била единствената причина за крайното решение на детето. С нея разговаряме за ефекта на прекалената взискателност върху подрастващите и начините на децата да сигнализират, че капацитетът им да им отговарят се изчерпва:

„Една такава случка, сама по себе си изключително трагична, е свързана неминуемо с преминаване през криза. Не говорим за конкретна личност или общност, а за цялото общество. Тази криза изважда скрити конфликти, които са подминавани или не им е било обърнато достатъчно внимание“, казва психологът.

Тя пояснява, че когато порастващата личност за пореден път чува „Ти не се справяш“ и това се превърне в модел на реакция към нея, тогава влиянията стават тежки и понякога дори необратими.

Особено внимателно трябва да се подхожда и спрямо възрастта им. Това е стартът на третата много важна криза в личностното развитие на един човек, споделя специалистът. 

„Всеки човек в своето изграждане преминава през тъй наречените кризи. Те нямат притеснителен характер. По-скоро отсъствието им би било смущаващо. Първата е на около 3г., следващата е на около 7г., когато детето излиза „навън“ в социума. Тогава се разширяват авторитетите, освен мама, татко, баба и дядо – имаме връстници, имаме учители. Следващата много важна криза е около 13-годишнината“, пояснява психологът. Това е процесът, в който започва преходът към зряла възраст, придружен от сериозни промени – биологични, физиологични, емоционални, когнитивни. Именно в този момент децата са доста по-податливи на сигнали, които външния свят подава към тях.

 „От една страна, те вече са натрупали определен житейски опит и добро развито абстрактно мислене. Натрупали са известен жизнен опит. Но от друга –все още не са готови сами да се справят с трудностите, които животът им предоставя“, казва Караджова.

Тук се намесват и големите изисквания на външния свят. На въпрос какво се случва с децата, когато те биват прекалено натоварени от учители, от родители, от треньори и от приятели и не успеят да покрият изискванията на всеки един от тях, психологът попита:

„Представете си вие как бихте реагирали, ако върху вас се изсипят всички тези очаквания, изисквания, натиск за успех. Ние вече сме възрастни, но въпреки това трудно ще се справим със ситуация, в която ни дебнат всякакви изисквания и все по-завишаващи се критерии за покриване. Да не говорим, че предвид възрастовата им специфика децата имат друг лимит“.

Чувството, че не можеш да отговориш на нечии изисквания, може да бъде изключително ощетяващо и мъчно. „Непрекъснатите изисквания към децата са сравними с това някой само да им показва с пръст какво да направят. Детето да дава назад, докато не стигне до стената. Тогава пръстът идва и започва да го притиска. Детето казва – повече не мога!“, дава пример специалистът.

Психологът подчерта, че когато личността започне да излиза извън лимитите си за справяне, тя започва да дава сигнали. Същото правят и децата - те винаги дават индикации за това, че преминава през нещо, което ги травмира.

„Правят по своя си начин, така както могат. Тук се намесва важната роля на значимите възрастни около детето – те трябва да изградят чувствителност към знаците, които децата им дават“.

Един от ясните сигнали за достигане на лимитът е когато усетим, че детето започне да реагира чрез силно отхвърляне на ценности. „Когато поведението на детето стане неприемливо за нас, можем да сме сигурно, че този млад човек опитва варианти да даде сигнал, че нещо не е както трябва. То ще пристъпи към различни форми на социално неприемливо поведение- може да стане агресивно, може да изпадне в самоизолация или да проявява признаци на автоагресия“, допълни тя.

В някои случаи, когато човек е в непрекъснато изискване да се справи особено ако е достатъчно отговорен към задълженията си, може да се стигне и до самонадпревара, посочва Караджова.

„Това, което възрастните следва да направят, е да бъдат отворени към проблемите на децата. Да предложим ръка, която да бъде стабилна“.

Специалистът е категоричен – подрастващите не се нуждаят само от уроци и физическа активност, затова посъветва:

„Децата имат нужда от балансирана среда – между отпускането и контрола. Имат нужда от това възрастните да са до тях, да им дават подкрепа и пространство. Това, че ги виждаме като деца, това не значи, че проблемите им са малки! Нека им помогнем да излязат от техните лични кризи и малки революции като успели хора“.