- Проф. Христов, как оценявате ситуацията в Афганистан в момента? 

- Оценявам я като закономерна предвид обективната ситуацията на Афганистан, на афганистанското общество, ситуацията в ареала на Афганистан и американската геополитика. 

- Учудващ ли е ходът на събитията след решението на Америка да изнесе цялата си войскова част от Афганистан? 

- Не е учудващо. Учудващо е само за тези, които не знаят, но пък те са голяма част от популацията. 

- Може ли да има скрита програма зад тези действия? 

- Американците постигнаха всичко, което искаха там. Това, което правят, е да заложат и оставят една бомба, която ще се взриви. Тя се взривява постепенно - няма да е експлозия, а по-скоро имплозия. Афганистан постепенно ще се опита постепенно да въвлече съседните региони в състояние на нестабилност. Това ще засегне преди всичко бившите съветски републики - Таджикистан, Узбекистан, Туркмения. Това е идеята Афганистан да стане основен проблем и на Русия. Тя от своя страна е изключително разтревожена поради липсата на граница между нея и Казахстан и целия поток, който може да се изнесе в посока на Русия. И тук не говорим само за наркотрафик, а много повече за религиозния фундаментализъм. 

- Можем ли да вярваме на заявките на талибаните, че те са се променили и нямат общо с методите си от преди 20 години?

- Единственото, в което може да се вярва е на Бог, ако си вярващ. Всичко останало не е за вярване. Истината е, че Китай превантивно работи с талибаните много отдавна и може би един от печелившите ще излезе Китай, тъй като оттам минава един от основните търговски маршрути, известен като Пътя на коприната по посока на Иран. Така, че считам, че Китай по-скоро ще спечели от идването на талибаните, тъй като Китай работи много усилено през техния основен ментор - Пакистан. 

- Това предполагам означава сериозна нова вълна от бежанци?

- Не бих казал, мисля че някой отново раздухва пушилка. Това, което особено за либералите е крайно неприятно, е че всъщност талибаните бяха посрещнати с благоговение от така наречените народни маси. Така че не виждам кой ще бяга. Драматичните сцени, които показаха, са предимно за масова консумация. Не че ги няма, но чак вълни от бежанци - не ми се вярва. Някой съзнателно раздухва това. Ако има такива бежанци, това означава, че някой е много зле с географията. Как два милиона бежанци ще бъдат транспортирани от Афганистан? Ще прескочат Иран, Турция ли? Значи някой трябва да ги прекара до там - от централна Азия до Европа? 

- А Европа, респективно България, къде стои в тази ситуация? Какъв отговор трябва да има? 

- Европа от много време няма ход, тя няма собствена воля. Каквото каже Вашингтон, това е нейният ход.

- Въпреки това има много призиви в световен мащаб, както и от афганистанци, живеещи от години в други страсни, за това, че афганските жени не трябва да бъдат изоставяни.

- Като са толкова загрижени за правата на жените, защо не отидоха да спасяват Саудитска Арабия. Това е лицемерно, но лицемерието е старо като света. Ако толкова бяха загрижени за жените в Афганистан, американската окупационна армия, още щеше да стои там. Считам обаче, че това им е последна грижа.

- Има ли сценарий, в който събитията в Афганистан да повлияят пряко на България? 

- Има, ако Турция реши да заиграва с имагинерен или реален, т.н. бежански поток, и да прекарва тези бежански маси, подчертавам - ако такива въобще има, по посока Източна Европа. Но аз лично не мисля, че събитията ще се развият така. 

*Проф. Иво Христов е магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с дисертация на тема „Правна регулация и модерност – социологическо изследване на два типологични случая: Западна Европа и България“. Професор е в катедра „Приложна и институционална социология“ във философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Преподава „Социология на правото“, „Теория на модернизациите“, „Историческа социология на модерните институции“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Народен представител в 44-тото, 45-тото и 46-тото Народно събрание.