Пловдивчаните, с които се сбогувахме през 2020 година

Напуснаха ги обичани лекари, бохеми, спортисти, бизнесмени и хора на изкуството

Пловдив
28.12.2020 16:00 21887 1
Пловдивчаните, с които се сбогувахме през 2020 година

През 2020 година си казахме "Сбогом" с много обичани пловдивчани. Градът ни загуби лекари, спортисти, журналисти и не на последно място млади хора, за чиято борба за живот медията ни неведнъж е разказвала. Всички те оставиха трайна следа след себе си. Някои изпратихме с аплодисменти. Сред тях бяха лекари, бохеми, спортисти, бизнесмени и хора на изкуството.

Някои ни напуснаха без време. Сред тях бе Ники от Асеновград, който загуби 10-годишната битка с рака. Едва ли имаше пловдивчанин, който да не бе станал съпричастен към съдбата на 34-годишния младеж, в помощ на когото се организираха редица инициативи. Той издъхна в болница в Испания, където му бяха направени две операции - осма и девета по ред. 

Над 4000 евро струваше транспортирането на тялото от чужбина – сума, с която семейството не разполагаше. Спешната дарителска кампания успя да събере за два дни близо 17000 лв.

Репатрирането на тленните останки на Ники се забави, от една страна - заради чисто бюрократични проблеми, а от друга - заради коронавируса, който покоси цяла Европа. Ники издърха на 8-ми март, а близките му успяха да си кажат последно сбогом с него на 9 май.

20-годишният Митко също не можа да пребори тежката диагноза. Той получи тежки усложнения две седмици след като бе извършена трансплантация на костен мозък. За тежката съдба на 20-годишния младеж от Сливен сме разказвали неведнъж - всичко започва след спортна травма, когато в крака му се появява необичайно образувание.  Приет е в УМБАЛ „Свети Георги” Пловдив, където претърпява изключително сложна операция, при която е отстранен тумор на гръдната кост. След направена хистология се установява, че е най-коварният злокачествен рак на костите. Започва химиотерапия в Детската онкохематология, а лекарите успяват да го вкарат в ремисия. Миналата година обаче болестта се завръща с рецидив в гръбначния стълб. Димитър претърпява нова операция, последвана от химиотерапия и рехабилитация.

Дни след трансплантацията при младото момче бе установена кандида в черния дроб. Митко беше на кислородно дишане и с температура. Редица други усложнения покрай цялата клинична картина вероятно са довели до последния дъх на борещия се за живот млад мъж.

Градът ни загуби не само борбени млади хора, но и лекари. Сред тях бе известният пловдивски ендокринолог проф. д-р Кръстьо Павлов.

Проф. Павлов е основател и пръв ръководител на Клиника по Ендокринология при УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив. Има над 200 публикации в областта на захарния диабет и други ендокринни и сърдечни заболявания. В МУ-Пловдив се помни като вдъхновяващ лектор, учител на поколения ендокринолози, учен с признати качества и лекар по призвание. Макар и на преклонна възраст през последните години работеше в ДКЦ „Св. Георги“-Пловдив и УМБАЛ „Каспела“. До последния си дъх остана при своите пациенти, дълбоко отдаден на медицинската професия.

Още в първите дни на годината ни напусна дългогодишният ръководител на Детската клиника в Пловдив проф. д-р Борис Бойкинов. Проф. д-р Борис Бойкинов до последно работеше като консултант по педиатрия и детска нефрология в МБАЛ „Централ Хоспитал”.

Завършва с отличие Медицинския университет в Пловдив, където по-късно става дългогодишен преподавател. Има 55 г. опит като педиатър. Основната част от трудовия му път преминава в Детска клиника на УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив, на която е ръководител в периода от 1989 до 1999 г. Като експерт участва с комисиите, пред които лекарите защитават специалност "Педиатрия". Редовен член е на ВАК, която присъжда на учени медици научни степени. Автор е на множество научни трудове.

Проф. Бойкинов се радваше на огромна любов и уважение от страна на пациенти, колеги, родители и граждани. Получил множество призове и награди, от които за цялостен принос в развитието на педиатрията в България през 2018 г., Почетен гражданин на Пловдив и много други. Освен един от най-добрите детски лекари, той бе бе всеотдаен и любящ съпруг, баща и дядо.

Изненадващо, на 55-годишна възраст почина бизнесдамата Диана Богданова. От началото на демокрацията пловдивчанката се занимаваше с частен бизнес. Имаше чейндж бюро, заложна къща, златарски магазин в „Тримонциум” и Новотела. Тя бе и жената, заради която Лино Тонан дойде в България и инвестира милиони тук. През 90-те за 4 години беше и директор на италианския му холдинг. По това време прави съдружие с няколко човека, единият от които е Ангел Личканов. През 1998 година започва бизнес и в Италия и оттогава живееше между двете страни, като се занимава с внос на автомобили и дрехи. 

Името й беше свързвано с много имена от ъндърграунда в годините на прехода. Беше приятелка на зверски убитите Петър Патерицата, Николай Мартеницата, Стефан Техов.

Богданова почина след кратко онкологично заболяване, оставяйки една дъщеря. 

 Бизнесменът Стоян Сариев не можа да пребори коронавируса. Той си отиде на 27 юли, след няколко седмици в интензивното. Собственикът на една от най-старите строителни фирми в града "Стоян строй" е страдал от диабет. 67-годишният пловдивчанин е основател и на частна езикова гимназия.  

В навечерието на Студентския празник издъхна президентът на ВУАРР Пловдив проф. Димитър Димитров. Той се е лекувал от COVID-19 в пловдивската болница Иван Рилски. 8 декември бе ден на траур за учебното заведение. 

Ето какво написаха от там:

Отиде си една ярка личност, която блестеше с безброй таланти, неуморим дух, цветен език и силен смях. Житейските мъдрости, до които беше достигнал през собствения си нелесен път от Тръстеник, Русенско, до Пловдив, той искаше да разкаже на всички.

И остави тази мъдрост за нас, за да помним, че животът трябва да се живее всеки ден, ден, в който си направил поне едно добро нещо за някого. Ние, неговите колеги, студенти, приятели и близки знаем, че Професорът ще остане във всеки от нас да живее със спомен за подарен безценен съвет.

Знаем, че някъде там горе той ще продължи да разказва притчи за живота, ще събира небесните спътници на матинета и литературни четения. И там той няма да е сам, с него ще са всички духовни люде, които си отидоха без време, и които имаха честта да се нарекат негови приятели.

Професоре, на нас ни остава да следваме духовните задачи, които ни завещахте в своите стихове, карикатури, песни, басни. Знаем, че ще продължите да ни пращате съвети и че ще виждаме небесните Ви знаци в цъфналите овошки и кивито в двора на вашето висше училище.

Вие имахте усета и знанието да отдавате почит на личностите на науката и мъдростта, оставили своя следа в човешката история. Задължени сме да продължим Вашето духовно дело, затова няма да спрем. Благодарим на съдбата, че ни срещна по пътя ни!

Скъпи приятели на професор Димитров и ВУАРР, пазете близките си, те са дарът, който никога няма да сме готови да изгубим, но и никога не сме готови да задържим навреме с достатъчно добра и силна дума за обич.

Собственичката и директор на частно училище "Класик" Рени Илиева почина навръх Коледа след боледуване и усложнения, в следствие на на прекаран коронавирус. Тя е била в болница повече от месец, но въпреки  усилята, положени от лекарите, организмът й не е успял да се справи с вируса. 

Рени Илиева е основателна едно от първите частни училища в България. "Класик" е създадено през 1997 година, а през 2000-та се създава и едноименната частна гимназия. Красик е акредитиран член на Съвета на британските международни училища, има статут на образователен и изпитен център по Британската национална образователна система.  

Към момента училището включва Детска градина Wonderland, Частно основно училище Класик и Частна профилирана гимназия Класик.

Пловдивчанинът Любомир Вичев, известен с прякора Католика, също почина преди дни. Вичев бе една от емблемите на нощния живот в Пловдив през 90-те. Той охраняваше култовите дискотеки "Флорида" и "Санто", които бяха задължителна дестинация на всички нощни птици в града. Фирмата на Вичев бе една от първите охранителни фирми в града , неговите гардове се грижеха за реда в клубовете в най- мутренските години на прехода. Католика поддържаше близки контакти с почти всички герои на ъндърграунда от онова време. 

Мнозина все още помнят и култовия му микробус - модел като този от филма "Бенджи, Закс и Звездния принц", с който той обикаляше града. 

Преди повече от 15 години той прекъсва "активна състезателна дейност" и се оттегля на къщата си край язовир край село Езерово.

Там продължава с бохемския живот, но далеч от цивилизацията. Отдава се на риболов и на война с бракониерите. Не крие русофилските си настроения, активно защитава политическите си пристрастия в социалните мрежи. 

Пловдив се сбогува и с журналиста Стефан Северин, който бе истинска енциклопедия на политическите процеси в Пловдив през последния половин век. Освен аналитичния му ум, той се отличаваше с увлекателните  и неразказани  политически истории в Пловдив и страната. Автор на книга “Огледало за обратно виждане”.

Северин отдаде целия си живот на журналистическата професия, като е работил в редакциите на “Работническо дело”  „Дума”, „Марица” и „Акцент”. Той остава в спомените на колегите си като човек, който винаги отстояваше позицията си, и бохем по душа.

На 26 октомври се сбогувархе и с инж. Коста Янков, който бе дългогодишен ръководител на студийния комплекс на БНТ - Пловдив. Той загуби битката с коронавируса.

"Преди две седмици той се усмихваше, търсеше решения, имаше планове, мечти – за модернизиране на студиата. Така че един ден да имаме онази телевизия, която вътре в нас - заедно обичаме и търсим. Един компетентен и качествен професионалист, човечен и позитивен, и най-сетне: естествено добър човек! Комбинация от лични качества и професионални умения – все по-дефицитни в дните ни. Момчетата от неговия екип казват за него: “златен“. Свързва ги не просто работа, а приятелство и близост, която за някои започва през 90-те години на миналия век, откогато Коста Янков е част от екипа на БНТ Пловдив. Нищо няма да притъпи болката и празнотата след него за прекрасното му семейство, на което изказваме дълбоки съболезнования. И искаме да им кажем : в тишината и болката след Коцето това „златен“ е неговата безусловно светла диря! Трагедия е, че си тръгна без време, ще липсваш много. С теб завинаги, Коце – голям, светъл Човеко!", написаха колегите му. 

През 2020 година Пловдив си каза последно сбогом и с най-усмихнатия репортер. На 6 март, след дълга и изтощителна битка с рака, почина Слави Калинов. Той е работил в различни медии, като последното му работно място бе вестник "Марица".  Преди това, повече от десет години, снимаше за вестник „Стандарт”.

Бат Слави, както го наричаха приятелите му бе страстен рибар, табладжия и и фен на Локомотив. Ще ни липсва несломимото му чувство за хумор, което го крепеше през последните години, както и прекрасните му, наситени с емоция снимки. 

Роденият в Асеновград математик и бивш председател на Народното събрание Благовест Сендов също приключи жизнения си път на 87-годишна възраст.

Акад. Благовест Сендов е роден на 8 февруари 1932 г. През 1956 г. завършва "Математика" в Математическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”, в периода 1960-1961 г. специализира в Московския държавен университет, през 1964 г. защитава кандидатска дисертация, а през 1967 г. докторска дисертация. През 1968 г. е избран за професор по изчислителна математика, през 1974 г. - за член-кореспондент на БАН, а през 1981 г. за академик.

Акад. Сендов е най-младият доктор на науките, най-младият професор и най-младият ректор на Софийския университет.

На 29 юли тази година почина дългогодишният кмет на хисарското село Кръстевич Румен Айвазов. Той издъхна на 59-годишна възраст. 

Преди броени дни - на 16 декември издъхна и бившият главен архитект на Пловдив Емил Жечев. Жечев бе зам. кмет по строителство и общинска собственост в мандата на Спас Гърневски. Той бе и сред кандидатите за главен архитект по време на конкурса при управлението на Иван Тотев. Десетки сгради под тепетата са построени по негови проекти. 

62- годишният пловдивчанин е бил заразен с коронавирус. През последните дни състоянието му се е влошило и той е приет в болница.

След дълго боледуване почина и Воеводата Георги Ряпов - председател и основен двигател на Асоциацията на таксиметровите шофьори, съобщават от Националната асоциация за защита на превозвачите и таксиметровите водачи. Въпреки че до последно не успя да стане след инсулта, той до последно продължи да се бори срещу неправдите в бранша.

На 21 февруари ни напусна бившият президент на Българската федерация по бокс – пловдивчанинът Марин Тодоров Димитров. 

Димитров работи в Българската боксова федерация малко почти 11 години и половина в периода 1999-2011 година, като първоначално бе вицепрезидент на Васил Иванов-Лучано, а от февруари 2000 година пое поста президент на БФБокс. 

Марин Димитров е и бивш председател на боксов клуб Ботев, който бе абсолютен хегемон в България по негово време след 2000 година и спечели 8 отборни титли на България. По времето на Марин Димитров най-старият международен боксов турнир за купата „Странджа“ се провеждаше всяка година в Пловдив, градът бе домакин и на европейското през 2006 година.

След тежко боледуване на 74 години, ни напуснах легендата на пловдивския волейбол Любен Шиндов. В дългогодишния си опит като треньор той допринася за развитието на българския волейбол и прави Локомотив Пловдив един от водещите в този спорт. Мнозина от неговите състезатели играят за знакови отбори в страната, за национлния отбор на България, както и в чужбина.

В 20-годишната си кариера като треньор има впечатляващите 16 шампионски титли 12 от които са последователни. Игражда младежкия национален отбор станал световен шампион в Египет през 1991 година. Отличен е със званието "заслужил треньор".

Легендарната пловдивска атлетка Иванка Ванчева също приключи земния си път през 2020 година. 66-годишната Иванка бе бивша състезателка по хвърляне на копие. 

Пловдивчанката е родена на 31 октомври 1953 година. Била е състезателка на Тракия по хвърляне на копие. Първи треньор и е легендарния Димитър Бахчеванов.

Най-доброто постижение на Ванчева е петото място на Олимпиадата в Москва през 1980 година. Точно там на 25 юли Иванка постига и най-доброто си постижение в кариерата - 65.38 метра.

В навечерието на 6 септември ни напусна и емблематична фигура на пловдивския ъндърграунд – Стоян Ненчев-Цеко. Той бе приет по спешност в Инфекциозна болница.  

Цеко бе един от водачите на силовата групировка „Клуб 777“ в Пловдив през 90-те години.

Той си отиде на 54 години. Кариерата си започва като състезател по борба. Световен шампион е през 1985 на Световното за младежи, през 1988 печели бронзов медал на Европейско първенство, а през 1990 сребърен медал на Световно първенство.

През последните години той е треньор по борба и обучава млади надежди на спортното училище в Пловдив. Има един син и дъщеря.

Месец преди края на годината ни напусна и една от емблематичните фигури на българския преход. Христо Данов почина на 66-години в дома  си в Пловдив. Той е бивш президент на Българския футболен съюз и Ботев (Пловдив), като той шеф на БФС, когато стигаме на 4-то място на Световното първенство.

През 80-те години е счетоводител в „Кореком“. В началото на 90-те години е президент на Ботев (Пловдив), в периода 1993- 1995 оглавява Българския футболен съюз, след като наследява на поста Валентин Михов. По-късно Данов е разследван за фалита на Агробизнесбанк и прекара близо четири месеца в следствения изолатор през 1999 г., последвани от домашен арест.

През 2007 г. се връща в българския футбол след 12-годишно прекъсване. Заема се с възстановяването на отбора на град Баня, който прекратява съществуването си през 2004. В същия град изгражда оранжерии за краставици, но бизнесът му фалира през 2012. Данов е собственик за известен период и на спортния вестник „Гол“, издаван в Пловдив.

Няколко седмици по-късно Пловдив си каза сбогом и с Димитър Галинчев. Заслужилият майстор на спорта по борба ни напусна на 82 години след кратко боледуване. Той бе един от доайените на класическата борба в Пловдив. Дългогодишен национал, който на олимпийските игри Мексико 68 се класира на 4-то място в категория до 63 кг.

През последните години той се бори с тежко заболяване, като бе пенсионер по болест. До последно светилото ни в борбата поддържаше верига магазини под тепетата.

Пловдив се сбогува и с един от най-големите футболисти и футболни деятели Виден Апостолов. Апостолов си отиде на 79-годишна възраст. Той е роден е на 17 октомври 1941 г. в с. Курило, Софийски окръг. Спортната си кариера започва в Локомотив (София), където още в юношеска възраст играе в представителния отбор - в 15 срещи постига и един гол в "А" РФГ. В отбора на Ботев идва през 1960 г. и цели 17 сезона до 1976 г. играе в неговите редици.

Започва кариерата си като ляв краен нападател със силен и точен удар, отлична техника и верен поглед на терена, но в Ботев треньора Г. Генов вижда в него отличен ляв краен защитник. Така близо 15 сезона фланелката с N4 е патент на Виден Апостолов.

Рекордьор сред бранителите в елита ни с 38 гола. Участва в 22 срещи и отбелязва три гола за националния отбор. В състава е за Световното първенство през 1966г. в Англия, но не записва двубой. Играе в 444 срещи в елита, от които 429 с екипа на Ботев. С отбора на Ботев е шампион на страната за 1967 г., носител на Купата на съветската армия за 1962 г., носител на сребърен (1963 г.) и бронзов (1961 г.) медали от първенството  на "А" РФГ и носител на Балканската клубна купа за 1972 г. 

Един от най-големите футболни ръководители. Дълго години е в Ботев, бил е и президент на клуба. След това е в Спартак и в Зоналния съвет на БФС. 

Отиде си и футболният деятел Димитър Енчев. Той беше до последно председател на Зоналния съвет на БФС в Пловдив. Енчев заемаше тази длъжност от 2006-та година. Един от най-уважаваните футболни деятели в Пловдив и областта. Бивш футболист на Ботев. 

Енчев си отиде на 73-годишна възраст. 

Преди броени дни ни напусна и родената в Карлово хандбалистка Веселка Калакунова. 30-годишната Веселка бе състезателка и капитан на отбора на "Салуд Теренифе" от 2008 до 2017 г. Тя е дъщеря на директора на ОП "Паркиране и репатриране" Ненко Калакунов.

Калакунова е загубила битката с мозъчния тумор, с който се бори от август 2016 година. Тогава ѝ е направена операция, която преминава успешно. Веднага след това се завръща на игрището. Ракът обаче се появява отново, а изходът този път е фатален. 

На 3 юли 2020 ни напусна живата история на театъра под тепетата - Пенка Калинкова. Голямата пловдивчанка, която посвети живота си, за да събира и разказва историята на този град, ще остане в сърцата ни с всеотдайността си във всичко, с което се захванеше.

Тя познаваше всички забележителни личности, белязали с таланта си Пловдив. Неуморно разказваше миналото на забележителните сгради в града, на техните обитатели, на онези, които с делата си бяха допринесли да го има Пловдив.

Годината бе белязана и от загубата на оперния певец Камен Чанев. Той беше в тежко състояние в болницата в Стара Загора, като се лекуваше от усложнения от коронавирус. 

Камен Чанев е роден през 1964 г., завършва Френската гимназия в родния си град Сливен, а след това Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София.

Специализира в Рим, в Академията на Борис Христов. Работил е с Александрина Милчева, Гена Димитрова, Леоне Маджера (пианистът на Лучано Павароти). Лауреат е на конкурса „Йоси Бьорлинг“, Швеция.

През 1992 г. започва работа в Софийската опера. След пет сезона се мести в Прага, където пее в продължение на две години. Изявява се в основния теноров репертоар – освен в България и на големите оперни сцени в Европа, Азия и САЩ. Има престижни ангажименти на сцените на Виенската Щатсопера (в ролите на Де Грийо от „Манон Леско“ и на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“) и на Арена Ди Верона (Калаф от „Турандот“).

От 2016 г. е в трупата на Държавна опера – Стара Загора.

Оперният певец беше женен за една от звездите на пловдивската опера Таня Иванова. Той често гастролираше на пловдивска сцена и покоряваше публиката под тепетата.  

 
На 25 ноември си отиде една от легендите на пловдивската бохема, музиканът Стефан Костов-Тето. Той почина на 72 години, покосен от коварната болест. Стефан Костов  е роден през 1948 г. в Кючук Париж . Завършва гимназия „Васил Коларов”. Бил много добър баскетболист. Играел в Спартак Пловдив.

Тето е сред любимците на пловдивската младеж от края на 60-те и 70-те години, много добър мениджър, той е и човекът с най-голям стаж в легендарното пловдивско вариете. В продължение на 10 години е основен певец там и около него се въртят всички формации. Той дърпа публиката и прави връзка с най-големите музиканти по това време. Откривател на много от големите ни музиканти. Затова всички в Пловдив го наричат Бате Тето от вариетето. Легендите около името му разказват, че той е човекът, който пръв е закарал примата Лили Иванова на участие. 

Стефан Костов е от поколението на Личо Стаунса, Ванко Филибето, Георги Алаинов - Алаина, Господин Господинов - Чоко. На юбилейния си концерт  през 2018 година Стефан Костов  се качи на сцената на Дома на културата  заедно с музикантите Васил Петров и Теодосий Спасов.

 
 
На 88 годишна възраст ни напусна известния тракийски кларинетист и фолклорен виртуоз Никола Янков-Леновчето. Един талант, посветил над 60 години от живота си на тракийската народна музика и учител на десетки музиканти в Тракия. Основател и ръководител на прочутата Леновска народна група с множество записи за фонда на Радио Пловдив и Българското радио.
 
Легендарната Леновска група е създадена в 1956 година с несменяем ръководител кларинетиста Никола Янков - Леновчето, роден в село Леново. През целият си период на изяви, в групата са участвали изпълнители, всеки един, от които е личност и връх като инструменталист. Леновската народна група все още живее в сърцата на почитателите на народната музика. 

Емблематичният пловдивски худжник Георги Кононец също почина на 84 години, след като бе заразен с коронавирус. Той се лекуваше в пловдивска болница.

Георги Кононец се нарежда сред най- добрите художници - наивисти в България. Той е роден на 2 май 1936 година в град Перник в семейство на белогвардеец, емигрирал в България. 

Той е самоук художник, притежава самороден талант. Живееше  и твореше в Пловдив. Негови творби са собственост на много от големите колекционери в страната и чужбина. 

Тази година Пловдив се сбогува и с галеристката Цена Бояджиева.  В последните месеци внучката на Златю Бояджиев и дъщеря на друг забележителен пловдивски художник – Георги Бояджиев-Бояджана, се бореше с коварна болест, но не успя да я победи.

Години наред Цена Бояджиева работеше, за да превърне арт пространствата в зала „България” – дом на Софийска филхармония, в галерийно пространство. И успя да го превърне в място за изложби.

На 10 декември ни напусна талантливият музикант Георги Христов. Младият мъж бе и преподавател по саксофон и солфеж в Пловдив.  Трагичната новина за кончината му бе съобщена от негови близки в социалните мрежи, а стотици колеги и приятели изказаха своите съболезнования, вярвайки че Георги е на по-хубаво място. 

Георги Христов бе съпруг на гласовитата певица Светлина Койчева, с която имат прекрасна дъщеричка. Светлина е дъщеря на прославения пловдивски китарист Веселин Койчев.

"Загубихме Жоро! Прекрасен човек, добър, общителен, любим на всички, навсякъде! Чудесен музикант! Невероятен, обичащ и обичан съпруг, баща, зет, другар и приятел! С големи мечти! Светли са спомените на всички от него! Да бъде светъл и живота му в Божието царство! Амин! Обичаме те, Жоро!" - написа Веселин Койчев в личния си профил.

Българското музикално изкуство и АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ изгубиха един голям творец, композитор и педагог. На 84-годишна възраст си отиде проф. акад. Николай Стойков - един от символите на АМТИИ и композитор от европейска величина.

Ученик на Панчо Владигеров в ДМА и специализирал в Московската консерватория при Дмитрий Шостакович и Тихон Хреников, Николай Стойков отдаде цялата си творческа и преподавателска енергия на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Той е и един от основателите на Ансамбъл „Тракия“. През 1976 е избран за доцент, а от 1987 е професор в Академията. Едновременно самобитен и академично школуван, Николай Стойков пише музика в областта на камерната и хоровата музика и проявява изключителен афинитет към обработката на българския автентичен фолклор. Участва в създаването на специалностите „Народни инструменти и народно пеене“ и „Дирижиране на народни състави“ в любимата си АМТИИ, на която е бил и заместник-ректор. През целия си творчески живот проф. Стойков подчертаваше голямото значение на българския фолклор за развитието на народния дух и съвременната българска музика. Многократно оказваше методическа помощ на фолклорните музикални училища в Котел и Широка Лъка, където името му се произнася и до днес с особено уважение. 

Приживе Николай Стойков бе удостояван три пъти с орден „Кирил и Методий“, двукратно бе носител на наградата „Пловдив“ за музика и на академичната награда „Меден чан“ на АМТИИ, но най-голямата награда, според думите му, бе любовта на студентите и уважението на колегите. До последно пишеше музика и единствено болестта успя да пречупи творческия му дух.

На 28 ноември ни напусна вълшебният разказвач - писателката Величка Настрадинова. Тя бе музикант и писател, автор на научна фантастика, фентъзи и магически реализъм, исторически, детски и други книги.

Една от най-оригиналните ни разказвачки бе родена през 1936 г. в Пловдив. Сестра е на популярната изпълнителка и композиторка Мария Нейкова. Завършва Софийската консерватория, специалност виолончело. Дълги години е преподавателка по камерна музика в Пловдивското средно музикално училище и артист-оркестрант в Пловдивската филхармония.

Пише книги за деца и възрастни, съвременни и исторически романи, както и фантастика. Авторка е на над 20 книги.

Едва 56-годишен ни напусна и Стефано Поповски! Талантливият художник отлетя в небесната Академия на изкуствата. Поповски – възпитаник на Художествената гимназия и Великотърновския университет, изкара последните години в Кастелон в Испания. Там омагьоса публиката с вълнуващото си изкуство – живописта, но и смелите съвременни експерименти. Силата на творчеството му бе ген, защото Стефано бе син на изключителния Иван Поповски. 

Творби на художника са представяни в множество изложби по цял свят. Те са част от колекции в Швеция, Норвегия, Германия, Великобритания, Ирландия, Португалия, България, Испания и други страни.

След дълго боледуване на 17 юни почина и големият пловдивски художник Таню Митев. 75-годишният пловдивчанин загуби битката с коварната болест, с която се бореше повече от година. 

Таню Митев е роден на 27 февруари 1944 г. в Пловдив. От 1976  г. е член на Дружеството на пловдивските художници, а от 1985 - на Съюза на българските художници. Членува и в Международната асоциация по пластични изкуства към ЮНЕСКО. Участвал е в множество национални изложби в София, Карлово, Смолян, Добрич. Показвал е творбите си в самостоятелни изложби в България, Франция, Белгия, Швейцария. 

Учи се и твори заедно с големите пловдивски художници Златю Бояджиев и Йоан Левиев. 

"Творците не са хора на материалното, а на духа. Тяхната мисия е точно такава – да съхраняват и пазят традициите. През 70-те години бях близък със Златю Бояджиев. Спомням си как рисуваше една голяма картина – „Родопска сватба“. Платното беше опънато на цялата стена в ателието му. Възхищавах се на героизма, с който твореше. Вече беше получил инсулт и рисуваше с лявата ръка. И работеше упорито и всеотдайно. Често ме канеше и често идваше при мен – в ателието ми срещу Кукления театър. Показвах му картините си, а той ги сочеше с бастуна си и отсичаше „да“ или „не“.  Неговата оценка беше барометър за мен. Благодарен съм, че имах шанса да общувам с него. Златю Бояджиев вдигаше високо летвата. В този период ми направи портрет. Аз пък му помагах в ателието – опъвах му платна, грундирах ги и попивах всички важни неща, които споделяше с мен" казва художника в последното си интервю за PlovdivTime. 

Последната си ретроспективна изложба "Мистични хоризонти" той откри на рожденния си ден през 2019 година в галерия „Aeterna“.

На 89 години почина и родената в Пловдив голяма българска певица и музикален педагог Ирина Чмихова. Тя бе едно от първите имена в българската поп музика. Родена е на 5 април 1930 г. в семейство на българка и руснак. Започва кариерата си като актриса в Димитровградския театър, но музикалният ѝ талант блесва още по време на студентските ѝ години в театралното училище в София. Явява се на конкурс и печели едно от първите щатни места към Държавна концертна дирекция в областта на естрадната музика. Песни за нея са писали Борис Карадимчев и Йосиф Цанков, изпълнява песни и шлагери на седем езика. Изнася концерти в Чехословакия, Полша, Австрия, Белгия и особено в бившия Съветски съюз, където и до ден днешен е смятана за явление.

Тя възпитава едни от най-големите имена в поп музиката у нас – Мими Иванова, Маргарита Хранова, Христо Кидиков, Мая Нешкова, Михаил Йончев, Йордан Марчинков, Петър Чернев, Мустафа Чаушев, Маргарита Градева, Ани Богданова-Рибарова, Камелия Тодорова, Диана Дафова, Надежда Енева, Етиен Леви, Райко Кирилов, Есил Дюран и много други.

Екипът ни изказва своите най-искрени съболезнования към семействата на всички пловдивчани, с които се простихме през изминалата година! Светла им памет!

 

Напишете коментар
Вашите коментари през Trafficnews.bg
1 Коментара
Сортирай по
коментар

123 11:03, 31.12.2020

Светла им памет!

Oтговора0
Вашият коментар през Facebook

Изпрати новина