И до ден днешен не мога да отговоря на въпроса по каква причина се занимавам професионално с фотография – тя просто дойде при мен“, споделя Христо Шиндов пред TrafficNew.

Христо Шиндов ще отбележи тържествено своето завръщане от презокенска на пловдивска арт сцена в галерия "Етерна" на 21 април. Днес творецът празнува и рожден ден.

Шиндов е роден в Пловдив. Преди време заминава да живее в САЩ, където се записва да изучава тайните на обектива в Brooks Institute към Санта Барбара, Калифорния. Започва да се занимава професионално с фотография веднага след завършването си през 2007г. Стартът му бил силен, а големите клиенти започнали да го търсят. През 2008 г. обаче дошла икономическата криза, която обърнала младежките му представи и динамиката на работа.

Христо Шиндов е по-малко разпознаваем в България, може би защото твори основно отвъд океана. Необичайния си и ловък стил ще покаже за първи път на родна почва в Пловдив. Предстоящата му изложба разкрива непознатото амплоа на познатите лица от Rock сцената. "On Stage & In Person" разказва без думи за портретите и музиката. Какво точно ще разкаже тя споделя самият Христо Шиндов пред TrafficNews:

 

–От години живеете в Америка. Какво Ви доведе обратно в родния Пловдив?

Аз не съм се върнал, тук съм за момента. Пребивавам и на двете места. Все още живея и работя в САЩ, просто пандемията и семейни причини наложиха да остана повече време в България.

–Какво срещнахте в САЩ и промени ли Лос Анджелис виждането Ви за България?

Америка и Лос Анджелис концентрират много мултикултурни общности. В този случай неизбежно е сравнението, но това не е в състояние да промени представата ми за България. Страната ни и по-специално Пловдив имат хилядолетна история и тук животът се случва както е предопределен, което ги прави уникални. Лос Анджелис не може да промени отношението ми към Пловдив.

–Удовлетворява ли ви тази динамика на Лос Анджелис и белязаха ли пътуванията вашия почерк във фотографията?

Тъй като първите ми професионални стъпки се случиха в САЩ, фотографията в България не ми е много известна.

Специално в нашия бизнес нещата са ужасно динамични и бързи, където и да е. Цялата подготовка и усилия се фокусират в един ден. Една работа, подготвяна седмици наред, трябва да се случи в един момент. На тази база има страшно много отговорност и човек просто трябва да бъде подготвен. Аз обаче обичам работата ми да бъде натоварена, за да може забавленията ми да са релаксиращи. Все пак, ако вътрешният ритъм на човек не съответства на динамиката на ангажиментите му, той вече започва да не се чувства удовлетворен.

–Кога насочихте обектива си към Rock сцената?

Голям кръг от моите приятели са музиканти, много от тях са в различни формации и банди. В Америка пък се запознах с много тамошни изпълнители. Излиза, че музиката е вътре в мен и вървим заедно. Паралелно с това се занимавам и с комерсиална фотография с различни клиенти и продукти на пазара. Един приятел се шегуваше, че съм „heavy metal" фотограф, тъй като клиентите ми се обединяват около тежките метали (смее се).

–Къде е пресечната точка за Вас между рока и фотографията?

Аз така и не просвирих на какъвто и да било инструмент. Опитвах, но дисциплината ми липсваше. После дойде фотографията, отдадох ѝ повече време и намерих моя начин да допринеса от една индустрия в друга. Може би това е моята пресечна точка и смисъл.

–А къде е разликата между това да снимате звезди от музикалната индустрия и да работите с реклама на някакъв продукт например?

Фотографията на банди е много динамичен процес, в който няма дисциплина. Всичко е свобода и емоция. Изкуството не подлежи на строги правила. Докато при рекламната фотография и реализацията на високостойностни проекти, ако търсиш просперитета, е нужно да си дисциплиниран. Затова предпочитам да балансирам между двете ниши.

Когато снимаш утвърдени рок звезди, те имат своите капризи. Изгряващите банди пък са склонни да мислят, че светът им принадлежи. Снимал съм коли за реклама на големи марки, сами разбирате, че тя стои както я сложа, не ми приказва обратно, не се заяжда с мен.

Ето в това откривам необходимия баланс, а разнообразните занимания ме отървават от скуката. От друга страна, познанието в различни области ми е помагало много в работата. Веднъж се наложи да снимам строителни работници, които изграждат пътища. При мен дойде художественият директор на фирмата и каза „Искам да ги снимаш, сякаш са Rock банда“, защото те също са супергерои, чието усилие обаче остава в сянка, сравнено с това на звездите на музикалната индустрия.

–Ще Ви върна обратно към предстоящата Ви изложба в Пловдив. Какво се очаква да видят хората там?

Изложбата ще бъде представена за втори път. Първият беше през 2019г. в една галерия в Лос Анджелис. Тя съчетава сбор от работите ми през годините и  показва „портрети на сцена“. "On Stage & In Person" произлиза от мои комерсиални проекти, но досега не са били публикувани никъде в списания или медии. Целта ми бе да покажа известни музиканти в едно друго амплоа, когато съм ги видял в една друга светлина. Това също така ще бъде и първото ми изложение в Пловдив, което за всеки артист е нещо сериозно.

–Как Ви кара да се чувствате мисълта, че Ви предстои първата изложба на родна земя?

До момента не съм имал време от работа по проекта, за да стигна до анализ на това как се чувствам. Когато изложбата мине, вече със сигурност ще мога да говоря за емоции. Но отсега се носи приятно усещане.

–Как се спряхте на галерия Aeterna за първата изложба в страната?

– Познавам се със собственика вече 25 години. Смятам, че той е човекът, който може да покаже този тип изкуство правилно. Много малко изяви имам в България, затова хората не ме познават като артист и стил. Предпочитам да работя с хора, с които знам, че ще работим добре.

–Споменахте, че изложбата е живяла вече един живот в Лос Анджелис. Как прогнозирате интереса от страна на пловдивчани към този вид фотография?

Моите близки със сигурност ще дойдат да я разгледат. Не съм имал време да прогнозирам, но това не ме притеснява. Правим го с желание, пък ще го мислим тогава (смее се).

–Преди да заминете в САЩ сте снимали в Пловдив, обмисляли ли сте една ретроспективна изложба със снимки от старите ленти?

Снимал съм, но това е било само на любителско ниво. Вярвам, че човек трябва да върви напред и това, което предстои, е по-важно от миналите събития. Да изложа фотографии от момент, в които съм нямал никаква идея какво правя, не ми е хрумвало.

–Повлия ли кризата на вдъхновението и творчеството Ви?

Един творец не може да бъде спрян да твори от външни фактори. Колкото до фотографията, когато се разглежда като комерсиално изкуство, претърпя катаклизъм. Кризата не повлия на вдъхновението, но повлия на реализацията му. Аз намерих начин да се адаптирам към ситуацията.

–Днес е Вашият рожден ден. Какво си пожелавате в личен и професионален план?

Иска ми се светът да бъде отново това, което беше, а развитието да бъде към по-добра форма. Човек не може да съществува сам със себе си, видяхме, че имаме нужда от семейство и среда. А за мен – ако мога да продължа да се развивам в сферата ми, ще се радвам.