Знаете ли защо повечето специализанти избират кардиология? За да се научат как да лекуват сърцето, когато то бъде разбито. Анекдотът е любим на д-р Донка Русева от Клиниката по кардиология на пловдивската университетска болница „Свети Георги” и с него на шега обяснява решението си да се насочи към тази тежка и все още считана за мъжка специалност.

„Истината е, че клиниката ни е център за лечение на хора със сърдечна недостатъчност. Повечето ни пациенти са тежко болни, възрастни. В момента, в който получат диагнозата, тя е за цял живот. Някои спазват хигиенно-диетичен режим, други – не. Някои слушат нашите препоръки, други – не. Но все пак имаме и доста усмивки. Когато пациент постъпи в тежко състояние, не може да си поеме въздух, не може да легне, а след една седмица го изпишеш порозовял, с блясък в очите и ти каже: „Докторе, благодаря!”, това е най-хубавото в нашата професия”, признава младият лекар. И разкрива, че тайната на успешното лечение е да го правиш с много любов.   

Д-р Русева завършва Медицинския университет в Пловдив с отличен успех и от 9 месеца е специализант по кардиология. Казва, че медицината била детската й мечта, въпреки че няма медици в семейството си. Първият й сблъсък с кардиохирург е в трети клас, по повод операция, която претърпял нейният дядо. „Това беше нещото, което ме запали да се занимавам с кардиология”, отчита медикът. Докато учила в Национална търговска гимназия с профил Данъчен и митнически посредник, имала известни колебания дали да наследи професията на родителите си и да се занимава с икономика. Но в десети клас след кратък стаж в счетоводна кантора осъзнала, че сметките не са нейното призвание. И се насочила съм по-хуманната професия. Сега близките й са изключително горди с постиженията на дъщеря си и със задоволство изтъкват титлата „доктор” пред името й.

Избрала УМБАЛ „Свети Георги” за място на специализацията, защото още като студент по медицина в четвърти курс тук видяла какво означава кардиология в действие. „Моят асистент д-р Николай Атанасов, завеждащ Интензивния сектор, ни преподаваше и ни вкара с пълна сила в кардиологията. Показа ни спешните състояния, как се лекуват спешни пациенти. Не казвам, че в другите специалности няма спешност, но може би в нашата е най-голямата”, отчита д-р Русева. Тя е изключително благодарна на всички преподаватели и най-вече на д-р Лина Стоянова, която положила основите по пропедевтика, асистентите по педиатрия д-р Янков и по кардиология д-р Атанасов, както и асистента по анатомия д-р Мулетаров.

В началото най-трудно й било да остава сама по време на дежурства. Паникьосвала се дали ще може да вземе оптималното решение за пациента, но скоро осъзнала, че притесненията са излишни. Все още голямото предизвикателство за нея е да постави диагнозата възможно най-бързо. В личен план пък най-трудното е съчетаването на работата с останалите ангажименти извън отделението, което се е превърнало във втория й дом. 

Никога не е обмисляла възможността да търси реализация в чужбина. Признава, че я изкушава идеята да замине, да изкара курс на обучение и да се върне тук да прилага наученото. Следващата година ще посети за седмица един от водещите центрове за трансплантация на бял дроб и сърце в Кеймбридж. Интересното за нея там ще бъде да види поддържащото лечение на пациента, преди да стигне до трансплантация.

„Важно е да се обяснява на хората, че когато техният близък вече е в терминално състояние, няма какво да се направи. И филмите, които показват как след 10 години човек се събужда от кома и е добре, мозъкът не е увреден, си остават само на телевизия. Може би трябва да се опрости и системата, нормативните документи, които натоварват излишно този тежък момент”, смята младият лекар.

Д-р Русева помни повечето си пациенти. Сред интересните случай от практиката й е пациентка, изписана само преди два дни. „Тя беше с тежката диагноза белодробна тромбоемболия след цезарово сечение. Жената имаше и вродена тромбофилия, тоест кръвта има тенденцията да се съсирва повече, отколкото при останалите хора. Нейните симптоми бяха започнали около 20 дни преди да бъде хоспитализирана при нас. Беше преминала и през други лечебни звена, но ние бяхме тези, които установихме тежката диагноза и я лекувахме близо 10 дни. И я изписахме жива и здрава, на крака, да си гледа малкото момченце”, разказва кардиологът.

Съветът й към пациентите е да посещават профилактични прегледи не само при личния лекар, но и при кардиолози. Да си обръщат внимание, по възможност да не пушат. Да спортуват и да намерят начин, по който да релаксират. Свободното време да прекарват на планина или места, които ги карат да се чувстват добре. А като най-полезен спорт за сърцето посочва плуването. „Всичко, което е над умереното, вреди. Няма как например един човек на 40 години с неоптимално тегло, който не е трениран, да пробяга 10 километра, без това да му навреди. В същото време един атлет, и на 40 години, може да пробяга това разстояние без никакъв проблем. Всичко трябва да е в нормата. Или, както казват, дозата прави лекарството, дозата прави отровата”, категорична е д-р Донка Русева. Питието за сърцето пък безспорно е червеното вино, което задължително трябва да се консумира в добра компания на любими хора.