Ключът към правилното лечение е точната диагноза, убедени са д-р Деляна Давчева и колегите й. Пред очите им ежедневно преминават между 150 до 300 човешки съдби чрез резултатите, които валидират. Лекарите в Централната клинична лаборатория на УМБАЛ „Свети Георги” и Технологичния център за спешна медицина нямат право на грешки. Защото резултатите, които предоставят на клиницистите, служат за вземане на животоспасяващи медицински решения. Най-много обичат да бъдат добрите вестоносци. Да потвърждават дълго чакана бременност или да отхвърлят тежка диагноза. „Наскоро пристигна млада майка с 6-месечно бебе, която носеше резултати от направени изследвания. Беше решила, че детето има сериозен проблем. Еритроцити бяха под долна граница, посочена в референтния интервал, който бе предоставен от лабораторията. Веднага забелязахме, че тези референтни граници са за възрастни. Бебенцето нямаше никакъв проблем, освен че го бяха разнасяли в жегата”, спомня си д-р Давчева.
Тя е лекар в Централна клинична лаборатория на най-голямата болница у нас от 2007 г. Споделя, че със сигурност решението да стане лекар не е гласно изказана детска мечта. Подсъзнателно обаче е силно повлияна от баща си, фелдшер по професия. В продължение на години той заедно с една медицинска сестра и шофьор на линейка били единственото медицинско обслужване за десетина селца в Северна България. „Много пъти съм си мислила колко кураж се иска, за да практикуваш по този начин и спешна медицина, и педиатрия, да работиш „на фронта”. В очите ми той е един от най-големите ми авторитети”, признава д-р Давчева. Майка й се притеснявала от избора на дъщеря си да тръгне по същия труден път. И тя, и ръководителката на детския хор, в който малката Деляна пеела, били силно амбицирани тя да продължи в тази посока. В крайна сметка обаче везните се наклонили към медицината и днес д-р Давчева не съжалява за избора си.
С огромно страхопочитание към пловдивската медицинска школа, не се колебала къде да учи. Въпреки че била приета и в София, избрала Медицинския университет – Пловдив. Останала очарована от клиничната лаборатория, нищо че все още помни как треперила на път за изпита. „Изключително интересна. Има връзка с всички клинични специалности. Бяхме респектирани към преподавателите ни, които на практика са едни от основоположниците на клиничната лаборатория в България – проф. Цветкова, проф. Атанасов. Проф. Цветкова, с която имам шанса да работя до днес, е написала първите учебници, от които учат специалистите по клинична лаборатория, студентите, специализанти. Това беше един от най-интересните ни лекционни курсове. На този етап категорично професионалният ми избор бе акушерство и гинекология, но в момента, в който започнах работа в директен контакт с пациентите, разбрах, че няма да се справя с емоционалното натоварване и с хирургичната работа. Действително е много важно целият положен труд да бъде оптимално използван и всеки да си намери мястото в нашата гилдия. И след завършването ми бях много доволна, че обявиха места за платена специализация по клинична лаборатория”, казва младият лекар.
Девет месеца по-късно е назначена на работа към университетската болница и продължава като специализант държавна поръчка. През 2010 г. се овакантява място към Катедрата по клинична лаборатория на Медицинския университет и получава шанса да се яви на конкурса и да стане асистент към катедрата. Споделя, че с огромно удоволствие си върши работата и като преподавател, която я предизвиква непрекъснато да се усъвършенства извън избраната тясна специалност. Категорична е, че не е съществувала дилемата дали да остане в България, или да замине в чужбина. „Не е тайна за никого, че има търсене на медицински кадри от всички специалности в най-добре развиващите се и най-добре плащащи държави. Няма как да сложиш на везните само възнаграждението. Не е това, което тежи, когато си избираш да бъдеш лекар. От страната на България, Пловдив и Медицинския университет натежаха семейство, приятели, социалният капитал, който имаме тук. Освен това колкото и да пътуваме навън, все повече се убеждаваме, че Пловдив е един от най-зелените, най-спокойни, най-красиви градове в Европа. Трудно е да натежи другата част на везната с 8 до 10 пъти по-голямо възнаграждение”, смята д-р Давчева. Сред основните й мотиви да остане тук е и желанието трите й деца да имат българско самосъзнание.
В момента рутинна работа, преподавателската и научната са едно неделимо цяло, а работният ден на медика продължава по 12 часа. Първият ангажимент е сутрешният лекарски рапорт в централната клинична лаборатория. Следва вътрелабораторен качествен контрол на сектора - хормони, туморни маркери, лекарствено мониториране. Д-р Давчева е в лекарски график и дава нощни и съботно-неделни дежурства, по време на които е на разположение в хирургичния блок и централната клинична лаборатория и се налага да прави и микроскопски изследвания и спешни анализи. Като преподавател води студенти по медицина и фармация от трети курс по дисциплините Клинична лаборатория и Клинична химия, както и бъдещи медицински сестри и акушерки. След като приключи работа в лабораторията, продължава в Технологичния център за спешна медицина.
Признава, че крайните резултати са нещото, което я мотивира. „Резултатите, които показват студентите, ме мотивират. Признавам си, че тайно пресмятам общия им успех и се радвам на постиженията им. И много се надявам да успявам да мултиплицирам добрия пример, който са ми дали моите преподаватели”, споделя младият лекар. Горда е и с резултатите по отношение на научната работа, свързани с наскоро завършил 2-годишен проект. Той е реализиран от нея и колегите й съвместно с доц. Веселин Кметов и екипът му от Химическия факултет на Пловдивския университет. Резултатите са постигнати благодарение на модерната апаратура за мултиелементен анализ на Технологичния център за спешна медицина, каквато до момента няма в друга медицинска лаборатория в страната. А целта - разработване и валидиране на метод за мултиелементен анализ в човешки серум. Той предоставя възможност за едновременно изследване на до 70 химични елемента в малко количество биологичен материал, в случая – човешки серум, и то за много ниски граници на количествено определяне. „До момента тази възможност не е съществувала, така че не е имало и знание за ролята на отделни елементи при различни заболявания. Този опит, който сме събрали, е база за по-лесното разработване на такъв тип методи в друг тип биологични материали – човешка плазма, пълна кръв, тъкани, слюнка, коса, което вече се прави в чужбина”, обяснява д-р Давчева.
И допълва, че микроелементите са изключително важни за човешкото здраве. Без някои от тях са невъзможни редица метаболитни процеси в човешкия организъм. Друга част са токсични. По отношение на есенциалните елементи на преден план е профилактиката и терапията на различни заболявания, свързани с дефицити им. Предоставяйки на клиничната практика достъп до такъв тип методи, се дава възможност от една страна на проучването в детайли на влиянието на тези елементи и тяхната роля при различни заболявания. От друга страна, в чисто практичен аспект, се дава възможност за т.нар. персонализиран подход към пациента и определяне на подходящата за него доза.
„При много от есенциалните елементи има доказано отрицателно въздействие върху организма при предозирането им. Типичен представител е селенът, който е изключително важен и когато има дефицити, те трябва да бъдат компенсирани. Но при предозирането му се увеличава рискът от сърдечни заболявания, може да предизвика редица злокачествени заболявания. Интересното е, че тези олигоелементи силно се повлияват от средата, в която живеем, от състава на почвите. Това беше и едната от задачите ни – да определим референтни граници за българската популация, които да се използват за надеждна интерпретация след това на резултатите”, обяснява лекарят.
Съветът й е, когато купуваме хранителни добавки, първо да се съветваме с лекар или фармацевт. Да не се подвеждаме по модата за „здравословно хранене”. Когато избираме кокоши яйца, обогатени със селен, да не забравяме, че първоначално селенът е бил познат като токсичен елемент. И че няма консенсус за препоръчителните дневни дози. Така че не е достатъчно да прочетем какво е написано на етикета, защото то може да е написано за хората, живеещи в Германия например.