Мариус Куркински прави една от най-личните си изповеди в подкаста „Храмът на историите“ пред Мариян Станков. В откровения разговор актьорът говори за греховете, самотата, голямата любов и цената, която сцената е взела от живота му.

Той започва не с ролите, а с признание – определя себе си като егоистичен човек и признава, че не е дал достатъчно на близките си. По думите му именно театърът го е „окастрил“ от нужното отношение към хората около него.

Куркински се връща и към началото на кариерата си – бурните 90-те, когато се превръща в една от големите звезди на българската сцена. Въпреки успеха признава, че именно осъзнаването, че няма да се превърне в световноизвестен артист, го е накарало да се вземе истински насериозно като творец.

Сред най-силните моменти в разговора са признанията за личните му загуби – смъртта на майка му, а години по-късно и на баща му. И в двата случая актьорът излиза на сцената почти веднага след трагедията, а днес сам се пита дали това е било сила, или липса на чувствителност.

След смъртта на майка си той преминава през период, който сам определя като „опасен“. Отдръпва се от сцената и признава, че е допуснал грешки, от които и до днес се срамува, без да иска да ги назовава.

Особено откровен е и по темата за любовта, която нарича „преживяно състояние“. Разказва за една голяма, споделена любов, „точно по мярка“, приключила по взаимно решение, за да остане чиста. След нея идва друга връзка, която описва кратко, но тежко – като „тотална щета“.

Днес Мариус Куркински признава, че е сам в личния си живот. Не вижда в това трагедия, а естествен резултат от избора и пътя, който е извървял.

В разговора намира място и темата за вярата. Според него Бог не мълчи – хората са тези, които са спрели да чуват. По думите му проблемът не е в липсата на Бог, а във „вкаменяването“ на човешките сърца.

Актьорът коментира и състоянието на обществото и културата у нас, като признава, че съжалява за загубата на вкус и интерес към по-дълбокото изкуство. Именно това е и причината новият му спектакъл да бъде насочен към българските автори и език.

В края на разговора Куркински оставя и въпроса, който според него е най-важен – същият, който Бог задава на човека: „Къде си?