Мишел Ел Асмар е собственик и изпълнителен директор на един от  големите строителни холдинги в Ливан - Platinum Invest Holding.  Холдингът има инвестиции в строителството в Пловдив и София, тъй като ливанският бизнесмен определя България като атрактивно място за капиталовложения в областта на строителството, търговията с недвижими имоти и медицинския сектор. Два дни след опустушителната  експлозия в Бейрут TrafficNews се свърза с него. 

Предприемачът разказва с огромна скръб за опустошенията в любимия му Бейрут и десетките погубени животи. Смята, че основна вина за експлозията носят управляващите и тяхната некомпетентност. 

   - Днес е ден на траур в Ливан, след ужасната трагедия в Бейрут. Каква е емоцията, която идва веднага след мъката за десетките жертви?

- Днес е най-лошият ден в най-новата история на Ливан. Скърбим за жертвите и изпитваме много съпричастност към техните семейства.
Като граждани на тази страна, като представители на частния сектор, като активни инвеститори, ние сме опустошени от мащаба на трагедията,  от положението на нашата столица, от бедствието, което се случи поради този взрив. Едновременно с това изпитваме състрадание  към всички граждани, които живеят или имат бизнес в нашия любим Бейрут.


- Каква е настоящата ситуация в столицата? Управителят на Бейрут сравни опустошението с Хирошима и Накасаки.

- Столицата е опустошена, културни забележителности съхранени с векове, изчезнаха за секунди, икономическата и пътната инфраструктура на Бейрут са разкъсани. Това е третата най-голяма експлозия в историята на света и най-лошото е, че тя не е дело на враг, а на невежеството и некомпетентността на нашите управници и техните служители. Невежество, което доведе до загуба на много човешки животи, което разруши домове и мечти. Невежество, зариди което работата и постоянството на местния бизнес през годините, отидоха в кошчето за боклук. Некомпетентност, която остави стотици хиляди без покрив.  Бедствие, което добавено към всички трудности и обстоятелства в икономическите и политически план, пред които е изправена нашата страна убива мечтите и амбициите на нашия народ.
По-лошо е от Хирошима и Нагасаки, защото беше направено от нашите управници и индуцирано от небрежност!


- Терористична атака или злополука, следствие от нечия небрежност? Каква е преобладаващата версия?

- Преобладаващата версия е версията за небрежност и некомпетентност. Всъщност има разследване, което се води от комисия, която обеща да даде резултати в рамките на 5 дни. Гражданите обаче нямат доверие нито на комисията, нито на правителството и се страхуват, че вината ще бъде прехвърлена на служителите от ниските нива, макар че виновните за това опустошително събитие са по високите етажи.


- Какво се знае за това огромно количество амониев нитрат? Как е било съхранявано?

- Има една версия, която гласи, че през втората половина на 2013 г. митниците спряха в Средиземно море кораб, пътуващ от Грузия до Мозамбик с 2700 тона амониев нитрат на борда. „Стоката“ е държана под стража и оттогава тя се съхранява в хангар №12 в Бейрутското пристанище.

Досега никой не е дал отговор на въпросите: Защо съхранявахме толкова дълго време този опасен товар? Защо не го изпратихме обратно? Защо никой не е имал инициативата поне да го транспортира далеч от центъра на града, в който живеят повече от 1 милион души? Защо сме го съхранявали заедно с фойерверки? Къде са мерките за безопасност? Къде е съвестта на нашите лидери? Бяха ли наясно лидерите ни за съществуването на тези вещества? Защо не реагираха? Има ли сделка, сключена за съхранението им?
Много въпроси се задават и сега, но 2 дни след взрива няма отговори. Надяваме се скоро да имаме отговори и всички отговорни служители да бъдат изправени пред правосъдието.


- Досега властите обявиха, че 80 души са убити и повече от 4000 ранени. Какво се случва в болниците с този огромен брой? Има ли изчезнали хора?

- До сега имаме повече от 120 загинали и повече от 5000 ранени. В нощта на взрива имахме огромен наплив към столичните болници, където хората се лекуваха в коридорите и на паркингите, поради липсата на места и легла, които бяха пълни. Все още има липсващи хора - имаме съмнения, че има трупове в морето, но вероятно ще е много трудно да ги открием. Силата на взрива беше огромна и се усети в цялата страна. Всички се чувстваше така, сякаш експлозията е точно до него. Бог да помага на семействата на жертвите и на изчезналите хора и Бог да бъде с ранените, за да се оправят скоро.

- Разрушенията са огромни, кои са най-пострадалите райони?

- Целият Бейрут е унищожен. Имаше стъкла, разпръснати в радиус от 15 км от центъра на взрива. Районът в центъра е изцяло сравнен със земята, морското пристанище вече не съществува и ако обикаляте по улиците на Бейрут, ще решите, че ядрена бомба го е ударила... няма да познаете Бейрут. Дори по време на гражданска война щетите в центъра на града не бяха толкова големи.

- Ливан е в тежка икономическа криза, все още не е преодолял последствията от войната. Ковид кризата тежко наранява икономиката и здравеопазването. Експлозията е друг удар. Има ли опасност от хуманитарна криза?

- Ако не получим международна помощ, със сигурност ще бъдем изправени пред хуманитарна криза. Смятаме, че днес има повече от 300 000 души без подслон, нашият запас от брашно няма да издържи повече от 3 седмици и нямаме повече силози, които да ги съхраняваме, ако купуваме отново. Така че, да, ще имаме хуманитарна криза, ако международната общност не преодолее политическите борби и не изпрати всякакви медицински, хранителни и други консумативи.


- Какви са прогнозите ви за икономиката на страната? Кои са най-големите ви страхове?

- Според мен, пред нас има два сценария. Първият е оптимистичен, като се надявам, че този взрив ще подейства като събуждане и  международната общност ще вземе нещата в ръце и ще помогне за възстановяването на страната ни, за да я върне на правилния път.

Вторият е песимистичният сценарий, при който страната ще получава само хуманитарна помощ и правителството ще действа все едно нищо не се е случило. Това за мен е много лош вариант.
Нека се молим за първия сценарий, защото най-големият ми страх е прилагането на втория сценарий и това ще доведе до разпад на държавата. 


- Кои държави са солидарни с Ливан в този изключително труден момент? Каква хуманитарна помощ е необходима?

- Единствената положителна последица от този взрив е, че всички наши стари приятели отново възстановиха връзките с Ливан и започнаха да изпращат самолети с хуманитарна помощ. Тук визирам Франция, KSA, ОАЕ, Катар, САЩ, Йордания, Ирак ... Нужна ни е помощ почти във всички сектори - лекарства,  медицински материали, храна, подслон, строителни  материали.