Ако утре Русия реши да прекъсне бойните действия, това е краят на войната, а ако Украйна реши да прекъсне бойните действия, това ще е краят на Украйна, коментира в "Панорама" политологът Иван Кръстев.

Според Иван Кръстев европейците все по-ясно си дават сметка, че войната в Украйна е война за Европа. Смята, че поне в следващите 12 месеца по-скоро ще ескалира, отколкото ще се успокоява и това се усеща от всички. Прочетете интревюто на Иван Кръстев пред БНТ: 

Бойко Василев: От кого зависи тази война да свърши?

Иван Кръстев: Вижте, за да започне война е достатъчна една сила. Не е достатъчна, за да завърши. И разликата е в това, че ако утре Русия реши да прекъсне бойните действия, това е краят на войната. Ако Украйна реши да прекъсне бойните действия, това е краят на Украйна. В този смисъл ситуацията поне в следващите 6, 8, 10, 12 месеца по-скоро ще ескалира, отколкото ще се успокоява и мисля, че това го усещат всички. Предполагам, сте гледали внимателно обръщението на руския президент от преди три дни. Там не става дума за това, че войната трябва да спре. Става дума за това, че войниците имат право на две седмици отпуска на всеки шест месеца. Това е съобщение за война, която няма да спре. И друго, което не знам дали ви е направило впечатление, един от руските блогъри показа, че нито един от хората, които са били в залата, докато президентът Путин чете своята реч, няма син или дъщеря, които да се бият в Донбас.

Бойко Василев: Преди година вие казахте, че силата ще бъде на страната на този, които издържи повече болка. Сега при кого е силата – при Русия или при Украйна?

Иван Кръстев: През тази една година станаха много неща, които като че ли човек тогава не можеше да си ги представи. Ако бяхме водили този разговор преди една година, колко от нас щяха да кажат, че Украйна може да издържи една година? Почти никой, това е истината. И това е включително хора, които силно подкрепят Украйна, не вярваха, че това е възможно. Ако някога, преди една година някой беше казал, че Германия няма да получава никакъв руски газ и ще успее въпреки хубавото време, което, разбира се помага, с 20% да намали потреблението си на енергия, колко човека щяха да го повярват?

От друга страна истината е, че руската икономика се оказа по-издръжлива, отколкото много хора вярваха в началото, когато се поставяха икономическите санкции. Не е свършила тази война и затова този разговор е толкова труден, защото и двете страни са убедени, че всъщност биха могли… че времето работи за тях. И си мисля, че това е един от големите проблеми, пред които сме изправени. Но, гледайки тези картини и унищожения, все повече говорим за войната като военни стратези. От друга страна, представете си следните неща – 15 млн. души в момента не живеят в Украйна там, където са живели. Има градове, които просто ги няма. 90% от всички сгради в Мариупол са унищожени. Според мен тази човешка страна, степента на разрушението, е нещо, което не е достатъчно интересно на хората. Защото истината е, че ние в началото изведнъж се шокираме, но след това тоя шок ни идва повече и се опитваме да не говорим за тия неща.

Бойко Василев: Сега дали голямата промяна не е това, че Западът се изправя срещу останалия свят? Говоря не само за Русия, говоря за Китай, за Индия, за Турция дори. Говоря не толкова за директен сблъсък, а за сблъсък на обществените мнения. Тези, които слушаха внимателно Байдън, срещу тези, които слушаха внимателно Путин.

Иван Кръстев: Голямо социологическо проучване направи Европейският съвет за външна политика и част от него бяха проучвания в Индия, в Китай, Русия, в Турция. И едно нещо е пределно ясно – за тези хора това не е тяхната война. Помислете си - колко от нас следят внимателно това, което става в Етиопия? А географията, историята променят много неща. Разбира се, в много страни - и в Африка, и в Латинска Америка, когато те гледат тази война, ние гледаме на нея като на имперска война и тя е такава, но те виждат на страната на украинците бивши колониални сили и затова този тип реакция, която се наблюдава в Европа, в САЩ, не е начинът, по който реагира светът.

Светът не е на страната на Русия, светът просто иска тази война да свърши, без да се интересува как тя ще свърши. И нямаме право дори да се сърдим на хората затова, защото, помислете си, обикновено европейските дипломати, когато отидат на далечно място, преди още да са видели какво става, предлагат войната веднага да свърши и да спре да се дава оръжие и на двете страни. В този смисъл това е европейска война и тя показва още нещо, показва, че Европа е загубила усещането си за центъра – вече не всичко, което се случва в Европа, е глобална политика.

От друга страна, също за последната една година, всички социологически проучвания показват, че европейците все повече си дават сметка, че тази война е не просто война в Европа, а до голяма степен е война срещу Европа. И едно от нещата, които винаги забравяме, защо Западът прави всичко това, никога не забравяйте, че през 1994 г. третата по големина ядрена сила в света беше Украйна. И когато светът накара Украйна да даде ядреното си оръжие ѝ обеща, че ще запази нейната териториална цялост. Ако никой не се беше вдигнал в защита на Украйна, повярвайте ми след 20 години всички щяха да живеят в държави, които са съседни на ядрени държави. Не знам дали този свят ни харесва повече.

Зеленски с емоционална реч за годишнината от войната: Издържахме. Не бяхме победени

Бойко Василев: Вие самият участвахте в това голямо изследване и споменахте за тази топла зима, която премахна страховете на германците и на голяма част от западноевропейците, най-големите им страхове от студ. Въпросът е обаче могат ли общества, които треперят за сметките, да решават въпросите на войната и мира, на живота и смъртта?

Иван Кръстев: Промяната е драматична и тя е свързана с нещо много по-важно от сметките и икономическите проблеми, които Европа безспорно вижда, при това това не е първата криза, която Европа преживява през последните 10 години. За Европа това, което става в Украйна, е краят на света както си го представяме. Цялата идея на Европа за това как изглежда светът, се базираше на факта, че икономическите отношения, ако силно ти търгуваш с някого, шансът той да започне война срещу теб е нула и, второ, че военната сила няма значение. И европейците имаха добри причини да мислим по този начин. Третото нещо, към което европейците някак не се отнасяха сериозно, е силата на националистическия сантимент. В позитивния смисъл на думата. Вижте какво стана - Европа търгуваше активно с Русия, Русия безспорно нарани и себе си, започвайки тази война. Но се оказа, че икономиката не е единственото нещо, което мотивира определен тип държавници как действат или как не действат.

Второ, Европа се оказа, че е военно абсолютно неподготвена за един свят. Третото, което се оказа, беше Украйна, когато гледах тези кадри, хората не си дават сметка, че афганистанската армия, денят, в които американците си тръгват от Афганистан, е по-добре въоръжена и обучена от украинската армия. С всичките технологични неща. Само че за да се бориш, трябва да вярваш в това, което правиш. Всъщност това е, което накара европейците по друг начин да видим и собственото си място, собствената си история. Ако погледнете как се променя общественото мнение - за Германия това, което става, е просто промяна на идентичността. Германците бяха убедили себе си, че ако в едно нещо те няма да участват в този свят, това е война. Те няма да дават оръжие; че никога няма да виждат себе си като военна сила. Първото нещо, което се случи след започването на тази война, е решението на немското правителство да инвестира 100 милиарда в своята отбрана. В този смисъл толкова много неща са се променили за тази една година, толкова бързо, че според мен ни е по-трудно да видим какво се е променило и през цялото време говорим какво ще се промени.

Войната в Украйна - една година дезинформация

Бойко Василев: Да, защото дори си задаваме този въпрос - какво се е променило след коронавируса за втори път за две години?

Иван Кръстев: Между другото и тези всички кризи не са несвързани една с друга. Защото ако погледнете общественото мнение, непрекъснато се случва нещо, което ти не си вярвал, че ще се случи. Непрекъснато пред правителствата се изправят усещането… помислете си, по време на коронавируса всички са съсредоточени, всички хора взимат лични решения, какво ще направят, какво няма да направят и основното нещо е, че най-важното е животът. Изведнъж започва войната и се появява цяло едно поколение, като това момиче, което казва за мен животът няма смисъл, ако няма да го живея по начина, по който искам. Между другото, психологически, ние в момента говорим главно за разрушени сгради, за артилерия, за какво става, какво не става. Давате ли си сметка, че се появява едно тотално различно поколение, за което тази война ще оформи тяхната психика? Това, което ми направи впечатление, за първи път в Западна Европа изведнъж децата започват да искат от родителите си да им дават като подаръци оръжия играчки. В някои страни това беше забранено. Но всички украински деца, които идват в тези страни, и които през цялото време виждат танкове, през цялото време родителите им говорят за това ще има ли достатъчно въоръжение или не, помислете си, че тези деца в детските градини вече не са същите, в страни много далеч от войната.

Бойко Василев: Можем ли накрая с едно изречение да кажем къде е България в този свят?

Иван Кръстев: Каквото и да кажем, няма да е особено интересно. Проблемът на България е, че тя хем е в този свят, хем не е. Ние от една страна се държим, даваме си ясна сметка, че войната е много близо и е много важно… от друга страна имам усещането, че се държим, като че ли тя е на някакъв съвсем друг континент. В страната няма сериозен разговор за това, което става. В страната единствената война е никога несвършващата електорална война, в която всичко тече. И това е нещото, което, ако трябва да бъда честен, много ме плаши. Защото една от особеностите на това е да мислиш, че светът, в който живееш, ти си зрител, и нищо не може да ти се случи, освен да не те пуснат отново на стадиона.