„Винаги съм знаел, че искам професия със смисъл – не просто работа, а занимание, което оставя следа. Истински осъзнах, че медицината е моето място, когато за първи път видях благодарността в очите на пациент след труден период. Тогава разбрах, че това не е просто професия, а отговорност и призвание“. Това споделя пред TrafficNews Стоян Марков, който е посветил живота си на професията „медицинска сестра“, както е записано в дипломата му. Вече 15 години той работи в операционната на Клиниката по урология към УМБАЛ „Свети Георги“, където асистира както при традиционни отворени операции, така и в роботизираната хирургия, в изключително модерна и високотехнологична операционна зала.

Стоян е от Пловдив. Завършва средното си образование със специалност „Двигатели с вътрешно горене“, но негова приятелка, която учи за медицинска сестра, събужда интереса му към медицината и го мотивира да продължи образованието си в тази посока. Спомня си, че в първи курс във випуска имало само трима мъже. Завършват двама, а третият се дипломира година по-късно. В крайна сметка само Марков остава да работи по специалността. Днес той е пример, че изборът на тази професия не зависи от пола, а от призванието и личната отдаденост.

В семейството му няма медици, но решението му било прието с ентусиазъм. Родителите му го подкрепят изцяло. След дипломирането си той работи пет години като медицински специалист в армията. По-късно част от екипа започва работа в Клиниката по урология към УМБАЛ „Свети Георги“ и самият Стоян се присъединява към него. Така започва професионалният му път в урологията, където вече има 15 години стаж.

През годините работи паралелно и в Отделение по спешна медицина – звено “Ортопедия и травматология”, Клиника по анестезиология и реанимация, както и в други отделения, но никога не се отказва от Урологията. Натрупаният опит в различни структури на болницата изгражда у него увереност, бързина на реакцията и стабилност – качества, които са същността на професията. Според него работата в спешната ортопедия и травматология го е научила на издръжливост и бързи решения. Там се среща с тежки травми, катастрофи и инциденти, а динамиката е огромна.

„В тази специалност трябва не само добра подготовка, но и здрава психика“, казва той. Урологията избира, защото я определя като изключително прецизна и деликатна област. „Работим с пациенти, които често се притесняват да говорят за проблема си. Тук освен професионализъм са нужни дискретност, човечност и уважение. Харесва ми балансът между високата хирургична техника и близкия контакт с пациента“, споделя Марков. Именно тази комбинация между технология и човечност прави професията съвременна и значима.

Денят му започва с подготовка за операциите, разпределяне на задачите и асистиране в операционната. Няма два еднакви дни – динамиката е голяма и изисква постоянна концентрация. В тази среда медицинската сестра е не просто асистент, а ключов участник в екипа. Особено място в работата му заема роботизираната хирургия.

„Операционната изглежда като космически кораб – монитори, конзоли, високотехнологична апаратура. Но зад тази техника стои екип от хора, които работят в пълен синхрон. Изискват се концентрация, техническа грамотност и отлична координация. За мен е гордост, че съм част от екип, който работи на толкова високо ниво“, казва той. Тази среда показва колко модерна и високотехнологична е днес професията „медицинска сестра“.

Самата операционна е оборудвана по световни стандарти – въздушна филтрация, контролирано налягане и специални антибактериални покрития на стените. Ролята на Марков започва още с настаняването на пациента и продължава до извеждането му след операцията. Той асистира през цялото време, отговаря за инструментариума, стерилизацията и организацията на залата. В роботизираната хирургия изпълнява и функциите на старши медицински специалист – следи наличностите, доставките и подготовката на апаратурата. Той е ключова връзка между медицинските специалисти и ръководителя проф. Маджид Кадим – началник на Клиника по урология. С усмивка признава, че се грижи и за атмосферата в залата, като подбира музиката по време на операциите. Работата с пациенти остава най-важната част за него.

„Повечето хора идват притеснени. Опитвам се да ги посрещна спокойно, с усмивка, и да им обясня какво предстои. Когато операцията мине успешно, това е най-голямото удовлетворение“, казва той. Именно в тези малки, човешки моменти професията показва своята най-силна страна – доверието.

Марков е категоричен, че професията „медицинска сестра“ не е „женска“. „Това е силна професия, която изисква характер, дисциплина и смелост. Тя е модерна, технологична и има огромно бъдеще. Подходяща е за хора с отговорност и желание да бъдат значими“, обяснява той.

В началото присъствието на мъж в тази професия предизвиква любопитство. Дори колегите му не били сигурни как да се обръщат към него и го наричали с респект „господин Марков“ или „господин специалист“, докато днес всички го познават просто като „Марков“ или „Стояне“.

Той уточнява, че понятието „медицински брат“ всъщност не съществува официално – правилното е „медицинска сестра“ или „специалист по здравни грижи“, както е записано в дипломата му. Тази година той придобива и специалност „Операционна и превързочна техника“. Обучението продължава една година, преминава през различни клиники и операционни в УМБАЛ “Свети Георги”, като завършва с изпит във Военно медицинска академия – София. Постоянното надграждане на знанията е естествена част от професионалния път в здравните грижи. За него професията означава доверие.

„Когато човек е болен, той ти поверява не само здравето си, но и страха, надеждата и несигурността си. Да бъдеш до него в този момент е чест и огромна отговорност.“ Именно това доверие превръща професията в мисия.

Свободното си време прекарва със съпругата си. Двамата обичат разходките сред природата. Тя не е свързана с медицината и, както се шегува той, „един медик в семейството е напълно достатъчен“.