75 години житейски и половин вековен творчески път отпразнува Лилия Ковачева-Топорчева – една от известните преподавателки по тромпет в Пловдив, възпитала поколения музиканти, част от които са намерили своята реализация на музикални сцени по света и у нас. На тържеството по случай празника в Концертната зала на НУМТИ „Добрин Петков” десетки ученици, родители, колеги и приятели се стекоха, за да поздравят преподавателката.

Кога и как обаче самата госпожа Топорчева се насочва към музиката и по какъв начин контактът с подрастващите й помагат да се доусъвършенства като професионалист? Това ни разказа тя.

- Госпожо Топорчева, житейския и творческия път при музикантите много често се преплитат. На Вас това преплитане какви позитиви и какви негативи Ви е донесло през годините?

- Според мен даже има пълно съвпадение на житейски и творчески път на жена, майка, тромпетистка, съпруга, преподавател, дъщеря, диригент… Позитивите са, че срещнах много верни приятели, много обич от всички около мен. А негативното е, че нямам достатъчно време да бъда с всички, които обичам и уважавам. Умея да подминавам бързо всички неудачи и срещи със злото в живота.

- Вашият опит като учител е много богат, преподавали сте на поколения деца, някои от които са се превърнали в ярки личности. Например, диригентът Найден Тодоров, който беше и служебен министър на културата. Как тази професия и Вашите ученици Ви помогнаха да се доусъвършенствате като педагог и музикант?

- От опита ми като учител винаги съм имала равнопоставено отношение към всички ученици, студенти, колеги и приятели. Отнасям се с внимание, уважение и любов и получавам обратна реакция от хората, с които контактувам. Това ми помага да няма конфликти, да няма злонамерени интереси, да няма негативи по отношение на отделни личности. Всеки носи в себе си добродетели от своето раждане, от своето семейство и своите преподаватели-учители от най-ранно детство до пълна зрялост. Ако една целеустремена личност в областта на музиката притежава тези добродетели, то ние педагозите сме длъжни да подпомогнем този процес на усъвършенстване.

- Понастоящем сте и ръководител на духовия оркестър при ОУ „Княз Александър I”. Какво Ви дава тази роля и кое Ви харесва повече – да дирижирате състав, или да обучавате деца индивидуално?

- Да, по проект на МОН – “Занимания по интереси”, бях поканена да участвам като ръководител, учредител и учител-диригент на клуб “Духов оркестър”. Оркестровото свирене и дирижиране може да се осъществи само, ако е положен предварително труд по овладяване на музикален инструмент.

За мен е призвание да възпитавам естетически вкус, да развивам творческия потенциал и артистични качества, в една позитивна, приятелска среда на младите хора. Най-голямо удовлетворение изпитвам, когато с духов оркестър изработвам музикално произведение, чрез което се развиват индивидуалните умения и сръчности- инструментални качества на младите инструменталисти.

- Коя случка ще запомните от изявите Ви като музикант?

- Интересни и незабравими случки е имало през всички години на моята педагогическа практика. Все пак ще спомена някои – голямата награда и златен медал от “Saxoniada 2007” в Германия, където имахме огромно удоволствие пред многоброен екип от професионални оценители (11-членно международно жури на сцена и дефиле) да се представим най-добре измежду състави от Германия, Чехия, Словакия, Полша, Холандия, Русия, Украйна. Китай,Италия. Това беше първият златен медал на Духов оркестър от Музикалното училище Пловдив.

Друга незабравима случка – връчването на първа награда и първи златен медал за НУМТИ „Добрин Петков” от онлайн конкурс (2012 г., Белград) за моята ученичка Весела Иванова. Тогава тя беше скромна, тиха, много притеснителна, а сега е успешен оркестрант във духов оркестър към Натовските войски в Пловдив. Освен това духовият оркестър на НУМТИ за първи път бе излъчен на живо по Гръцката Национална телевизия. Много емоционално участие по покана от кмета по повод тържествата за 750-годишнината на град Йевичко, Чехия. И още много, много…

- Нека сега се върнем малко по-назад във времето, а именно в годините на Вашето детство. Каква бяхте като темперамент като дете? За какво мечтаехте?

- Имах щастливо детство, изпълнено с безгрижни игри и много музика в ежедневието. Баща ми е първият български тромпетист, носител на първа награда и златен медал от “Международен фестивал на младежта” Букурещ, 1953г. Той е получил и диплом N:1 от новосъздаденото в Пловдив Средно Музикално училище. Беше и е много уважаван и обичан педагог и тромпетист. Аз наследих любовта към тромпета като „слънчев лъч в оркестъра” (Х.Берлиоз) и от тринадесетгодишна започнах да свиря. Продължих и като музикален педагог (трето поколение) да обучавам ученици, студенти, родители на мои ученици и малкият ми син Георги, който израсна като професионален тромпетист. Била съм много малка и не помня, но по думите на мои близки съм била тиха, спокойна и целеустремена. Обичах да чета приказки и по-късно всякаква художествена литература. С удоволствие решавах задачи по математика и физика. Обичах да планирам задачите и целите си и ги следвам неотклонно до пълна реализация.

Като малка мечтаех да стана космонавт и бях много щастлива, когато моята рождена дата 12. април стана Ден на космонавтиката.

- И за финал един мой много любим въпрос – ако днес малката Лилия можеше да срещне госпожа Ковачева-Топорчева, какво щеше да й каже?

- Щеше да каже: Бъди такава, каквато искаш да бъдеш! Бъди силна, смела, постоянна, упорита, отговорна, търпелива и се старай да вършиш всичко с много любов.