Вместо ползотворни политически дебати в петъчния ден в Народното събрание камерите на журналисти отново уловиха размяна на обиди, скубане на коси и бради и плюене през банките. Гласуването на бюджета беше отменено със седмица по искане на министъра на финансите Теменужка Петкова, заради представяне на средносрочна финансова прогноза за 4 години за влизането ни в Еврозоната. Но какво от това! Няколко народни представители от различни парламентарни групи за пореден път намериха за далеч по-уместно да си разчистят сметките от изминалата седмица (тамън са се срещнали очи в очи!) и да разменят по някой цветущ епитет, докато си дърпат саката.

Дали обаче нецензурните реплики и арогантното поведение в Парламента не влияят по-лошо от всяка технология върху образованието на младите и по какъв начин обществото може да противодейства. По темата разговаряхме с доц. д-р Младен Влашки – преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”

- Доц. Влашки, в последно време като че ли общественото внимание е ангажирано по-скоро с отрицателното влияние на изкуствения интелект в образованието, но не и с нецензурното поведение в Парламента. А влиянието на второто не е ли по-лошо?

- Ами да, второто в момента е наистина по-страшно. Демонстрираното поведение в Народното събрание влияе върху цялостната културна среда, в която живеем. То се излъчва по телевизиите, коментира се по радиата, прехвърля се в социалните мрежи, навсякъде. Докато зоната на действие на изкуствения интелект е, да кажем, малко по-локално.

Тоест, поведението в парламента е част от една цялостна атака срещу културата, поради факта, че масата от хора виждат как всеки може да каже и да направи всичко, без да бъде наказан за това.  Превръща се в нещо нормално и приемливо да те нагрубят или набият на улицата без причина – просто, защото се престрояваш в лента пред „летящ” с 200 км./ч. автомобил, или пък искаш да пресечеш на пешеходна пътека в час пик. А една от причините за това е, че празните, грозни и вулгарни думи и жестове в парламента, т.е. място, което трябва да буди респект, се разпространява по медиите като долнопробно реалити. И затова хората започват да си мислят, че всичко е позволено. В момента няма цивилизационни ограничения, защото и културата се намира в едно особено положение, при което е изтикана до стената.

- А според Вас какъв е начинът културата да върне усещането за цивилизация и цивилизационно отношение сред обществото?

- Смятам, че за жалост в момента това трудно може да стане в мащаба, в който е необходимо. Иначе се случва, но на локално ниво - нещо като острови на култура в океан на консуматорски практики. Има доста хора, които посещават културни мероприятия, водят и деца със себе си. Но всичките тези ценности са изтикани встрани, защото днес доминира не стойността, ценността, ориентираността към цивилизованите норми, а продаването. Срещу него изкуствата не могат да се изправят в момента, защото нямат необходимата сила.

Много хора започнаха да мислят, че култура е всичко това, което продава лесно и се разпространява бързо като новина за някакъв успех. Не, не е така – култура е онова, което възпитава на ценности и чувство за естетика. Но как да го разберат хората, щом виждат в медиите изяви на плеймейтки, футболисти и мис силикон по-често, отколкото изказване на учени, на хора на изкуствата. В момента младите имат пред себе си примера от „Ергенът” и това, че с малко усилие, дори никакво, можеш да станеш много известен.

- Все пак по какъв начин младите хора определят авторитетите днес и народните представители могат ли да бъдат част от този списък при ситуациите, които наблюдаваме?

- Още от малки хората имат вроден усет към това на кого могат да се доверят и кого могат да последват като пример. Това проличава още в училище. Там също има преподаватели с разкрепостено поведение, които биха могли да се радват на симпатии, но в крайна сметка най-уважавани остават онези, които си вършат работата добре, подкрепят учениците и будят доверие. И отношението към вторите е по-трайно.

Обикновено в медиите и социалните мрежи информацията се води от брой четения и лайкове. Но тези резултати са по-скоро като цифри за статистика. А цифрите и реалните резултати често са много различни. Така че депутатите в момента може и да не са част от авторитетите, но това може да се промени. А промяната може да дойде през цялостната културна промяна на цялостната културна и медийна среда.