Д-р Димитър Гачев е общопрактикуващ лекар с голяма практика. Започва като лекар в Бърза помощ - Пазарджик, а след промените  създава своя практика. Всеки ден пътува от Пловдив  до Ветрен и селата  Лозен и Драгор, където той и екипът му имат кабинети.  Но това далеч не е единственото му занимание. Той е поет и писател, чиито думи вълнуват дори и неизкушените от словото.  Носител е на повече от 10  национални поетични награди. Лауреат на "Яворови дни", Поморие 2006, "Магията Любов"-Казанлък, 2008-а. Има издадени 4 поетични книги и един роман. Член е на Съюза на българските писатели. 

- За кого е по–голяма провокация коронавирусът – за лекаря или за писателя?

- За лекаря, естествено, с пациенти се срещам ежедневно, докато като писател, ако въобще мога да бъда наречен такъв, никога не са ме вълнували глобалните истории. Всички ние, поне персонажите, които ме интересуват, носим у себе си напълно достатъчни, че и безбрежни, микросветове, преживявания, чувства, трагедии, радости, без да се налага да ги проектираме върху цялата Вселена. Може и да не е заявка за Нобел, но това ми е напълно удовлетворяващо. Така и лекувам – всеки е отделна история за мен. История, която се стремя да опозная. Ударилата ни пандемия, обаче, няма как да не ни извади от това съзерцателно уединение. За добро или за лошо.

- Как оценявате реакцията на българите по време на пандемията – на властите, на лекарската гилдия, на самите граждани?

- В реакциите на всички споменати няма нищо необикновено. Те досадно се повтарят при всеки проблем. Разделени, неориентирани, позиционирани на неточното място, проповядващи, покачени на по-висок стол, отколкото заслужават, обвиняващи друг, не себе си, прибързващи, кокетничещи със смъртта, понякога откровено глуповати, политически надъхани, понякога прекалено пренавити и страхливи. Понякога умни, но задушени от мнозинството. Има от всичко, вие си ги разпределете процентно по категориите, съдържащи се във въпроса.

 - На коя от двете „философски школи” сте привърженик – на тази на ген. Мутафчийски или на доц. Мангъров?

 - И в двете твърдения има добри и съмнителни моменти. Аз не съм специалист в епидемиологията, вирусологията или пък микробиологията. Мога да говоря като практик. Несъмнено е по-добре всички ние да изградим колективен имунитет. Само че не се намираме в Средновековието. Няма как да оставим милиони хора изложени на причинителя и той да отсее силните от слабите. Особено при положение че никой не може да се закълне, че точно този специфичен имунитет към Ковид 19 първо го има и второ, ще е траен. Да не забравяме, че вече се появяват съобщения и за повторно заразяване на преболедували лица. Наистина, не у нас, но ги има.

Икономиката ще пострада, няма спор, и съответно могат  да се прецизират мерките, но, подчертавам, според мен е рано съвсем да отпаднат. Няма единна визия за алгоритмите, това се разбра. Въпреки десетките имейли към нас, лекарите, месец вече след първите случаи, все още има спор, аджеба, да ходи ли джипито вкъщи, или не, да се лекува ли по телефон, или не, да приема ли всяка болница заразени, или не. Как, като не посетиш лекар, ще си купиш лекарства от аптеката, като има заповед  да не дават без рецепта нищо, което не фигурира в рецептурната книжка. А там са само лекарствата за хронични страдания, не за остри, какъвто е проблемът в случая. Основният проблем, съпътстващите заболявания също са важни. На документи и брифинги всичко е гладко, в действителност мешавицата е доста сочна.

Но, от друга страна, категорично не съм съгласен да се сравнява изработването на колективния имунитет с ваксинациите по принцип. Когато слагаш ваксина, да, в повечето случаи предизвикваш среща с патогена, но за това си има определена възраст и изчислена реакция на организма. Доказани са и заболяванията, които има смисъл да ваксинираш, защото си сигурен, че после няма да се върнат. Никой не слага ваксина за детски паралич или едра шарка на пенсионер или тетанус на бебе. Да оставим настрана, че това са убити ваксини или изкуствени аналози на истински патоген в изчислена концентрация и количество. И пак има разни антиваксърски истерии, че предизвикват злокобни реакции. Може и да са верни, не знам, аз, да чукна на дърво, не съм се натъквал на такива.

Но да оставиш непокрито цялото население, дори преднамерено да го подтикваш да иде да се зарази ... Една болест може и да има нула цяло и еди колко си процента смъртност, но когато се случи на близък, процентът става сто!!! Неслучайно медицината има няколко фундаментални вододела в развитието си - преди и след антисептиката, преди и след антибиотиците, преди и след ваксините и т.н. 

Трябват съвместни усилия и разбирателство. Това, според мен, все още ни куца.

 - Какви са вашите прогнози за разпространението на заразата, предвид факта, че първите по-мащабни скрийнинги показват символичен брой заразени и почти никакви хора с антитела?

- Ами това, най-малкото, разбива един друг мит – че вирусът циркулира у нас от месеци. Новичък е!  И май ни дава отговори и на друго терзание  - ние нямаме време да чакаме да се формира стаден имунитет. За кога? За след шест месеца? Та дори и три да са?  Може и да изразя една еретична мисъл, но  нека погледнем логично. Инкубационният период на този вирус първоначално беше изчислен на около 14 дни, постепенно се видя, че не е точно така, той може да варира от 16 до 25 – 30 дни. Лечението също е около две седмици. След това, както се оказа, има вероятност оздравели хора да продължават да разнасят. Ако имахме идеално затворено пространство за около два месеца, не би трябвало да оживее никакъв вирус. Ако имаме такава затворена кутия. И после дълго време нищо да не влиза и излиза, докато наситеността в целия останал свят падне под критичния минимум. Само че светът ще загине от глад преди това. Такава затворена кутия няма. Трябват мъдри мероприятия за ограничаване  на разпространението и вноса.

Какви точно мерки, аз не съм подходящ събеседник, защото съм по-скоро хардлайнер в това отношение и много свободолюбиви лаици няма да се съгласят с мен. Засега нещо ни пази, предполагам ген, предишни усилия на цялата здравна система за изкореняване на много хронични заболявания. Много хора няма да повярват, но се правят доста усилия в това отношение от години. Лично мнение е, че и въведените извънредни мерки дават своите резултати. Не вярвам дори да се доближим до апокалиптичните варианти на доста европейски държави.

 - В навечерието на Великден бе решено църквите да останат отворени. Кое ще се окаже по-силно - вярата или отговорността?

-  Показността. Най-силни вопли слушам от хора, които не правят разлика между Стар и Нов завет и не са съвсем сигурни накъде да се прекръстят. За лекар аз съм доста вярващ човек, няма да ви разказвам по какви, сакрални за мен причини и знам едно - за този,  който носи Бог в сърцето си, няма да е жизненоважен проблем да го почете и извън църквата,  вкъщи, ако по този начин няма да застраши децата си, родителите си, околните. Няма да отидат и „защитниците на вярата”, удобно разположени пред клавиатурите, защото тази работа не е като онази! Не умират само старци, както се оказа!

 -  Като лекар със семейна практика,  с какви случаи  и реакции на пациенти се сблъсквате сега, по време на пандемията?

 -  Хората са уплашени. Аз имам щастието да имам страхотни пациенти. Познаваме се близо четвърт век, вярват ми и аз се стремя да оправдая доверието им. Много то тях се завърнаха от чужбина и спазват стриктно карантината си. В живия живот не е като във Фейсбук, разумните като че ли преобладават. Потокът за амбулаторни прегледи рязко спря, телефонът ми не спира, търсим постоянна колаборация и с останалите звена, призвани да филтрират рисковите контингенти – Спешна помощ и РЗИ, и слава Богу, досега се справяме. Но на всички ни се иска това да свърши и коридорът да се изпълни пак с деца, чиито лудории така ни изнервяха в едно по-добро време!

 -  Едно изследване, проведено преди дни, показа, че над 50% от българите смятат, че COVID 19 е биологично оръжие. Изненадва ли ви процентът, защо повечето хора не вярват, че „учуденият нос на някой прилеп”* може да блокира планетата?

 -Не ме учудва. От тази конспиративна теория са обладани и доста специалисти, не само обикновените граждани. Вирусът показва доста „съвършенства” – чудесно нареден набор аминокиселини, дълъг инкубационен период, разнообразна клинична картина, която не позволява да се изработи категоричен набор от симптоми, да не говорим за патогномонични такива, склонност към мутация, наистина бавна, но все пак я има, остатъчни поражения, която може да извади и преживелите го задълго от строя, лесна „прилепчивост”  и т.н. Дори и аз съм се съблазнявал да се впусна в такива разсъждения. Писател съм все пак! Нали така казахте? Но, ако аз бях биоинженер и правех биологично оръжие, бих  изчистил  и  „несъвършенствата” му, тези, които ни позволяват  да го побеждаваме във все по-голяма степен.  Не казвам, че природата е лош инженер, но с нея, някак си, по-успешно можеш да влезеш в битка или синхрон, отколкото със злите човешки намерения.

 - „Светът вече няма да е същият” стана мантра, която повтарят почти всички. Дали светът може да се промени толкова бързо и в каква посока  би го направил?

- С умиление ще си спомняме футболното лято на 84 – та, когато всички бяхме като един. Всички социални „врачки” предричат, че ще излезем от тази пандемия по-различни. Съмнявам се. Но, ако има нещо, което се доказа категорично и този път, то това е, че българинът е милозлив и състрадателен човек и не се замисля да помогне. Поне в по-голямата си част. И, знаете ли, това е по-благоприятният вариант. За да се промени светът, той първо трябва да се обезлюди. Нещата, промените, вече са в генома ни. Нека не минаваме на вариант тотална промяна. Засега! Господ си знае работата, надявам се сега да не е замислил да рестартира планетата, както се е случвало няколко пъти.

 - Казват, че кризата вади най-доброто и най-лошото от хората. От нас, българите, какво ще извади?

-  Това, което вади по принцип всяко едно отчаяние, страх или недоимък. Как мислите - дали по-скоро добри, или по-скоро лоши неща вади това от всеки? Трябват добри новини, добри факти, добър развой, за да се надвие фатализмът. Още не сме стигнали пика, както обича да казва генералът. Само че пикът на облекчението.

 -  Какви идеи ражда у вас изолацията и какво ще правите с тях?

- Никога не съм водил живот на писател. Не съм свикнал да имам свободно време, недоимъкът на време отприщва писането в мен. Парадоксално, но факт. И сега нямам такова, ние не сме от „отраслите”, които са изпратени вкъщи по време на епидемията, напротив.

 - Каква е съдбата на новата ви стихосбирка „Преди реките”, чиято премиера трябваше да бъде през март?

- Премиерата отпадна, по разбираеми причини. Датата съвпадна с началото на извънредното положение. Но, тя е разпространена вече по книжарниците, има я и във виртуалните такива. По беглите ми наблюдения, се приема добре. Използвам случая да благодаря на всички приятели и читатели, които ми изпратиха снимки с книгата, явно има начини да се намери. Съжалявам, че е без автограф, но се надявам и това да се случи, с издателство „Лексикон” сме предвидили поредица премиери  в страната, щом положението се нормализира!

*Бел. авт. Преди да се появи на пазара Ухан, прилепът се подвизава в стиховете на Димитър Гачев. 

СИНЬО

Остави ми мъничко небе
от пъзела със замъка!
Когато свърши ще е подреден
така, че да ме няма.

Окото на измръзналата къща
ще бъде жълто,
като пред изригване.
Кого да питам
има ли вода в завършената
преди мен пустиня?

Остави ми няколко квадрата,
сини
и неразличими нощем.
Врати,
врати,
врати,
врати.
Ще имам ли очи да ги отворя?

Учуденият нос на някой прилеп
ще спре в ръката ми
и няма да повярва,
че своето небе подреждам там
така, че да ме няма.

"Восъчни печати"