Белград е потънал в скръб и страх. Ден след убийството на 9 деца в сръбско училище, извършено от 13-годишно дете, 15-годишна намушка с нож учител и ученик. След денонощие последва още една масова стрелба – 21-годишен мъж стреля на посоки и отне живота на 9 души, случайни пешеходци.

„Не може да се прави обобщение между тези случа. Причините, поради които са извършени, са различни. При едното става дума за психически тормоз, другото е извършено от ревност, а при третия става дума за психично разстройство. Случайно съвпадение на времето. Непрофесионалиста може да се повлияе от близостта на случаите, но човек с експертиза ще направи разлика“, коментира пред TrafficNews психиатърът д-р Веселин Герев.

С него разговаряме относно агресията, проявена от деца към деца и защо подобна крайност в поведението всъщност не е изненадваща за специалистите. Той обясни, че седмокласникът, който уби осем свои съученици и охраната на ОУ "Владислав Рибникар", се намира в много критична възраст. Възраст на тотален разпад на авторитети, приоритети, придружена с криза на сексуалността. В този период човек е в състояние на голяма възбудимост, като заедно с това не може напълно да си даде сметка за последиците от действията си.  

Д-р Герев очерта връзката между системния тормоз и реакцията на мъст:  

„В този случай съучениците му са упражнявали психически тормоз, казвали са – „Ти си психопат“. Постоянно е било повтаряно и той е решил  да отвърне със – „Сега ще видите на какво е способен един психопат“. Започва поетапно да подготвя, прави списък с хората, които са го дразнили, кара баща му да го учи да стреля, а накрая отива и раздава оръжийно правосъдие. След което се предава и казва – „Аз съм психопат““, заяви Герев.

Специалистът поясни, че тази обида има тежестта на психотравмена дума, способна да отключи подобна реакция. „Това дете няма проблем. Психопатията е дефект на характера, която може да се маркира чак след 20-годишна възраст“, допълни той.

Специалистът е категоричен – трябва агресията в клас да бъде спряна, но подчерта, че обществото се фокусира в грешен детайл.

„Това, което е направило детето, е ответна реакция. Причинно-следствената връзка е точно обратната. Не да се работи с този човек, а да се работи е онази група хора, които са го тормозили години наред. И с онази на тъй наречените „мълчаливи присъстващи“. Те са проблемът в случая. Този, който е стрелял, е докаран до състояние на крайност“, поясни психиатърът.

Д-р Веселин Герев маркира, че подобен казус не е чужд и за училищната среда в България.

„Има жертва, която бива тормозена психически, понякога физически. Очертава се група на „снимащите с телефони“, които се приобщават към агресорите, за да не станат и те жертви. Какви са последиците –  сформира се съвет в училищното ръководство, налага се санкция, евентуално го местят друго училище, където тормозът ще продължи, но над други деца“, заяви той.

Именно тук трябва да се намеси обществената реакция на нетърпимост към агресията във всичките и форми, категоричен бе Герев. „Защото това поведение се котира от семейна среда. Един агресор се отглежда. Такъв не ставаш от днес за утре – детето в годините гледа баща му как се отнася вкъщи, как майка му се отнася с хората по улиците. И решава, че това е начинът“, каза още психиатърът.

Затова той съветва – родителите следва да се интересуват как децата им се държат в училище:

„Те питат – детето яде ли, спа ли. Никой не пита „Детето ми как се отнася с останалите?“. А оттам се започвам. Когато се забележат миниатюрни прояви на агресия, те следва да се регулират още в ранна възраст, защото след това се пренасят в училищата. А когато един човек, жертва на насилие, порасне – реакциите му към тормоз може да бъдат всякакви!“, заключи д-в Герев.