Картини с дъх на лято и ракии с нежни имена. Художникът Атанас Хранов посреща есента с новата си изложба "Друго време" , която ще бъде открита на 14 октомври в галерия "Аетерна". Три поеми за лятото на Александър Секулов са темата, върху която  Хранов изгражда творбите си. Той не изневерява на разпознаваемия си стил да превръща в знаци миниатюрни елементи, запазва ягодовите мигове и магичните изгреви и залези, алегоричните портрети,  но едновременно с това влиза дълбоко в безвремието със съвсем нови изразни средства. "Лятото и времето са изплели в картините арка, под която минава мъжът, най-сетне примирил в себе си спомените и надеждите, тъгата и куража. И крачи този мъж, дарен с метафизичната свобода през лятото да бъде и влюбено момче, и яростен конкистадор, и скръбен син,  и ликуващ баща, и човек без име, и име на човека. 

В неуморното усилие на душата да се слее с битието, да го преживее като справедливо и милостиво, е светлата красота на тази изложба", казва поетът Секулов.

Освен с "непосилната лекота на битието", от известно време двамата скитници между световете се занимават и с производство на ракии с нежни имена. В колекцията им има шедьоври, които носят имена като "Спасената ракия", "Ягодова сълзица" и др. Дни преди изложбата разговаряме с Атанас Хранов за лятото, което подарява различен живот и търсенето на философския камък край казаните за ракия.  

 

 - В новата изложба смесваш литература с картини. Защо избра този нестандартен подход?

- Предизвикателството дойде съвсем навреме. Тази година имах много изложби и малко се бях изчерпан откъм желание за работа и образи, които да дойдат. Беше едно щастливо хрумване на Секулов. Изпрати ми три поеми, свързани с лятото. Както знаеш, той работи много образно и си представяш нещата, които пише, в материалния свят. Не са само отнесени метафори, а силни и мощни образи.

Това, което правя, не са илюстрации към текстовете. Всеки от тях разглежда лятото по много различен начин. Те са различни като тема, като ритъм и като начин на писане, като усещане, което остава в теб, след като ги прочетеш. Всъщност за първи път се заемам с такава задача. Когато темата не излиза от теб, е по-трудно. Когато е твоя, тя ти е близка, можеш да я преработваш както искаш, но когато излиза от някой друг, е далеч по–сложно и трудно. Освен това в тези поеми той засяга такива дълбоки човешки чувства и отношения, към които аз нямам готов ключ. Например по първата поема, която се нарича  „Влюбеният дирижабъл”, ми е по-лесно да работя. Тя е най-общо за чувствата на двама влюбени млади хора, които за първи път се сблъскват с чудото на Любовта. Но следващите две бяха изключително трудни за мен, особено „Лятото и зверовете”, в която разказва за раздялата с близък човек. Определено ми беше по-сложно да се справя с тях. Но в крайна сметка направих повече картини по другите две поеми, защото те ми бяха по-голямото предизвикателство. Те ми помогнаха да открия тези дълбоки теми, да намеря нови изразни средства.

- Новата изложба действително изглежда много различно. Кое те накара да промениш изразните средства?

- Няма как да са същите. Ключът, с който работиш по едната тема – щастлива, мечтателна, омиротворена, не може да бъде използван при другите. И в трите поеми става въпрос за лятото. Лятото не само като сезон, но и като състояние. Аз си го формулирах като трите агрегатни състояния на лятото. В зависимост от момента, в който го живееш, то може да бъде различно. За него е характерна както тази пищност и чувственост, също така и дълбоката тъга.

 - Очевидно и при теб лятото не е просто сезон.

 - Лятото е сезонът, който ме зарежда с емоция, енергия, цветове. Всъщност аз много харесвам момента, когато лятото се прелива в есента. Това за мен е един пети сезон, който е много характерен и много красив. Тогава лятото не е крайно и изгарящо, есента още не е дошла с нейната характерна красота и носталгия. Това преливане ми е много любимо. А и ветровете тогава са много хубави. За съжаление, тази година заради пандемията не успях да плавам.  

 - Нов подход, нови изразни средства, ново пространство. Защо избра „Аетерна” за есенната си изложба? 

 - Галерията ме привлече още от самото си откриване. Стоян* /собственикът на "Аетерна" Стоян Даскалов/  истински харесва и обича работата си. Той върши истинска галерийна дейност. Търси и открива нестандартни и не много известни художници, които представя и им прави каталози. Прави нещата така, както би трябвало да бъдат. Малко са галериите, които работят по този начин. Всъщност галерията е като един постамент за една скулптура. Скулптурата може да е прекрасна, но ако не й намериш добрия постамент, ще изгуби част от внушението си.  Галерията би трябвало да върши същата работа – да представя и да повдига автора на този постамент, който му е нужен, за да го видят пълноценно хората. Мисля, че Стоян я върши тази работа и го адмирирам. Защото това е свързано с много усилия. Много по-лесно е да направиш както повечето галеристи – изложба на популярен автор, нещата там са решени предварително, те си идват с клиентите, всичко е точно и ясно. По-трудно е да намериш някой непопулярен и ти да го направиш такъв. Харесвам цялото това пространство в Безистена. Мястото много ми харесва, хората, които го обитават – също. Това са нови хора за мен, които ми допадат като мислене и светоглед. От своя страна те акумулират и завихрят други такива около себе си и става една много хубава общност.

 -  За съжаление обаче явно не всички са настроени положително към нещата, които правиш. Преди няколко дни пейката и алеята, направени от теб в памет на Борис Христов, бяха за пореден път омаскарени. Как приемаш тези посегателства?

 - Това се случва вече не знам за кой път! За 4 години многократно е поругавана. Всеки път, като видя разлята боя по нея или остатъци от храна, нещо ме хваща за гърлото. Другото, което е още по-грозно и още по-непонятно, е липсата на реакция от страна на институциите. Казват, че няма какво да се направи. А това е криминално престъпление. Рецидив. Това е пълна абдикация на властта и хората, които могат и трябва да направят нещо. Знае се кой е човекът, ясно е откъде се случва и нежеланието да се занимават с това е абсолютно непонятно. Това е платено с парите на пловдивчани, има всички архитектурни разрешения от общината, съгласувано е и това, че един човек не желае там да има пейка, не е причина всичко това да бъде съсипано. Градът е направен да живеем всички и заедно да ползваме обществените пространства.

 - „Седмият хълм”, другият съвместен проект с Александър Секулов, е превърнат в базар за картини. Това не е ли друг вид вандализъм?

- Това е абсурдно и абсолютно ненужно създаване на напрежение и изваждане на едно място, обособено и направено с неговия смисъл и естетика, от контекста му и вкарано в един по-лош контекст. Седмият хълм е направен с определена функция и цел. Аз нямам нищо против хората, които работят там. Но в града има далеч по-добри места и за тях самите. Надявам се, че не е умишлено направено от администрацията на г-н Тотев, нито че това е следствие от негово лично отношение. Едно несполучливо решение, което сега се опитваме да решим с новата администрация. С тази администрация се опитваме да решим и въпроса с пейката. Надявам се да успеем. С две думи не смятам, че държавата е на мястото си в случая. Даже директно я няма.

 - Напоследък виждаме теб и Александър Секулов в ново амплоа - произвеждате ракии с нежни имена. Какво отключи у вас желанието за тази поредица алкохолни експерименти?

- Желанието да направим нещо хубаво за приятелите си, нещо, което да ги накара да се усмихнат. Решихме да се посмеем и да направим жест към хората, които обичаме, защото ние го правим, за да го подарим на някого.

- Т. е не е верен слухът, че търсите философския камък!?

- Ха – ха! Този слух толкова ми харесва, че изобщо няма да го опровергавам.

- Къде е космодрумът на братя Гагарини?

- Там, където са истинските ракети. Истинският космически кораб на българина е казанът за ракия, както пише поетът Секулов. Така че и нашият Байконур е някъде там. Всъщност от там дойде и името на Търговската къща Братя Гагарини.

- Те в какви отношения са с господата Пушки и Плюшкин?

- В много близки отношения. Най-вероятно са роднини.

-  Еликсирите, които произвеждат братята, могат ли да конкурират шедьоврите от колекцията на класиците ?

- Естествено! Те са много по-възвишени и летят в космоса.

- Спасената ракия, Ягодова сълзица … Не смятате ли, че с тези имена можете да развълнувате прекомерно „читателя”?

- Те имената продължават. Надявам се вълнението да не спира. Следващата се казва Калунка и е ракия от пъпеши. Приключението продължава. Радваме се на много фенове и сме щастливи, че не ги разочароваме.

- Смятате ли, че хората имат достатъчно време за вашите ябълкови симфонии, ягодови увертюри и крушови оратории?

- - Абсолютно убеден съм, че имат достатъчно време, а ако нямат, го намират. Което всъщност е доброто послание на тази Търговска къща, която не търгува с нищо.

- С какво препоръчвате да се консумират еликсирите?

-  С приятели!