„Пристигнах в България през 1997 година. Помните тези години на Жан Виденов, глад, хиперинфлация. Бях на 23 и беше невероятен урок за мен. Тогава осъзнах колко е крехко това нещо, което имаме в Америка. Мислех, че „гражданско общество“ съществува просто така – а то трябва да се създаде и пази, защото лесно се губи“. Това заяви пред пловдивчани родената в Минеаполис, щата Минесота, Анджела Родел. Името ѝ стана широко разпознаваемо с превода на романа „Времеубежище“ на Георги Господинов. Двамата вдигнаха статуетката на престижната международна награда Booker през 2023 г.

Родел сподели, че още при пристигането си в България преди повече от 25 години усетила културните различия между двете нации.

„Срещам някаква лелка на гише в полицията например – това ще бъде ужас и тормоз. Но ако същата тази жена се окаже майка на мой приятел и отида на гости – тя ще бъде най-готината. Ще иска веднага да ме нахрани и да ми даде нещо от себе си. Тогава разбрах, че противно на Америка, където всички са вежливи един с друг, тук личните отношения са много по-важни от обществените. Това бе шок, защото бях свикнала да давам и получавам уважение само защото съм част от някакво общество“, сподели тя, но допълни: „Тогава българите не искаха да бъдат общност, сякаш проявяваха реакция срещу социализма. Мисля, че оттогава се усеща голяма разлика. Расте едно поколение, което знае, че това е важно“.

Срещата на пловдивчани с Анджела Родел се проведе в рамките на форума „Литературни срещи в библиотеката“ и бе организирана от фестивала „Пловдив чете“ 2024г.

„Георги Господинов е гостувал тук. Сега и неговият преводач и съносител на наградата Booker Анджела Родел ще се срещне с публиката. Ние осигурихме едно изключително топло посрещане, включително и с времето, така че не би могла да бъде недоволна нашата гостенка. Надявам се до есента да имаме още значими срещи“, заяви директорът на Народна библиотека „Иван Вазов“ Димитър Минев. Той подари на Родел подарък – два албума с пловдивска насоченост, които те издават.

Вероника Келбечева, която бе модератор на срещата, определи Анджела Родел като „феномен на българската културна сцена“.

„Излизане на български автор на световната сцена, не само като превод, но и като оценена литература, е много ценно не само за държавата, но и за нашите национален дух и самооценка“, сподели Келбечева. Тя заяви, че преводите на Анджела Родел никъде не късат с нишката „смисъл-контекст-звучене“ и подчерта, че пред преводача на Георги Господинов стои сложната задача да пребори моментите на етноцентричност, които са залегнали в текстовете му.

В този смисъл Родел призна, че е изпитала трудности с това, че в чуждестранните издателства похватът за използване на бележки под линия често се отхвърля. Има обаче понятия, които мъчно ще обясниш на английски език без контекст, казва тя: „При „Физика на тъгата“ имахме забрана да използваме бележки. То не беше „реване“, „боза“ и направо се видяхме в чудо“.

„А тази частичка „уж“.. толкова работа ви върши“, пошегува се Родел и разсмя всички присъстващи в залата.

Тя не скри убеждението си, че няма идеален превод – „Той е като кръстопът с много възможни завои. Имаш пред себе си 10 различни пътеки – за една дума, една фраза или една концепция. И в един момент трябва просто да избереш по коя да тръгнеш. Избирайки един път от възможни десет, това вече насочва целия текст към конкретен стил“, изтъкна Родел. Затова всеки преводач трябва да може да устои на избора си по кой път е поел: „Това е тежка отговорност. Особено с книгата „Случаят Джем“, тъй като авторът Вера Мутафчиева вече не сред живите. С нея няма как да обсъдя изборите си, когато съм пред кръстопът. За щастие, с Георги Господинов, можем да водим този диалог“.

Преводачът разказа, че при превода на романа „Времеубежище“ двамата с автора са имали дълго сътрудничество.

„С Георги се познаваме от почти 20 години. През това време съм превеждала негови произведения и имах поглед върху творчеството му. При „Time shelter“ имахме разговори как да използваме инструмента бележка под линия деликатно. Обсъждахме и се чудихме много как да преведем, че „Портокалите са от Португалия“, или „държавата Чужбина“ и в тези случаи използвахме българския, за да поясним на читателя. Георги е много труден затова, че той е поет, дори когато пише проза. Много играе с езика. Всичко има ритъм и звучност, тези моменти трябва да се улавят“, призна Родел и сподели, че нейната музикална натура ѝ помага много да усеща и предава звуковата ритмичност при преводаческата дейност.

Тя изрази съжаление, че не е имала възможността да се познава по този личен начин с Вера Мутафчиева. „Брилянтен език. Вие всички знаете, че тя е османист и използва много заемки. Исках да запазя тази езикова особеност, без да отблъсквам читателя. Там балансът беше труден, за да съхраним атмосферата“, заяви Родел.

Тя коментира и специфичната връзка между читател/преводач и книгата. Според нея има някаква мистична свързаност, която преводачът усеща, щом чете и това е нещото, което го провокира да сътвори същото произведение на друг език. „Когато чета дадена книга, ако усещам един резонанс, аз чувам как трябва да звучи на английски. Усещам, че съм нейният възможен преводач. То е като еротичен момент, искра на любовта. Има много хубави произведения, но аз просто не ги чувам. Това значи, че не съм правилният им преводач“.

Носителят на Награда Пловдив за литературен принос Ина Иванова, която бе част от присъстващите, очерта връзката между „Случаят Джем“ и „Времеубежище“ като два романа, говорещи за изгнанието. Поетесата попита американката Анджела Родел дали намира хората в днешно време за „изгнаници“.

„Може би има момент на самоизгнание. Георги много пише за това – тук, където не сме. Българинът има исторически и културни причини за това да се чувства, че животът става другаде. Много пъти хора са ме питали какво правя тук, защо не съм в Америка. Искам да ви кажа, че и тук е животът. Има всичко, което има там – емоции, интелектуално предизвикателство. Да, понякога нещата не са така подредени, но и това има своя чар... понякога“, сподели тя и призова, че на младите хора, напускащи България, трябва да се вдъхне смисъла да се върнат обратно тук.

По време на срещата присъстваха както любители на „Времеубежище“ и литературата, така и езиковеди, преводачи и лингвисти, които използваха момента да се докоснат до опита на Анджела Родел и да обсъдят тънкостите на занаята. Тя им довери, че професионалистът не само борави добре с езика, но е и добър антрополог – познава манталитета на населението: „На мен много ми помага, че съм тук, живея от дълги години в България, моят мъж е българин, аз съм вътре в тази култура. Нещата, които са написани в книгите, които превеждаме, са само едната страна. Има и неизказано – то е между редовете, и е не по-малко важно“.

В края на дискусията един от организаторите на събитието „Пловдив чете“ Гергана Георгиева пусна звукозапис от церемонията, в която обявяват романът „Time Shelter“, написан от Господинов и преведен от Родел, за носител на Booker за 2023г.

„От време на време си пускам този момент и се радвам много на това, което миналата година се случи. Знам, че сте видели много реакции, но да ви кажа, че и сега като го чувам и се вълнувам много“, призна Гергана Георгиева. „О, да, един от най-силните писъци там бе моят. Георги дори леко се ошашави“, допълни през смях Анджела Родел.

Бурни аплодисменти съпроводиха края на дискусията, а след като тя приключи, пловдивчани се наредиха за автограф на книгите в неин превод. Имаха и възможност да осъществят малко лична комуникация с госта на "Литературни срещи в библиотеката".

Снимки: "Пловдив чете", фотограф: Владислав Христов