„Винаги съм вярвал, че когато искаш да помагаш – трябва да  бъде доброволно и безкористно. Виждам го всеки ден. Личи си, ако правиш това с търсене на поле за изява. Отвътре просто много се чувства. Усещат се хората, които стоят от другата страна на доброволчеството“.

Информацията за кошмарния потоп в Карловско застигнала част от екипа на Доброволно формирование „Пловдив 112“ извън пределите на страната. Сред тях бил и Калоян Атанасов – най-младият член на бригадата. Навършил 18 години едва преди седмици, той бил изпратен на международно обучение в Унгария, където (случайно, или не) се обучавал как се действа при мащабни наводнения.

Екипът от доброволци бил придружаван от началник смяна на оперативния център към пловдивската пожарна. Още преди медиите да достигнат до информацията, той им съобщил, че в Карловско се случва нещо притеснително. „Дойдохме на обучение, а се оказахме повече нужни в България“, това била мисълта на 18-годишния младеж, когато чул за природното бедствие. Затова и веднага след пристигането си в страната, се отзовал на доброволческа мисия в Каравелово, Трилистник и Богдан.

Калоян споделя пред TrafficNews, че е преминал през редица учения и знае как да борави с тежки машини. Именно там е и неговият най-силен интерес при доброволческите мисии – в технологиите, които подпомагат при бедствени ситуации. Последното има връзка и профила му в училище. Но макар пред него да стои дилема в каква насока да продължи образованието си, е сигурен, че няма да бъде свързано със спасителни мисии.

„Те ще останат мое хоби“, казва Калоян. Веднага връщам въпросителна „Хоби?“. „Да! Просто моето хоби спасява хора. И това е най-голямата ми мотивация да продължавам“, отговаря той.

„..това, което видях, беше на границата между страшното и трагичното“.

Според Калоян, че когато помага, емоционалната природа на човек трябва да остане на заден план. Същото се случва с него, щом облече униформата и хване мотопомпа в ръка. „За да действаш качествено и адекватно, е необходимо да отключиш логиката и знанията. Да ги поставиш пред чувства и пристрастия“, заявява убедено младежът.

Подобна нужда от мобилизация усетил, когато го изпратили да разучи възможностите за отводняване на къща в Каравелово, в която били блокирани двама възрастни. 18-годишното момче стояло пред нелеката задача да организира и евакуацията им, и отводняването на дома с машини. Тогава, разказва той, съзнанието му изключило вълнението от човешката трагедия, за да вземе правилното решение.

Въпреки това далеч от сърцето му не останала мисълта, че понякога е безсилен. „Имаше момент, в който виждах как къщи и коли в Карловско са безвъзвратно загубени. Хората се опитват да ги спасят, но ти знаеш, че това няма как да се случи“, разказва той с нотка на тъга в гласа си.

Това чувство изпитал особено силно, когато екипът на „Пловдив 112“ бил мобилизиран да спасява детската градина в Каравелово:

„Бяхме ние, силите на пожарната и служба СОТ. Абсолютно всички бяхме безсилни, защото реката беше прокопала корито под основите на детската градина. В такъв момент просто се заземяваш. Какъвто и напредък да има човека, с каквато и техника да боравиш, природата доказа своето надмощие. А това, което видях, беше на границата между страшното и трагичното“, споделя Калоян.

През цялото време прави впечатление едно - 18-годишният младеж говори тихо и спокойно за доброволчеството си в Карловско. Споделя леко раздразнено, че на фона на апокалиптичната картина е видял хора, тръгнали на disaster tourism (бел.ав. Disaster-бедствие, tourism-туризъм). Не бил изненадан от появата на определени политически фигури. „Хора с амбиции за политика се намесиха и опетниха името на доброволчеството. Някак си като общество вече сме наясно, че да търсят дивиденти е в тяхната същност“, допълва кратко той.

И отправя вежливо напомняне към обществото -  „...когато искаш да помагаш – трябва да бъде доброволно“.