Една от най-популярните детски музикални работилници под тепетата тази година отбелязва своята 10 годишнина. А нейната основателка – познатата на мнозина малки и големи Здравка Андреева-Дади, е готова за още много нови предизвикателства – музикални и… писателски. Да, добре чухте – освен музикален педагог, Дади е автор и на детската музикална книжка „С музика и Дади по света”, с която допълнително събужда любов към музиката у децата.

Но този разговор с нея избрахме да посветим на юбилея на Детската музикална работилница, който ще бъде отбелязан със специално събитие на 15 декември от 11 часа в Детски център „ПъТечка”. 

- Здравей, Дади, и поздравления най-напред за юбилея на Детската музикална работилница! Разкажи ми как се роди идеята да я създадеш.

- Това беше една много дълго проектирана мечта в съзнанието ми, която обаче не знаех как да реализирам. Точно по това време направих едно обучение за Валдорф учители във Варна с преподаватели от Холандия. И в процеса на обучението ми като валдорфски преподавател все повече ми изкристализира идеята за създаването на музикалната работилница. И изведнъж, когато бях започнала да работя  като учител по музика в детска градина, една от майките ме покани на кафе. Тя и още три други майки бяха направили организация, така че получих покана да ги посетя и да видя с какво се занимават. И аз отидох там, видях белия килим и обстановката, а на тръгване споделих мечтата ми с тази майка. Тогава тя ми каза: „Дади, ама това тук ти е мястото!”. И така стартира работилницата.

- Какви всъщност са заниманията в твоята музикална работилница и за каква възрастова група?

- В основата стои страстта ми към класическата музика. Цели 30 години бях преподавател по акордеон в Музикалното училище в Пловдив, а целта ми винаги е била да подготвя едни истински интелигентни хора с богата музикална култура, които да бъдат в концертната зала.

При заниманията в работилницата задължително включвам два елемента. Единият е пеене на актуални и любими песни за сезоните, празниците, игрите и т.н. А другият е свързан с изпълнение на характерни ритми от цял свят, при  това на специфичните за съответния регион музикални инструменти. Тъй като доста пътувам, донасям такива от много страни. По време на заниманията разказвам за фолклора и хората, които съм срещнала, а после правим и импровизиран оркестър с различните инструменти. А накрая завършваме със слушане на класическа музика – от Моцарт до Рей Чарлс дори, под звуците на която танцуваме с шалчета, а после си хапваме ябълки и банани.

За мен има един много важен елемент, който се стремя да вкарам при всяка среща с децата и това е свиренето на блокфлейта. Впрочем това е традиция в Европа.

Иначе в работилницата имаме две групички – едната е за деца от 0 до 3 години, а другата от 3 до 9-10 години. През годините съм имала деца, които са идвали от София, бебета и т.н. Всяка година е различно.

- А какви успехи постигат децата, които са посещавали работилницата през тези 10 години?

- Толкова хубави деца имам! И веднага се сещам за един мой Йоан, който учеше акордеон при мен в Музикалното училище, а в момента е в Математическата гимназия и се показва като много добър математик. Имам и друг сладур – Калоян, който в момента учи пиано в Музикалното училище в София, но започна при мен. Имам и други много деца, които са в Музикалното училище и учат различни инструменти – ударни, китара, цигулка, пиано.

- А как ти самата започна да се занимаваш с музика?

- Аз започнах на 8 години. Бях много непослушно дете. Един ден докато майка се прибирала към къщи, й били докладвали, че пак нещо съм направила. Когато тя влезе у нас, ми каза да се облека с нещо по-прилично, хвана ме за ръка и ме заведе в музикалната школа. По пътя обаче не ми каза къде отиваме, а само да си намисля една песен. После се изправих пред комисията в Музикалната школа в Казанлък, където живеех със семейството ми до 7 клас, и изпях „Знамето ни е трицветно”. Харесаха ме много. Понеже и вкъщи имахме китара, цигулка и акордеон, аз избрах акордеона. И досега съм си с него.

- Освен музикалната работилница, в какви други инициативи участваш?

- О, има едно нещо, което ме дърпа периодично и това е музикотерапията. Работила съм безвъзмездно много години в детска хирургия, след това точно преди Ковид работих две години вече като музикотерапевт в детската хирургия, организирах коледен концерт, на който и президентът присъства. Това беше единствения изнесен концерт на „Българската Коледа”. Работих безвъзмездно една година с деца аутисти и сега преди година всъщност пак имах проект за работа с тези деца, вече пораснали тийнейджъри с умствено изоставане. Това е нещото, което ме дърпа. Сега по Коледа отново ще отида в Детското отделение на болницата в Панагюрище. Това е мое доброволчество, което е важно за мен и ми дава смисъл.

- А какво си пожелаваш за следващите 10 години?

- О, пожелавам си една голяма любов, приятелите, които в момента са до мен, да останат. Много ми се иска да продължа да си представям музикалната книжка из цяла България. Също си пожелавам смелост да продължа да си развивам канала в You Tube, да напиша още поне седем книжки (засмива се) и да давам от себе си още повече. Това ми дава смисъл.

(Снимки: личен архив)