На 21 ноември православната църква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския народен календар той е отреден за Ден на християнското семейство. От векове наред дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци, както и усвояват важни знания за света. В семейството те не само биват възпитавани, но и изграждат своя характер и именно семейната среда е предпоставка за развитие на техните заложби и дарби. 

Единствено българите празнуваме Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Тук отново се преплитат православният канон и народните традиции, съхранявани и отстоявани в продължение на стотици години.

Според преданията, на този ден Богородица била обречена от своите родители на Бога още преди рождението си, а когато навършила три години, била отведена до Йерусалимския храм. По време на пътя, тя и нейното семейство били съпроводени от своите близки, носещи запалена свещ в ръцете си. Всички останали изумени, когато родителите й я оставили на първото стъпало на храма и тя изкачила съвсем сама 15-те му стъпала. На най-горното стъпало с благословия я посрещнал Първосвещеник Захария, баща на Св. Йоан Кръстител.

След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се връщали в света, за да се омъжат, тя била "дадена" на възрастния си родственик Йосиф, който трябвало да бди над нея.

Почитането на Въведение Богородично датира от 715 година, когато за първи път празникът е бил почетен самостоятелно. В Константинопол има църква, която е посветена на него, построена от император Юстиниан Велики през 543 година. По стар български обичай, редом с пожеланията към новороденото за здраве, щастие и радост, се отправят и благословии, свързани със създаването на дом, изпълнен с благоденствие и многобройна челяд.

В някои части на България се изпълнява обичаят "стрижба", по време на който кръстникът отрязва коса от главата на момчето, когато навърши 5-6 години, като едновременно с това го благославя с думите: "Айде, сега ни е живо кумче – както на златни ножици, така и на сребърни венци". Всъщност, сребърните венци са неизменна част от сватбения реквизит, а целта на благопожеланията, изречени на този ден, е да предначертаят житейския път на момчето.

По стара българска традиция, седмица след раждането на дете в семейството се замесва погача. В щастливия дом се събират единствено жени, които го огласят с песни. Една от тях е песента, разказваща за бездетна булка, която повива камък и го люлее девет месеца, след което той се превръща в истинска рожба. Така щастливият край вдъхвал вяра в магическата сила на изречените думи.

В Кюстендилския край, по време на погачата, песните се наричат "повойни" /от повиване на бебето/ и били наричани за момче, момиче или близнаци. Чрез тях жените отправяли пожелания към новородените, като величаели храбростта и военните подвизи на момъка, възхвалявали красотата на девойката, а щастливият им край винаги бил свързан със сватбата и създаването на семейство.

Според преданията на нашите деди, мома или ерген не трябва да се бият с метла, тъй като съществува риск след това да не се оженят. Това може и да ви разсмее, но нима никой от вас не се е пазил да не бъде "заметен" отново по същата причина.

Друго предание гласи, че на Великден всяка мома трябва да има червено яйце в джоба си, за да е бяла и червена, но в никакъв случай не трябва да го яде през първите три дни, за да не остане стара мома.

Вярвало се, че ако остане неомъжена мома или ерген, причина за това са черните магии, които врачки и баячки се опитвали да развалят по всякакъв начин. Родителите канели на "питка", ако в дома си имали застарял ерген, тъй като се считало, че ако обичаят не е спазен, докато е бил дете, няма да се задоми, докато не се изпълни.

Кукерските игри също имали роля да ускорят закъснелите сватби, като кукерите "биели" ергените и момите, останали незадомени след сватбарския сезон /от Йордановден до Заговезни/. Момъкът, връщан от мома, надявал кукерските одежди и започвал да я преследва с голяма ряпа в ръка и мех с пепел, изричайки на висок глас: "Не харесваш, връщаш, а сега да те видим!" Народът ни е вярвал, че тези моми спъвали късмета и на останалите и задържали и техните сватби.

В различните части на България се спазвали различни обичаи. В Габровския край, например, имало специална местност, в която се извивало хоро, за да се представят неомъжените девойки. Във Видинския край ергените и момите се събирали на седенки, по време на които варели царевица, пеели весели песни и извивали кръшни хора. И всичко това, за да се даде възможност за нови запознанства и бъдещи сватби.

Нашите деди са вярвали, че най-тежкият грях е свързан с изричането на тежка дума срещу девойка или момък. Дума, която би попречила на бъдеща сватба, на създаването на крепко семейство, радващо са на многобройна челяд и благоденствие. Ето защо в народните ни песни се пее, че душата на човек, изрекъл думите "мома годена одума, одума и къща развали" ще е отлъчена в отвъдния свят, тъй като е извършила непростим грях.

Според народните вярвания, ако жените раждат деца, без да изпитват силна болка, членовете на семейството доживяват до дълбоки старини, стадата се множат и овцете дават много мляко, а лозята, нивите и овощните дръвчета раждат повече, всичко това се случва по милост на невидимия стопанин на къщата.

Обредът, наричан "стопанова гозба", се извършвал именно в негова чест. Тогава се правил курбан от черна кокошка или овен, а на трапезата присъствали още баница, пита и вино. Най-възрастната жена в дома заделяла от всичко по малко и го поставяла в четирите ъгли на тавана на къщата, изричайки думите "Радвай се, стопане! Весели се, къщо!"

Преди семейството да се събере около трапезата, отново най-възрастната жена изливала вино в огъня и пепелта на домашното огнище с думите "Цъфти къщо! Весели се, стопане! Където идеш, тук да се върнеш. Роса да доведеш, жито да донесеш". И това далеч не била единствената благословия за благоденствие и изобилие в дома.

Една тракийска притча разказва как Стопанина на къщата я обрича както на добро, така и на зло. Той се крие невидим, но се явява в сънищата или като змия вкъщи. Дедите ни са я предавали от поколение на поколение, обръщайки се към своите наследници с думите: "За добро сме на този свят. Добре да живеем, да не забравяме своя род и корен и най-важното – и в най-голям гняв да се опомним и зло да не струваме!"

Много от традициите и обичаите, спазвани на този ден, са останали в историята, но Денят на християнското семейство е празник, който трябва да почитаме и уважаваме. 21 ноември е прекрасен повод да покажем на близките си колко много ги обичаме и колко много означават те за нас. Семейството е ценност, съумяла да съхрани народността и духовността ни през годините, затова го посветете на най-близките си хора и се заредете с много, много любов.